„Бийтълс” – резултат от социален експеримент за промяна на съзнанието
Според бившия служител от американската Агенция за национална сигурност Джон Коулмън хитовете за „Бийтълс” написал Тео Адорно и това обяснява защо след смъртта му повече не се появяват хитове като „Мишел”, „Любовта не може да се купи”, „Сребърен чук”, "Yesterday" и др. в репертоара на „Бийтълс” и групата се разпада една година след смъртта на окултния си кукловод.
„Бийтълс” е резултат от социален експеримент за промяна на съзнанието, който няма аналог в историята; популярността на групата е изкуствено създадена от английски и американски учени социолози.
Благодарение на Теодор Адорно групата става свръхпопулярна, мощно рекламирана в СМИ, които действат по указание „отгоре”. В историята на групата няма и една дума за Адорно.
Как „Бийтълс завоюваха толкова луда популярност? И наистина ли донесоха на света „надежда, мир и любов”?
Обикновено феновете на ливърпулската четворка разказват как момчетата били не само талантливи музиканти, но и намерили ключа към душите на милиони млади хора. Джон Ленън и феновете му протестирали против остарялата социална система, против богатството, егоизма, жестокостта и насилието. С една дума, нещо като рок-комунисти.
Ралф Ъпърсън е автор на книгата „Невидимата ръка, или поглед към историята като към Заговор”. Там той цитира думите на американския писател Гари Алън:
„Младежта вярва, че се бунтува срещу правителството. Правителството владее и управлява радиото и телевизията, масовите списания и звукозаписни компании, които превърнаха рок-музиката и нейните изпълнители в могъща сила в американския живот...” (И не само в американския)
Защо през 1965 г. „за изключителен принос в процъфтяването на Великобритания” кралицата награди музикантите с ордена на Британската империя?! По каква причина монархията – пазителката на морала и протестантската религия, удостои с тази чест Джон Ленън, известния бунтар и водач на младежката революция през 60-те години, който през лятото на следващата година заяви:
„Християнството рано или късно ще се изживее. То ще се свие и ще изчезне...”
Или младежката революция е напълно планирана и разиграна като по ноти?
Според Джон Коулмън „феноменът „Бийтълс” не е спонтанен младежки бунт срещу старата социална система, а обратното – той е детайлно разработен от неуловимите заговорници план за вкарването на силно разрушителен елемент в голяма целева група от населението, чието съзнание те планират да променят против нейната воля”.
Според него освен куп тийнейджъри „никой не би обърнал внимание на шутовете от Ливърпул”, ако пресата не беше вдигнала около тях истински фурор; тяхната музикална система е съчинена от известен музикален теоретик; Тавистокският институт за човешки отношения и неговият Станфордски изследователски център създават специална мода – дрехи, прически и пр., с една дума, е създаден нов стил на живот – битници, хипита и пр; целевата група включва милиони млади хора, които издигат „Бийтълс” в култ.
Западната младеж, особено американската, е подложена на радикална революция, макар че някои смятат, че тя организирала революцията.
Тази „революция” започва на 7 февруари 1964 г., когато четворката от Ливърпул пристига на нюйоркското летище Кенеди. Само за няколко дни с помощта на СМИ „Бийтълс” стават свръхпопулярни; след тях в САЩ пристигат и други рокгрупи. Рокконцертите се превръщат в задължителен елемент във всекидневния живот на американската младеж. В тандем с концертите пропорционално се увеличава и потреблението на наркотици.
По същия начин в България и други страни от постсоциалистическото пространство се появяват „сексът, наркотиците, рокендролът”, хомосексуалистите и лесбийките.
Т.нар. война с наркотиците си е чист фарс (ловят само онези, които сами се опитват да влязат в бизнеса или са случайни търговци).
За какво е нужно правителствата да деградират младежта?
Първо, заради пари. Търговията с наркотици носи огромни печалби, особено на паразитиращия кралски двор. От музиката също се хранят огромно количество музиканти, процуденти, звукозаписни компании, СМИ и пр. И най-важното – западните учени и политици очерниха фашистите и комунистите, а създадоха нова форма на контрол над личността.
Тази „революция“ не освободи младежта, а я пороби. Преди младежта протестираше срещу съществуващия световен ред, а сега енергията им е насочена от политическата сфера – в прическите, мръсните панталони и пушенето на „трева”.
Днешният протест на младежта е пасивен и няма онази сила, която би й позволила да промени света.
Някои странности в историята на „Бийтълс” и тяхното творчество
„Бийтълс” записва първата си плоча през 1963 г. и след три години – през август 1966 г., дават последния си концерт и се разбягват през 1970 г. на пика на славата си.
Както посочихме по-горе, през август 1969 г. умира Теодор Адорно, техният идеен вдъхновител.
Популярността на Джон Ленън обаче расте. Убийството му, вероятно организирано от специалните служби и досега ненапълно разсекретено, окончателно закрепи неговия образ на кумир сред младежите.
В заглавията на някои песни на „Бийтълс” има скрит наркотичен подтекст.
„Жълта подводница” – потискащ наркотик.
«Lucy in the Sky with Diamonds» - главните букви образуват абревиатурата LSD.
«Hey Jude» - в широкия смисъл на думата се тълкува като песен за наркотика, известен като метадрин.
„Ягодови поляни” – за скриване на посевите от опиумен мак, често садят ягоди.
„Норвежката гора” – британското име на марихуаната.
Песента „Революция №9”: „Започвай да пушиш марихуана и ме обърни срещу Покойника” (сатанистите, които се страхуват от името на Христос, често го наричат Покойника).
На гастролите във ФРГ през 1962 г. Джон Ленън казал на мениджъра на групата Тони Шеридан: „Аз зная, че успехът на „Бийтълс” ще бъде огромен, като никоя друга група преди нас. Знам го точно, защото заради това продадох душата си на дявола...”
Така, че онези, които вярват, че „Бийтълс” са донесли на света „надежда, мир и любов”, дълбоко грешат. Те донесоха на света наркотиците, т.е. унищожиха надеждата, мира и любовта.
Убиецът на Джон Ленън е евреинът Марк Давидович Чапмън; веднага след убийството е обявен за невменяем; разследването посочило, че няма заговор срещу Ленън. Марк Давидович е ограден от всякакви любопитни и го държат в пълна изолация; осигуряват му лукс в затвора. Западните СМИ избягват да изрекат името на Чапмън, защото фамилията му е еврейска.
Така една посредствена група като „Бийтълс” с нейните примитивни текстове и незабележителни ритми и мелодии сработва отлично като инструмент в плановете на Тависток и Станфорд.
„Бийтълс” е създадена на базата на ансамбъла на Джон Ленън «The Quarrymen» (Зидари) и нейните членове са специално подбрани от Тавистокский институт, който разполага са милиарди бюджет; лириката и музиката за тях са внимателно подбрани, за да въздействат по нужния начин върху целевите групи от населението.
Логично е да се предположи, че целият процес не е минал без участието на имиджмейкърите в Лондон... На най-известната обложка на битълсите присъства образът на окултиста Алистър Кроули...
Теодор Адорно в своята книга „Философия на съвременната музика”, излязла през 1948 г., твърди, че целта на съвременната музика е да подлуди слушателя. Той доказал това твърдение с факта, че съвременното общество е разсадник на злото, авторитаризма, потенциалния фашизъм, че освобождението е възможно само с разрушаването на цивилизацията, разпространението на всякакви форми на културен песимизъм и извращения.
За ролята на съвременната наука той написал следното: „... не може да се каже, че в нея има пряко отражение на шизофрения, но върху музиката ляга отпечатъкът на стила, който е подобен на стила на душевно болен.
Самият индивид е причина за собственото си разрушение...
Задачата на музиката е да актуализира шизофреничните наклонности чрез сферата на естетичното. И ако това се постигне, може да се утвърди безумието на мястото на истинското здраве...”
Некрофилията, пише той по-нататък, е висш израз на „истинското здраве” в болното общество.
По материали в интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар