Къде отиваме по време на сънища и по-реални ли са те от будния живот

Повечето хора вярват, че сънищата са просто случайни образи, създадени от подсъзнанието, но те са много повече от това. Сънищата са врати. Когато тялото спи, душата пътува. Това не са измислени преживявания, това са реални пътувания в друг пласт на съществуването. Сънищата имат много измерения. Някои са послания от по-висшата същност, други са посещения на различни времеви линии, трети са паралелни животи, които се разиграват едновременно. Много сънища са пробни сценарии, уроци или предупреждения за бъдещи вероятности. Има и сънища, които са истински спомени от пътешествията на душата през различни животи, планети или светове, които забравяме при събуждане.

Мнозина питат дали сънищата са по-реални от будния живот. В много случаи отговорът е да. Светът, който наричаме реалност, е по-скоро като сън – плътен, бавен и филтриран. Сферите на сънищата са течни, електрически и свързани с по-дълбокото знание на душата. Това, което наричаме реалност, често е ограничение. Това, което наричаме сънуване, често е свобода.

Кошмарите са начин душата да изчисти страхове, да се изправи пред стари рани или да се противопостави на енергии, които се опитват да проникнат по време на покой. Имало е времена, когато сънувах ужасяващи сцени със змии, които ме нападаха. Но нещо се промени, когато си върнах силата. В един сън взех огнехвъргачка и изгорих всяка змия около мен. След това тези сънища никога не се върнаха. Страхът беше изправен, енергията беше изчистена. Това не беше просто символично събитие. Това беше реално reclaim-ване на моето енергийно пространство в една сфера толкова истинска, колкото и тази.

Имало е и сън, в който лежах по лице на пътя, а огромна мечка гризли мина директно над гърба ми. Тя не ме нападна. Просто премина и продължи. Това не беше случайност. Това беше послание. Вярвам, че мечката представляваше сила, която някога съм се страхувал да срещна, но защото останах неподвижен и спокоен, тя премина без да ме нарани. Душата ми премина теста.

Имало е и сънища със съблазнителни сцени, в които се оказвах в интимни срещи с непознати жени. Дълго време вярвах, че това са просто фантазии, но сега разбирам, че някои от тях са били манипулации от по-низши същества, които се опитват да източат енергия. След като станах по-осъзнат, спрях да допускам тези енергии. Поставих граници в пространството на съня. Вече нямам кошмари. Вече нямам такива преживявания. Промяната беше реална.

Къде отиваме по време на сънища. Отиваме там, където душата има нужда да отиде. Посещаваме измерения, невидими за физическите ни очи. Някои са по-високи, други по-ниски. Някои са лечебни, други са изпитания. Някои са реални места във вътрешната Земя или паралелни версии на нашата планета. А някои са светове, в които сме живели преди много животи.

Ние сме повече от нашата будна идентичност. Душата е огромна. Сънищата са нощното напомняне, че сме вечни пътешественици и че дори когато тялото си почива, пътуването продължава. Сънищата са доказателство, че реалността не е ограничена до това, което виждаме с очите си. Те са врати към измерения, които ни показват, че животът е многопластов, че съществуването е безкрайно и че всяка нощ е шанс да се докоснем до истината за нашата вечност.