КОЛБРИН – КНИГА НА ИЗГУБЕНИТЕ РЪКОПИСИ И ПАМЕТТА НА ЗАБРАВЕНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ 

Колбрин е текст, който не просто разказва история, а разкъсва воала между това, което ни е позволено да знаем, и това, което е било скрито от човечеството в продължение на хилядолетия. Той е наричан Книга на изгубените ръкописи, защото съдържа фрагменти от знание, което е оцеляло през пожари, катастрофи, преследвания и опити за унищожение. В него се говори за Първата Земя – цивилизация, която е съществувала преди нашата, не примитивна, не пещерна, а развита, могъща, способна да работи с енергията на планетата и да разбира космическите цикли. Тези хора са оставили постройки, които и днес предизвикват времето, защото са били създадени с познание, което ние сме загубили. Те са знаели, че Вселената се движи в цикли, че всяка епоха има начало и край, и че краят на Златната епоха идва не от война, а от космическо събитие. Колбрин описва пристигането на Разрушителя – огромно небесно тяло, огнено, яростно, което е накарало моретата да заврат, небето да плаче огън и сяра, а земята да се разтвори под краката на хората. Цели градове били погребани под вода и кал, планини били разцепени, а паметта на цивилизацията била изтрита. Оцелелите били малко. Сред тях имало жреци, мъдреци, хора, които носели знание, но осъзнали, че това знание е твърде силно за новите поколения. Те решили да го скрият. Историята, която днес учим, е опростена, укротена, пренаписана версия на истината, създадена така, че човечеството да остане в неведение. Колбрин е доказателство за това прикриване. Той е бил укриван, изгарян, преследван, защото съдържа памет, която не трябва да бъде възстановена. Но цикълът не спира. В текста се казва, че Разрушителят ще се върне. Знаците за неговото завръщане са описани така, че съвпадат с нашето време. Мъжете ще летят във въздуха като птици. Жените ще бъдат като мъже, а мъжете като жени. Мъжете ще говорят за мир, но лицемерието и измамата ще властват. Светът ще бъде объркан, сезоните ще се променят, земята ще се тресе на места, където никога не е треперила. Колбрин предупреждава, че часът е близо и че човечеството трябва да си спомни знанието на Първата Земя, преди цикълът да се затвори отново. Историята, която познаваме, е фасада. Истинската памет е изтрита. Колбрин е врата към тази забранена памет. Той показва, че сме наследници на цивилизация, която е била далеч по-напреднала, отколкото си представяме. Вместо да ни дадат това знание, ни държат в неведение, в матрицата на контролирана история. Когато разглеждаме други катастрофи, виждаме паралели. Татария – огромна цивилизация, която сякаш е изчезнала от картата. Легенди за кални потопи, градове погребани под пластове земя, хора, които започват отначало. Това напомня на описанията в Колбрин – бедствие, което не само унищожава цивилизация, но пренаписва геологията и изтрива паметта. Калните потопи са описани в различни региони. Сгради, които днес откриваме частично заровени. След подобни бедствия идва глад, защото земята е покрита, реколтата унищожена, животните измрели. Колбрин говори за морета, които завират, за небето, което плаче огън, за глад, който следва след разрушението. След катастрофи идват войни. Хората се борят за ресурси, за земя, за оцеляване. Чумата и болестите се разпространяват лесно в условия на хаос. Колбрин описва страданията след Разрушителя – не само природни бедствия, но и социални катастрофи. Много култури имат предания за комети, които предвещават бедствия. Огънят от небето – метеори, комети, небесни тела – е символ на разрушение. Колбрин описва небето, което плаче огън и сяра. Това може да се свърже с появата на комети, които в миналото са били възприемани като знаци за катастрофи. Паралелите са ясни. Татария – изчезнала цивилизация, както Първата Земя. Кални потопи – същото, което Колбрин описва като заливане и погребване на градове. Глад и войни – естествени последици от катаклизъм. Комети и огън – небесни тела, които носят разрушение. Чума – болести, които следват след хаос и глад. Всичко това може да се разглежда като отражение на цикъла, който Колбрин описва. Цивилизации се издигат, достигат знание, след което идва катастрофа – небесна или земна – и те изчезват. Паметта се изтрива, а новите поколения започват отначало, без да знаят какво е било преди тях.