ПРЕЗ 2009 Г. В УФА СЕ ПОЯВИ МЪЖ, КОЙТО ГОВОРИ ЗА ДРУГ КЛОН НА РЕАЛНОСТТА

Представете си, че събитията от 1991 г. никога не са се случили. СССР все още остава доминиращата сила в човешкото развитие. Нещо повече, границите му се разшириха, тъй като няколко азиатски държави (Монголия, Корея, Китай, Индия, Пакистан, Виетнам и Иран) доброволно се присъединиха към съюза. Освен тях, повечето страни в Европа, включително Германия, също се присъединиха към СССР. Дори африканските сили, Карибите, Бразилия и Мексико получиха специалния статут на практически пълноправни съюзни републики. Можете ли да си представите силата, която е натрупал съветският народ и тези, които са се присъединили към него? Съветската социалистическа идеология е била достъпна за мнозинството от хората на земята и благодарение на това единно мислене са постигнати невероятни висоти. Това е особено вярно в тежката промишленост, медицината, спорта и най‑новите научно‑технологични области. Колосален потенциал. Толкова голям брой хора, отдадени на една‑единствена идея, неизбежно ще доведат до качество. Нови открития, амбициозни проекти и, най‑важното, никой не би могъл да се съмнява в силата и мощта на такъв съюз. Съединените щати и техните съюзници биха изглеждали относително слаби в сравнение. И мисля, че при такъв баланс на силите американците никога не биха избрали да провокират конфликт. Всяка воюваща сила е способна на агресивно поведение само когато разбира, че няма да понесе последствия. Като се има предвид огромната мощ и възможности на СССР, спокойно можем да предположим, че те представляват доминиращата сила в света и всъщност поддържат реда. Това позволява ресурсите да бъдат концентрирани върху създаване и нови открития. В крайна сметка това доведе до лунна база, масивна космическа орбитална станция, нови форми на производство на енергия и много, много други. Всичко това остава мечта и днес. Знаете ли защо? Защото няма обединяваща сила. Човечеството е като лебеда, рака и щуката – всеки дърпа в собствената си посока. Учили са ни, че съперничеството между силите е от съществено значение и само тогава ще се появят големи постижения и успехи. Наскоро слушах реч на американски политик, който твърди, че всички научни постижения са направени по време на война, а не в мирно време. Войната уж служи като катализатор за творчество. И човечеството продължава да живее с тази политика и до днес. Но дали това е правилната формула? Вярвам, че цивилизацията никога няма да премине определени граници, ако постоянно работи за разрушение, а не за създаване. Нека ви дам един прост пример. Американският проект за лунна база струва 2,4 милиарда долара. Руският, в същата валута, е 1,7 милиарда долара. Китайският е 2,1 милиарда долара. Голяма сума? Много. Но ако вземете предвид колко всяка от тези страни харчи за военни разходи, не е трудно да си представим, че вече може да има до три лунни бази на Луната. И има много такива примери. Вече са създадени материали, които могат успешно да абсорбират или отразяват космическото лъчение. Съществуват достатъчно материали, за да се поддържа постоянна комуникация с тези на Луната. Всичко необходимо е създадено, но човечеството е далеч по‑загрижено да изразходва ресурсите си не за създаване, а за разрушение, което уж е движещата сила. По едно време в ООН беше внесен законопроект за изграждането на модерен град в Африка. Той щеше да струва 5,1 милиарда долара. Основните инвеститори трябваше да бъдат Съединените щати, Русия, Китай, Индия и Саудитска Арабия. В крайна сметка проектът беше изоставен поради високата си цена. Но това би могло да бъде мегаполис, обединяващ народи, предимно бедните народи на Африка, а и на други места. Щеше да бъде построен един такъв град, после друг, и още един, и тогава, ето, високотехнологични мегаполиси щяха да изникнат на всеки континент. Земляните имат всичко необходимо за това, освен правилния начин на мислене и дневен ред. Защо първо повдигнах въпроса за СССР? Най‑просто казано, през 2009 г. близо до Уфа се появил странен мъж, който привлякъл вниманието на минувачите, а по‑късно и на полицията. Той твърдял, че няма представа къде се намира. Обърквал се в показанията си, назовавал несъществуващи градове и твърдял, че глобалният социализъм процъфтява в света, с изключение на няколко страни – САЩ, Западна Европа, Австралия и части от Южна Америка. Той твърдял, че е съветски гражданин и показвал съветски пари, които не е трябвало да съществуват – банкноти от 2003 г. в стил СССР.Гражданинът много трудно се адаптира към нашата реалност. Всичките му роднини останаха там, но той беше още по‑ужасен от факта, че страната вече не съществува. СССР се беше разпаднал и мъжът го нарече най‑голямата грешка на човечеството, която ще отекне дълго време в различни събития на 21‑ви век. Той вярваше, че се е озовал тук в резултат на някакво неизвестно, съдбовно стечение на обстоятелствата. Първоначално искаха да го третират като психично болен, а след това се опитаха да извлекат някои полезни знания – технологии, може би нещо от областта, в която той беше експерт в своята реалност. Дали непознатото лице е споделило интересуващата го информация или не – никой не знае, нито пък някой знае какво се е случило с него след това. Ако такъв свят съществува, мога само да си представя колко трудно е било за този човек да се приспособи към новата реалност.