КОМЕТИТЕ КАТО ПРЕДВЕСТНИЦИ НА БЕДСТВИЯ И НЕБЕСНИТЕ ЗНАЦИ НА СТАРИЯ СВЯТ

Кометите от древността винаги са били възприемани като огнени знаци от небето, като предупреждения за бедствия, които предстоят, като небесни стрели, които променят съдбата на народи и цивилизации, защото хората са вярвали, че когато опашата звезда се появи, светът се разклаща, земята се тресе, реките замръзват, моретата кипят, а небето плаче огън. През 536 година небето потъмняло, слънцето изглеждало като луна, температурите спаднали, а хрониките описват огнена звезда, която разтърсила небето и предизвикала глад, чума и начало на мини ледникова епоха. През 1347 година ярка комета се появила малко преди Черната смърт, а летописците казват, че огън паднал от небето и заразил въздуха, след което чумата унищожила една трета от Европа. През 1811 година кометата, която била видима месеци наред, съвпаднала с изригването на Тамбора, довело до годината без лято, глад, пропаднали реколти, болести и войни, включително похода на Наполеон в Русия. В хрониките от Татария, Персия, Китай и Русия се описват огнени небесни тела, които падали като стрели и изпепелявали градове, а легендите разказват за Согд, унищожен от огнена звезда, за огнено чудо в Киевска Рус, за небесни змии в българските песни, за мечове на Аллах в арабските хроники, за небесен огън в митологията на маите и ацтеките. Кометите често съвпадали с застудяване, глад и социални сътресения, а династията Мин записва, че когато опашатата звезда се появи, реките замръзват и оризът не расте. Нострадамус говори за комети като предвестници на огън, кръв и разруха, а средновековните летописци ги описват като небесни бичове. Науката днес казва, че кометите не причиняват директно бедствия, но съвпаденията с вулканични изригвания, климатични промени и пандемии обясняват защо хората ги възприемали като небесни проклятия. Огън от небето може да бъде причинен от метеоритна бомбардировка, защото при удар се отделя енергия, сравнима с ядрена експлозия, която разтопява скали, изпарява вода и предизвиква пожари, както при Тунгуска, където взривът съборил милиони дървета. Вулканичните изригвания създават кални потоци, които погребват градове, както Помпей е бил погребан под пепел и лава. Слънчевите изригвания могат да повлияят на климата и електрическите системи, а кометите с дълги опашки са били възприемани като знаци за чума, войни и глад. Древните свидетелства за огън от небето са многобройни, включително Содом и Гомора, месопотамските митове за потопа, средновековните хроники за огнени небесни тела и легендите на инките и маите за небесен огън, който унищожава градове. Сгради могат да се разтопят при екстремни температури над хиляда градуса, които се постигат при метеоритен удар, ядрена експлозия или вулканичен поток, а разтопени крепости като тези в Шотландия показват следи от камък, който е бил изложен на огромна топлина. Старият свят може да е бил унищожен от глобален катаклизъм, съчетаващ метеоритна бомбардировка, вулканични изригвания, кални потопи, климатичен срив, глад, чума и войни, което би могло да заличи цивилизации, да погребе градове, да разтопи камък и да остави следи, които днес тълкуваме като митове, легенди или загадки. Кометите са били възприемани като небесни предвестници, защото след тях често са следвали бедствия, а хората са виждали в тях не просто астрономически явления, а предупреждения, че цикълът се затваря, че светът се променя, че старите цивилизации изчезват и че новите започват върху руините на забравеното.