ЗАЩО В ХРАНАТА НИ СЕ СРЕЩА ПРЕПАРАТ ЗА УНИЩОЖАВАНЕ НА ПЛЕВЕЛИ

Когато повечето хора купуват хляб, те мислят за брашно, вода, мая, сол, може би малко захар, малко масло, но почти никой не очаква да мисли за остатъчни количества хербициди, защото идеята, че препарат за унищожаване на плевели може да се открие в храната ни, звучи като нещо, което не би трябвало да се случва, но глифозатът – активната съставка в много препарати за унищожаване на плевели, включително Roundup – може да бъде открит в ниски концентрации в някои храни поради широкото му използване в земеделието, като самата Агенция за опазване на околната среда на САЩ (EPA) признава, че в обичайните хранителни продукти могат да се съдържат ниски нива от него, защото глифозатът е един от най‑използваните хербициди в света и присъства в огромни площи земеделски земи, където се отглеждат зърнени култури, които по‑късно се превръщат в брашно, а брашното се превръща в хляб, тестени изделия, закуски, сладкиши и десетки други продукти. Глифозатът не се добавя в хляба в пекарната и няма да видите „Roundup“ в списъка със съставките, защото той се използва на много по‑ранен етап в земеделието за борба с плевелите, включително при отглеждането на пшеница, овес, ечемик, ръж и други зърнени култури, като остатъци от разрешени пестициди понякога могат да се задържат върху прибраната реколта и да попаднат в крайните хранителни продукти, защото дори след измиване, сушене, съхранение, транспортиране и преработка, микроскопични количества могат да останат върху зърното. Това не означава, че хлябът е „напоен“ с хербициди, но означава, че в съвременната хранителна система е възможно да се откриват следи от вещества, използвани в земеделието, като това е част от по‑големия разговор за това как храната ни се произвежда, какви химикали се използват, какви регулации съществуват и какво всъщност достига до нашите маси. И смятам, че потребителите заслужават да знаят това, защото прозрачността е ключът към информирания избор, а информираността е ключът към доверието. Ако човек иска да намали излагането си на въздействието на глифозата, един от вариантите е хлябът със сертификат за биологично производство (USDA Certified Organic), защото USDA изрично посочва, че хербицидите, съдържащи синтетичен глифозат, са забранени при биологичното земеделие, като сертифицирането за биологичен продукт изисква земята да не е третирана със забранени вещества в продължение на поне три години, преди да се прибере биологична реколта, което означава, че биологичното зърно не е отглеждано с умишлено използване на глифозат. Това не гарантира, че лабораторните изследвания никога няма да открият следи от веществото, защото пренасяне от вятъра, замърсяване на водата, замърсяване на почвата или други фактори могат да доведат до минимални количества, но изборът на сертифициран биологичен продукт е практичен начин да се намали вероятността от излагане. Друг вариант е местната пекарна, която използва брашно от фермери, които не прилагат глифозат или използват алтернативни методи за контрол на плевелите, като механично окопаване, ротация на културите, покривни култури или биологични методи. И ето още нещо, което си струва да знаете: обикновено не можете да разберете дали даден хляб съдържа глифозат, просто като прочетете списъка със съставките, защото глифозатът не е съставка, а остатък, който може да присъства в суровината, като за да се установи дали действително има остатъчни количества, са необходими лабораторни изследвания, които анализират проби от продукта. В момента EPA твърди, че ниските нива на остатъчни вещества, попадащи в рамките на установените допустими норми, не представляват риск за здравето при хранене, като същевременно агенцията извършва актуализирана оценка на въздействието на глифозата върху човешкото здраве въз основа на по‑нови научни данни, като се очаква оценката да бъде готова по‑късно през 2026 година, което означава, че научната картина не е статична, а се развива с появата на нови изследвания, нови данни, нови анализи и нови регулаторни решения. За мен целта на този разговор не е да карам хората да се страхуват от хляба, защото хлябът е една от най‑основните, най‑древните и най‑важните храни в човешката история, а страхът не помага на никого да направи добър избор. Става въпрос за предоставяне на информация, за да могат хората сами да решат с какво искат да хранят семействата си, защото информираността е сила, а прозрачността е основа за доверие.