ГЛАДУВАНЕТО КАТО ЛЕЧЕБЕН МЕТОД В РАЗЛИЧНИТЕ РЕЛИГИИ И КУЛТУРИ
По книгата на професор А. П. Столешников „Как да се върнем към живота”
Професор А. П. Столешников, който е дипломиран лекар в Русия и лицензиран доктор в САЩ, на базата на личния си опит, на опита на медицината в Русия и Америка, на проучването на чуждестранна литература, предлага варианти как да поправим увреденото си здраве в книгата си „Как да се върнем към живота”.
„След мене са само двама велики лекари – натуралната храна и чистата вода.” – Волтер
„Изкуството на медицината е да забавлява пациента, докато природата лекува болестта...” – Волтер
„Всичко са измислили германските и френските доктори ... диетата да се лекува с глад...” – Н.В. Гогол – „Мъртви души”
Ние познаваме методиките на класиците на лечебното гладуване – Пол Брег и Херберт Шелтън.
През вековете лечебното значение на осмисленото гладуване за човешкия живот се маскира зад неговото религиозно значение.
Старият завет съобщава за глада като лечебен метод. В „Изхода”, втората книга в Стария завет, и еврейското Петокнижие, се разказва, че Мойсей, преди да получи от Бога Десетте Божи заповеди, гладувал на Синай 40 дни и нощи и само тогава Бог го удостоил с вниманието си. Гладуването било най-важната част от юдаизма.
Трактат от 64 тома в еврейския Талмуд – „Мегилат Таамит”, което се превежда като „Свитък за гладуването”, е посветен на този начин на лечение.
Този трактат задължава евреите да гладуват около 25 дни.
Когато се надигала опасност, „Синедрионът на ционските мъдреци” имал властта да заповядва всеобщо гладуване, за да измоли спасение от Господа.
Тези масови гладувания продължавали от няколко дни до седмица.
И досега ортодоксалните юдеи, отбелязвайки трагичните събития в историята на евреите, не пият алкохол и задължително гладуват. Това се случва на най-свещения ден за юдаизма – Йом Кипур – деня на очистването, който се пада в края на септември; тогава те не ядат и не пият 24 часа.
В християнството е известна легендата, че Исус Христос, подобно на Мойсей, преди да започне да проповядва Божието слово, отишъл в пустинята и не ял 40 дни и нощи. Христос гладувал в пълно съответствие със законите на юдаизма, към който по рождения принадлежал и в който се възпитавал.
В онези времена гладуването имало голямо значение в живота на Юдея; фарисеите гладували редовно два дни всяка седмица.
След 40-дневното си гладуване Христос казал: „Не с единия хляб живее човек, но и с онова, което му говори Господ Бог...” По този начин и той като Мойсей потвърдил, че гладуването е връзка с Бог.
Мюсюлманите строго спазват поста „Рамадан”. В този месец не ядат и не пият от разсъмване до залез. Началото и краят на Рамадан са големи народни празници. Този пост е толкова сериозен, че хората, които не могат да го спазят поради болест или жените поради бременност, трябва да го спазят по-късно, т.е. да отдадат дълга си.
По времето на Рамадана нищо не може да влезе в стомаха на вярващия мюсюлманин. Мюсюлманите смятат, че гладуването спасява човек от грях. Затова пророк Мохамед смятал, че истинският мюсюлманин трябва да се въздържа от храна два дни всяка седмица.
В индуизма и други религии в Индия, течения и секти активно използват гладуването като средство за очистване; гладуването е неотменима част от практиката на йогите.
Гладуването е било част не само в религиозната, но и в държавната практика в много култури.
Сред индианците от племето чибча в Колумбия човекът, който трябвало да се издигне като ръководител или монарх, трябвало да премине през продължителен период от изпитания. По времето на подготовката бъдещият ръководител на държавата трябвало да бъде лишен от земните удоволствия за пет години. В това време той трябвало да живее в изолация в храм, където трябвало дълго време да гладува, а между гладуванията го изтезавали с различни лишения и унижения. Защото индианците смятали, че само човек, който е изпитал на гърба си всичките трудности и лишения в живота, може да изпълни важната държавна функция. Подготовката на днешните лидери е основана на противоположни стандарти във възпитанието – пороци, разкош, лукс, излишества, престъпления.
Американските индианци разглеждали гладуването като най-важното и задължително изпитание в превръщането на момчето във воин. Водели момчето на върха в планината и го оставяли за четири дни и нощи без храна и вода. Гладуването се разглеждало без изключение от всички американски индианци като средство за очистване и укрепване.
В различни периоди от живота си индианецът отивал сред дивата природа, гладувал и медитирал. Гладуването и медитацията са два задължителни компонента на всяко обновление. Ако го няма, неизбежно следва смърт, както за отделния индивид, така и за целия народ.
Гладуване с изворна вода
Най-добре е по времето на гладуването да се пие жива вода. Не от крана, преварена или филтрирана. Живата вода извира от земята – тя е кладенчова, изворна. В минералната вода има много соли, затова най-добрият вариант е малко минерална вода и доливане с дистилирана вода. Минералната вода съществено оживява мъртвата дистилирана вода.
В съвременната високотоксична среда човекът на възраст около 40 години е болен, който минимум на една трета от теглото си се състои от токсини, т.е. соли на отрови, хвърлени от мъдрия организъм в инертните тъкани на тялото му, основно в мастната тъкан.
Организмът на човека е чуден механизъм, който защитава от токсините най-важните си органи – мозъка и сърцето.
Организмът се спасява от отровните продукти – токсините, чрез неутрализация в черния дроб и бъбреците. Водоразтворимите отрови се извеждат от организма от бъбреците, а мастноразтворимите – с жлъчката, чрез билирубина.
Другите вещества се извеждат от организма от белия дроб и кожата. Но количеството токсини в околната среда, в съвременната цивилизация, надхвърля всички допустими норми по десетки показатели. Поради това организмът не се справя с лавината от съвременни токсини, които го нападат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар