БИХТЕ ЛИ КОНСУМИРАЛИ АРОМАТИЗАТОР С ВКУС НА ВАНИЛИЯ, ПОЛУЧЕН ОТ ПЛАСТМАСОВА БУТИЛКА

Идеята да консумираме ароматизатор с вкус на ванилия, произведен от пластмасова бутилка, звучи като нещо, което човек би чул в социалните мрежи и би отхвърлил като абсурдна измислица, но науката зад това е напълно реална и вече демонстрирана в лабораторни условия. Изследователи показаха процес, при който PET пластмаса – материалът, използван за огромна част от бутилките за напитки – може да бъде разградена до терефталова киселина, а след това генетично модифицирани бактерии E. coli могат да бъдат програмирани така, че да превърнат това съединение във ванилин, молекулата, която е отговорна за характерния вкус и аромат на ванилията. Това е пример за т.нар. биологичен ъпсайклинг – процес, при който отпадъчни материали се превръщат в съединения с по‑висока стойност, като идеята е да се намерят нови начини за оползотворяване на пластмасовите отпадъци, които са огромен екологичен проблем. Но тук трябва да направим много важна разлика между това, което е възможно в лабораторията, и това, което е доказано безопасно за консумация от хора. Изследването е замислено предимно като нов метод за оползотворяване на пластмасови отпадъци, а не като технология, която в момента се използва в хранителната индустрия. От Университета в Единбург изрично съобщиха, че са необходими допълнителни изпитвания, преди ванилинът, получен чрез този конкретен процес, да може да се разглежда като подходящ за консумация от хора, като това включва токсикологични оценки, анализ на примесите, оценка на чистотата, стабилността, метаболизма и потенциалните рискове. Затова не бих казал, че това е вредно за нас – поне засега няма доказателства, че ванилинът, получен от пластмаса чрез този експериментален процес, вреди на хората, но няма и доказателства, че е безопасен за консумация, защото технологията е в ранна фаза и не е преминала през регулаторните процедури, необходими за одобрение на хранителни съставки. Това, което наистина ме тревожи, е въпросът за прозрачността, защото правилата на FDA позволяват някои ароматизиращи съставки да бъдат посочвани общо в списъка със съставките като „натурален ароматизатор“ или „изкуствен ароматизатор“, вместо да се изброява всяко отделно ароматизиращо вещество, което означава, че потребителите не винаги знаят точно какво се съдържа в храната им, как е произведено, какъв е произходът на ароматите и какви технологии стоят зад тях. Самият ванилин не е автоматично опасен само защото може да бъде произведен, вместо да бъде извлечен от шушулка ванилия, защото ванилинът е една и съща молекула независимо от източника, като в момента FDA класифицира ванилина като ароматизиращ агент съгласно своите разпоредби за хранителните вещества, а синтетичният ванилин се използва от десетилетия и е считан за безопасен при нормална употреба. Но въпросът е какво трябва да знаят потребителите за начина, по който се произвеждат съставките в храната им, защото когато технологията позволява да се произвеждат ароматизатори от отпадъци, от микроорганизми, от ферментация, от биотехнологични процеси, от химични реакции, от синтетични пътища, от растителни източници или от напълно нови методи, потребителите заслужават да знаят какво купуват, какво консумират и какви технологии стоят зад храната им. Ако човек иска да подходи по‑просто, може да избира храни с по‑кратък списък на съставките, да търси продукти, приготвени с екстракт от ванилия или шушулки ванилия, ако държи точно на това, и да не приема автоматично, че „натурален ароматизатор“ означава, че вкусът идва директно от храната, изобразена на опаковката, защото „натурален“ в регулаторния смисъл означава само, че ароматът е получен от природни източници, но не означава непременно, че е извлечен от конкретния плод или растение, което потребителят си представя. По‑важният въпрос не е „има ли тайно пластмаса във ванилията ни“ – няма доказателства за това, а „колко информация трябва да получават потребителите за това как се произвеждат съставките в храната им“, защото прозрачността е ключът към доверието, а доверието е ключът към информирания избор. Ако регулаторните органи в крайна сметка потвърдят безопасността на ванилин, произведен от рециклирана пластмаса, някои хора вероятно ще го приемат без притеснение, защото молекулата е идентична, докато други ще предпочетат ванилия, добита от шушулка, защото за тях произходът е важен, а не само химичната структура.