Ангели и  демони и нашите мисли

Слушах от www.goarch.org лекциите на отец Frank Marangos по интернета и по точно лекцията ”Светът” от 28 Октомври 2003 и там той каза, че нито ангелите нито демоните знаят какво мислим. Ангелите ни помагат като виждат, че нашите действия са Богоугодни, а демоните ни внушават лоши мисли като виждат, че действията ни (а не мислите ни) ни предразполагат към грехове.

Аз винаги съм си мислила, че демоните както и ангелите знаят нашите мисли, т.е. винаги са слушатели на мислите ни още от момента, в който те възникнат, но според това което отец Марангос казва изглежда, че погрешно съм мислила.

Съвсем правилно е казал човекът. Аскетическият опит на църквата учи, че само Бог е истински сърцеведец (3Цар. 8: 39).

Оттук следва, че нито ангелите, нито демоните познават дълбините на човешкото сърце. Те могат само да догатват, да предполагат, а демоните - да разчитат на собствените ни слабости, за да подвеждат волята ни, но никога не могат да владеят изцяло над нас, защото нямат власт над сърцето ни.

Понеже има молитви към  Бог,  или към  нашия  ангел-хранител, та... сега се замислих, ако се молим мислено, означава ли това, че той не ни чува /разбира/?

Не бива да бъркаме словото с говорната реч. Всяка наша мисъл е "изречена", дори и да не е артикулирана с говорния апарат. Словото (логосът) е мисъл, която се изслушва. Тъй като молитвата е енергия на душата, нейната природа е духовна, затова ангелите и светиите чуват нейното слово.

Но сърцето не е тъждествено с нашите мисли. Нашите мисли са вече екстериоризирани, те са "изречени" навън. Сърцето - или както казва преп. Макарий, "най-вътрешният ни човек" - е най-дълбоката и най-съкровената част от нашето същество. Да речем, че мислите ни са на повърхността, а сърцето е дълбоко, много дълбоко, там, където само Бог може да стигне и където се крие тайната на нашия живот.

Преп. Макарий Велики говори за "хранилищата на душата", които са в най-дълбоката част на съществото ни. Говори, също така, за "най-ниското в ума" и "най-дълбокото в помислите". Това е онази част от човека, за която истинско познание има само Бог, а чрез Него и неговите светии, както и Неговите служители - ангелите. За тази част на душата ни може да се каже, че дори и самите ние нямаме сигурно познание.

Работата е там, че отец Марангос не направи тази разлика между мисъл зародила се на повърхността и мислите в дълбината на човешката душа, т.е. в сърцето. Сигурно я е имал предвид, но той наблегна на действията и ги противопостави на мислите. От обясненията , това което разбираме  че мислите са дела.

Ето тук един пример, който показва как аз разбирам връзката между мисли и дела: Някой казва наум: ”Ох, колко ме мързи да работя” и тази мисъл, макар и все още не изговорена е дело и макар че все още Някой не е задълбочил това дело с подобни дела (примерно да не отиде на работа) е станало достояние на демоните и ангелите. Надявам се, че правилно разбирам до тук, т.е. не съм мислила погрешно, че мислите биват ”чувани” от ангелите и демоните в момента, в който се ”изказват” наум.

Да речем, че Някой става и тръгва на работа, тоест действието противоречи на мисълта. Иначе казано, първото дело — мисълта, че го мързи -- е в противоречие с второто дело – отиване на работа. И двете дела са достояние на демоните и на ангелите.

Също демоните ни внушават негативни мисли и изкушения, а ангелите ни, помагат ако поискаме помощ от тях или сме в някаква беда.

Но въпроса е – и това предполагам е, което отец Марангос е искал да каже – че нито демоните нито ангелите знаят какво е в сърцето на Някой след като е сторил две противоположни дела.

Надявам се да съм на прав път. Ако е така, това, че мислите са дела, за днес беше доста поучително! Не че за първи път го чувам, но днес го разбирам  по ясно.