CLEAN LABEL PROJECT ТЕСТВА 77 ВИДА ЗЪРНЕНИ ЗАКУСКИ – ЕТО КАКВИ СА РЕЗУЛТАТИТЕ

През август 2026 година организацията Clean Label Project проведе едно от най‑мащабните си независими изследвания върху зърнени закуски, като закупи и тества 77 различни продукта, за да установи какви замърсители могат да се откриват в тях и какви разлики съществуват между отделните марки, защото целта не е да се каже на хората никога повече да не ядат зърнени закуски, а да се предостави прозрачна информация за това какво съдържа храната, която семействата консумират ежедневно. Според публикуваните резултати в 76 от 77‑те продукта е открито наличие на акриламид – химично съединение, което не е непременно добавяно от производителите, а може да се образува естествено, когато храни, съдържащи определени захари и аминокиселината аспарагин, се обработват термично при високи температури, например при печене, което е стандартен процес при производството на зърнени закуски. Clean Label Project отчита и значителни разлики между продуктите, като в някои от тях нивата на акриламид са били 21 пъти по‑високи, отколкото в други, което показва, че производствените практики, температурите, времето на печене и използваните суровини могат да окажат огромно влияние върху количеството на образувания акриламид. Защо това е повод за безпокойство? Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ (FDA) посочва, че високите нива на акриламид са причинили рак при лабораторни животни, въпреки че дозите на излагане в тези експерименти са били много по‑високи от нивата, които обикновено се откриват в храните, а рискът от рак при нормален прием чрез храната при хората остава неясен. Международната агенция за изследване на рака (IARC) класифицира акриламида като „вероятно канцерогенен за хората“, което означава, че има доказателства за канцерогенност при животни и ограничени доказателства при хора, но не и категорични заключения за реалния риск при ниски дози. Clean Label Project съобщава и за наличие на олово в 12 от 13‑те тествани зърнени закуски с вкус на шоколад, като самото наличие на веществото не означава автоматично, че тези продукти са опасни, защото от значение са количеството и степента на излагане, но това е информация, която потребителите заслужават да знаят, особено когато става въпрос за продукти, които често се дават на деца. В Европа ситуацията е различна, защото ЕС изисква от производителите да предприемат мерки за намаляване на акриламида и е определил референтни нива за зърнените закуски, докато в САЩ FDA предоставя насоки за намаляване на акриламида, но изрично уточнява, че тези насоки не определят максимално препоръчително ниво или праг за предприемане на действия по отношение на акриламида в храните, което означава, че производителите имат свобода да прилагат препоръките, но не са задължени да спазват конкретни лимити. Имаше и добри новини – в нито един от 77‑те тествани продукта не бяха открити BPA (бисфенол А) или BPS (бисфенол S), което е важно, защото тези вещества са свързвани с потенциални хормонални нарушения и са обект на сериозни регулаторни дискусии. В крайна сметка тук не става въпрос за всяване на страх, а за тестване, прозрачност и предоставяне на достатъчно информация на потребителите, за да могат да направят информиран избор, защото трябва да знаем какво има в храната ни, точка.