Вулканът започна да изригва отново, заплашвайки рибарския град Гриндавик (#Исландия).

Според исландската метеорологична служба изригването е станало след поредица от земетресения близо до града.

„Лавата тече на няколко стотин метра северно от града – това са 400 до 500 метра“, каза Кристин Йонсдотир от Исландската метеорологична служба (IMO). „Лава тече към Гриндавик

Исландия, Гриндавик 🌋 За съжаление първата къща вече гори и огънят се разпространява постоянно. Според специалисти лавата е със скорост 100 метра в час. Други къщи вече са ударени от лава, която тепърва ще ги изпепелява. Още много дни ще е зле... Източник: Meteo Bulgaria

Средноатлантическият хребет е средноокеански хребет, граница между раздалечаващи се тектонски плочи, разположена по дължина на дъното на Атлантическия океан. В Северния Атлантик той отделя Евразийската от Северноамериканската плоча, а в Южния Атлантик отделя Африканската от Южноамериканската плоча. Хребетът се простира от хребет Гакел, североизточно от Гренландия, на юг до тройната точка на Буве в Южния Атлантик. Въпреки че Средноатлантическият хребет е основно подводно образувание, части от него имат достатъчно голяма височина, за да се показват над морското равнище. Частта от хребета, включваща остров Исландия, се нарича Рейкянес. Хребетът има средна скорост на спрединг от 2,5 cm/година.

Всъщност изригването не е от вулкан а от разкъсването  и разширението на атлантическия хребет или разлом.Земята се разширява. Докато атлантическия океан се разширява, то тихия океан се свива.Колкото повече  слънчева радиация ни бомбардира, толкоз повече магмата ще се издига и ще доведе до изригването на повече подводни вулкани, това ще доведе до затопляне на океанското дъно и океанска вода.Издигането магмата на земната суша ще предизвика появата на горски пожари на места, а по разломите и вулканите изливането на много магма. Те първа започне разкъсването и разширението на разломите по света, както и появата на нови.Калифорния ще е в голяма беда близко бъдеще.

При прецесията на земната ос магнитното поле на земята се движи на север и това води до разместване на основните тактонични плочи. Бавното покачване на атмосферното налягане на свой ред допринася за разширяване на земното ядро. При бавното разширяване и нагряване на земното ядро се разцепва земната кора, от което следват земетръси. Обърнете внимание на  Атлантическия Хребет и положението около него.

Съжалявам да кажа, че тази ситуация ще се случи в много части на света, дори там  където няма вулкани. Земната повърхност ще бъде напукана и магмата ще изскочи по време на обработката на изместването на полюсите.

Издигането на магма от дълбините на Земята вероятно е причината за разширяването на Атлантическия океан и в резултат на това  се отдалечават континентите на Северна и Южна Америка от Европа и Африка.

Според учените това откритие ще помогне да се разбере по-добре тектониката на плочите, която причинява много природни бедствия по света, включително земетресения, цунами и вулканични изригвания.Резултатите от изследването са представени в списание Nature.

„Известно е, че плочите, които включват Америка, се отдалечават четири сантиметра годишно от тези, на които са разположени Европа и Африка. Между тези континенти се намира Средноатлантическият хребет, разделителната линия между плочите, движещи се на запад и тези, движещи се на изток. Под този гребен материалът се издига от недрата на Земята, запълвайки освободеното пространство“, пишат авторите на изследването.

Общоприето е, че процесът на разделяне на плочите обикновено се причинява от гравитационни сили, тъй като по-плътните части от плочите потъват надолу. Движещата сила зад разделянето на Атлантическите плочи обаче остава загадка, тъй като Атлантическият океан не е заобиколен от плътни потъващи плочи.

За да разкрие тази загадка, международен екип от учени разполага 39 сеизмометра на дъното на Атлантическия океан като част от експеримента PI-LAB, осигурявайки първото мащабно изображение с висока разделителна способност на мантията под Средния Атлантически хребет.

За изненада на учените данните, събрани по време на експедицията, предоставят доказателства за издигане на пластове от мантията на дълбочини над 600 километра под Средноатлантическия хребет, което може да избута плочите отдолу, причинявайки раздалечаване на континентите. Преди се смяташе, че подобни процеси под хребетите са възможни само на много по-малки дълбочини, около 60 километра.

Движенията по границите на плочите са първите, които се движат. Зона на субдукция на Каскадия, Сан Андреас, Нов Мадрид, Атлантически хребет, зоната на Средна Америка, Чилийската зона, преобразуващ разлом на девствения остров, японски траншея, Алеутски ров, разлом на Нова Зеландия, зоната на Ява... всички те ще се движат, всички в различно време. Всички те вече виждат увеличение на сеизмичната активност, но когато видим множество 7+ в тези области в рамките на няколко часа - тогава знаете, че ще се случат корекции на плочите.