Не всеки, който проповядва светлина, е пробуден. Някои са в капана на 3D страха

Има огромна разлика между човек, който наистина живее в петото измерение, и човек, който просто знае духовни думи, но все още реагира от съзнание, закотвено в триизмерния страх. Лесно се разпознава. В един момент говорят за любов и възнесение, а в следващия сеят разделение и страх. Това не е пробуждане. Това е капан.

Истинската душа, която вибрира в 5D, не напада, не обвинява и не изолира. Тя излъчва мир, говори с любов и вижда през илюзията. Тя знае, че пробуждането е процес и че не всеки се развива със същата скорост. Тя държи пространство за другите да растат, дори когато е болезнено. Това е, което прави любовта.

Когато някой казва „стой далеч от тях, те са обсебени от демони“ или „те shedding-ват и ще те заразят“, той не изразява духовна мъдрост, а собствената си травма. Този вид осъждане, основано на страх, е коренено в старо програмиране. То не идва от божествено ръководство. То идва от егото и страха.

Истинската светлина не отхвърля. Тя не поставя етикети върху другите като токсични или опасни, само защото не са напълно пробудени. Това е, което правеше старият свят. Това е, което правеха религиите. Това е, което правеха контролиращите системи. А ние сме тук, за да го разградим.

Да бъдеш пробуден означава да си спомниш кой си и защо си дошъл. Означава да се издигнеш над страха, над проекциите, над импулса да атакуваш хора, които все още не виждат това, което ти виждаш. Означава да водиш със състрадание, а не с осъждане.

Да, някои хора все още действат в плътна енергия. Да, някои са заседнали в цикли на страх, лъжи и програмиране. Но ние не сме дошли, за да ги мразим или съдим. Ние сме дошли, за да им помогнем да се пробудят. А не можеш да пробудиш някого, като го третираш като враг. Това само задълбочава разделението.

Ако усетиш, че искаш да отблъснеш хората, попитай себе си дали това е твоето висше Аз, което говори, или твоята неизлекувана болка, която реагира. Духовният път не е за преструвка на чистота, докато тайно нападаш. Той е за това да станеш толкова закотвен в любовта, че страхът да няма къде да се скрие.

Когато достигнеш това място, не е нужно да предупреждаваш другите за демони. Ти самият ставаш светлината, която ги разсейва. Ние не сме тук, за да разделяме. Ние сме тук, за да си спомним. Това означава, че някои от нас ще вървят напред, докато други ще се нуждаят от повече време, за да намерят своя път. Но в крайна сметка всички се прибираме заедно у дома.

Истинската духовност не е в думите, а в състоянието на съзнанието. Не е в проповядването, а в излъчването. Не е в страха, а в любовта. И когато разберем това, ще видим ясно кои са пробудени и кои все още са в капана на 3D страха. Но вместо да ги осъждаме, ще им подадем ръка. Защото светлината не разделя. Светлината обединява.