МЕКСИКАНСКИ АРХЕОЛОЗИ ОТКРИЛИ ЛИ СА ИСТИНСКА ВАДЖРА

Ваджрата е уникален атрибут, който подобно на астрите се свързва с енергийното поле на своя притежател и му служи. В митовете тя е описвана като инструмент, способен да унищожи цяла армия, да разцепи планина или да отвори проход, през който да потече река. Това е обект, чиято сила е толкова колосална, че човешкият ум трудно може да си я представи. Въпреки че най-често се свързва с индийските богове, това е погрешно схващане. Подобни предмети се срещат във фрески на древногръцки богове, в изображения на мексикански божества, а дори и в шумерски барелефи, където цар държи предмет, удивително наподобяващ ваджра. Това показва, че артефактът е универсален символ на власт, сила и божествено влияние, независимо от културата. Индийците обаче са тези, които са запазили най-много сведения за него, затова именно техните легенди са най-популярни. Ваджри са откривани при археологически разкопки, но никога не са проявявали описаните в митовете свойства. Учените предлагат няколко обяснения. Първо, ваджрата вероятно е била устройство, което усилва съществуващи способности. То не е било източник на разрушение само по себе си, а канал, който трансформира енергията на притежателя в разрушителен лъч. Ако човек няма тази енергия, устройството остава инертно. Второ, възможно е всички открити ваджри да са реплики, създадени от хора, които са наблюдавали боговете и са се опитали да им подражават. Това би ги превърнало в култови предмети, а не в истински артефакти. Трето, ако приемем, че ваджрата е технологично устройство, то принципът му на действие е неизвестен. Митовете говорят за връзка с биополето, но не уточняват дали това е съзнанието, енергийното тяло или нещо друго. Може би хората просто не притежават необходимата енергийна структура, за да активират устройството. Във всички случаи резултатът е един и същ: в ръцете на хората ваджрата е просто странен предмет. Въпреки това, понякога се намира практическо приложение – един мой приятел видял йогин в Индия да чупи ядки с ваджра, което показва, че поне като инструмент тя може да бъде полезна. Защо изобщо се появява въпросът дали мексикански археолози са открили истинска ваджра? Защото няколко анонимни източника съобщават за мистериозно откритие на чернокожи археолози – т.нар. „черни копачи“, които незаконно извършват разкопки и продават артефакти на тайни търгове. Този бизнес процъфтява от началото на XX век и продължава да съществува и днес. По време на разкопки на един хълм в Мексико било установено, че това не е хълм, а древна структура, заровена под земята. Това бил храм с изрисувани стени, барелефи и мозайки. Макар че голяма част от декорацията била разрушена от времето, най-важният елемент бил в отлично състояние – малък саркофаг в центъра на залата. Той бил с размерите на дете, което навело археолозите на мисълта, че вътре може да има мумия на дете или ритуално животно. Когато махнали капака, открили нещо съвсем различно. Вътре лежал тежък метален предмет, лъскав, с форма, която напомняла технологично устройство. Според описанията той приличал на ваджра – достатъчно голям и тежък, за да бъде държан с една ръка. Това породи въпроса: възможно ли е това да е истински артефакт, а не реплика? И ако е така, къде се намира сега? Най-вероятно в частна колекция, далеч от очите на учените. Темата за атрибутите на боговете е сложна и противоречива. Това важи за анкхове, васи, жезли, пръчки и, разбира се, за ваджри. Винаги е важно да се разбере дали откритият предмет е оригинал или реплика, създадена от последователи. Много историци и специалисти по антики вярват, че могъщи богове са съществували и че техните артефакти все още може да лежат заровени под земята, чакайки да бъдат открити.