Свлачище В Тайгата Разкри Привидно Безкраен Тунел

През 1978 г. продължителни дъждове причиниха наводнения, кални свлачища, срутвания на скали и наводнения в различни части на сибирската тайга. Местните жители от много села бяха принудени временно да се преместят, а някои дори за постоянно, ако домовете им бяха напълно разрушени, в други населени места. Въпреки че ръководството на страната твърдеше, че ситуацията е под контрол, тя все пак предизвика безпокойство сред населението. В края на краищата не можеш да се бориш с природата. И в този случай никой не беше имунизиран. Десетки специални екипи и експертни групи бяха организирани, за да оценят мащаба на природното бедствие. Авиация, пехотинци и рафтинг бяха разположени, за да достигнат отдалечените райони на сибирската тайга. В допълнение към оказването на безусловна помощ на пострадалите беше важно да се оценят и щетите върху самата природна среда. Всички тези дейности бяха проведени при закрити врати. Разбира се запазването на информацията в тайна се оказа много трудно. В края на краищата мащабът на събитието беше доста голям. По време на оценката екипът на Сергей Антонович Воробьов научил от местните жители за голямо кално свлачище. Специалисти отишли на мястото и направили мистериозно откритие. В откритата част на скалата беше разкрит тунелоподобен проход. Подът стените и таванът бяха полирани до гладка повърхност. Изследователите не можаха веднага да определят дали става въпрос за инженерна конструкция с изкуствена бетонна структура или просто за проход издълбан в скалата. Това което успяха да потвърдят веднага беше отличният завършек без шевове или отчупвания. Изглеждаше сякаш тунелът току-що е построен с помощта на модерна висококачествена технология. Изследователи са потвърдили съществуването на вход към мистериозния тунел. Но преди свлачището цялата тази структура е била заровена под слой скали и почва. Това означава че никой не е имал достъп до нея и най-вероятно за много дълго време. Говорим за Източен Сибир. Малко вероятно е това да е някаква инфраструктура останала от Великата отечествена война. Те докладвали откритието на началниците си. Групата на Воробьов имала съвсем различни цели и задачи което не им оставяло време да изследват мистериозното подземие. Те трябвало да продължат работата си по оценката. Въпреки това скоро в района пристигнала комисия от изследователи и започнала сериозно да проучва мястото. Ъглите бяха експертно изработени на 90 градуса и тази тенденция вероятно продължи през целия тунел. Защо може би. Защото е огромен и никой не е успял да стигне до края му. Експертите влязоха вътре. Първо изминаха километър и половина след това три километра пет километра десет петнадесет. Нищо не се промени. От инженерна гледна точка структурата е изключително необичайна и сложна. Изглежда като квадратна тръба но тя продължава да се простира все по-дълбоко и по-дълбоко под земята като всички пропорции и ъгли остават същите. Група експерти заключиха че структурата не е построена а по-скоро е издълбана в скалната основа. Без значение колко далеч вървяха усещаха сякаш вървят по идеално равна гладка повърхност въпреки че самият проход беше под минимален ъгъл което позволяваше на тунела да прониква все по-дълбоко и по-дълбоко в земните недра. Най-много изследователите достигнаха дълбочина от приблизително петнадесет километра. След това започна история на субективни усещания.Дали дълбочината на тунела е имала такъв ефект върху съзнанието на хората или наистина е имало нещо там което е влияело на възприятието им за реалност те просто не можеха да продължат по-нататък. Първо имаше усещане за остра липса на кислород въпреки че инструментите все още показваха високо съдържание на въздух и липса на газове и примеси често срещани в мините и пещерите. Второ тези които се бяха осмелили да стигнат толкова дълбоко в тунела се оплакваха от усещане за натиск върху главите си. Усещането беше сякаш около черепа им е опънат железен шнур и ги притискаше. Беше много болезнено и неприятно усещане. Трето пулсът ми се увеличи няколко пъти. Чувствах се сякаш сърцето ми ще подскочи и пулсът ми достигна 140–150 удара в минута. Ръцете ми започнаха да треперят и се чувствах изключително неудобно сякаш бях пробягал значително разстояние с пълния си капацитет. Четвърто движението напред стана изключително трудно. По-точно физически сякаш гравитацията се беше изместила. Краката ми едва се движеха сякаш бяха вързани за тежести. След всички тези преживявания друга група изследователи се опитала да влезе в мистериозното подземие но и те се сблъскали със същите симптоми много тежки и неприятни усещания. Последиците били усетени по-специално върху човешката физиология и сетивните органи. Чия инфраструктура може да е това. Малко вероятно е структурата да е построена от хора и оттам можем да предположим всичко. Между другото грандиозни тунели с дължина хиляди километри често фигурират в научната общност. Някои изследователи дори твърдят че са се спускали в тях и са изминавали големи разстояния. Въпреки историите си учените смятат междуконтиненталните тунели за плод на въображението и за тях липсват научни доказателства. Въпреки това само защото хората не вярват в нещо това не означава че то не съществува.