Те излъгаха за Бог, за да ни държат послушни

От деца ни казваха кой е Бог, какво иска от нас и какво ще се случи, ако не се подчиняваме. В ръцете ни поставяха книги, пълни със заповеди, заплахи, вина и страх. Учеха ни да коленичим, да се покоряваме и никога да не задаваме въпроси. Но какво, ако нищо от това не идва от истинския Създател?

Истината е, че религията не беше създадена, за да ни свърже с Божественото. Тя беше създадена, за да ни контролира. Да ни лиши от вътрешната ни сила. Да замени пряката ни връзка с Източника със страх, наказание и посредници в одежди. Никога не сме били предназначени да се страхуваме от Бог. Предназначени сме да станем Едно с Божественото вътре в нас.

Личният опит на принудата

Години наред мнозина бяха тласкани към религиозни практики против волята си. Всяка неделя сутрин майки и бащи казваха: „Време е за църква“, а децата отговаряха: „Не искам да ходя.“ Но въпреки това отиваха. Седяха на пейките, чувствайки се като в затвор. В неделните училища им се преподаваше „правилната“ религия, а въпросите, които не се харесваха на свещениците, предизвикваха раздразнение. Когато някой казваше: „Не мисля, че трябва да ходя на църква, за да бъда добър човек“, това беше краят на неговото участие.

Някои от най-лошите и жестоки хора, които мнозина са срещали, бяха именно свещеници. В неделя те стояха пред олтара, говореха с меки думи и правеха изящни жестове. Но след службата, когато хората си тръгваха, маската падаше. Лицето им се променяше, атмосферата се сгъстяваше – от „святост“ към враждебност. Проповедите им бяха представление. Зад затворени врати те не живееха това, което проповядваха.

Изкривеният образ на Бог

Богът, когото ни учеха да почитаме, е изкривена версия на истинския Източник. Вместо любов и освобождение, ни хранеха с истории за гняв, осъждане и вечни страдания. Учеха ни, че сме грешни, счупени и нуждаещи се от спасение. Никога не ни казваха, че вече сме божествени, че Създателят живее вътре в нас и че имаме силата да лекуваме, да се пробуждаме и да се издигаме без църква, свещеник или пастор.

Издигнаха огромни храмове и казаха, че Бог живее там. Но истинският храм е твоето тяло, твоята душа, твоето съзнание. Те изгаряха древни текстове, които говореха за вътрешната божественост. Редактираха свещени писания, за да държат хората в подчинение. Уверяваха се, че търсачите на истина ще бъдат заклеймени като еретици или грешници. Всичко това, за да не поставяме под въпрос йерархията. Всичко това, за да не осъзнаем истинския си потенциал.

Религията като система за контрол

В най-чистата си форма религията може би е носела свещена мъдрост. Но с времето тя се превърна в система за контрол. Програма, която държи душите малки и послушни. Тя раздели човечеството, започна войни, оправда геноцид и осъди безброй хора на живот в страх. А през цялото време истината оставаше скрита пред очите ни – че не се нуждаем от спасение отвън.

Ние не сме родени в грях. Родени сме с цел. Не се нуждаем от прошка от далечен небесен бог. Нужно е само да си спомним, че вече сме свързани с Източника на цялото творение. Божественото не иска поклонение. Божественото иска да се пробудим.

Пробуждането

Те излъгаха за Бог, за да ни държат в страх. Но сега си спомняме. А когато си спомним, магията се разрушава завинаги. Истинската връзка с Божественото не е в храмове, догми или посредници. Тя е вътре в нас. И когато осъзнаем това, ставаме свободни.