Завръщането на Атлантида: как древните цивилизации се пробуждат вътре в нас

Атлантида не падна в епоха на тъмнина. Тя падна в време на огромно знание, напреднало съзнание и духовна осъзнатост. Атлантите вече бяха достигнали честота на четвъртото измерение. Те владееха енергията, телепатията, лечението чрез вибрация и силата на кристалните технологии. Но заедно с тази сила дойде егото. А с егото – дисбалансът.

Атлантида се срина не защото им липсваше мъдрост, а защото изгубиха връзката си с Източника. Те се опитаха да се възнесат чрез интелект и контрол, вместо чрез сърцето. Променяха природата, манипулираха ДНК и търсеха божественост чрез технология, а не чрез чистота. Падането на Атлантида беше падане на честота – преход от единство към разделение.

Но тяхната история не приключи. Душите на Атлантида не изчезнаха. Те продължиха напред, еволюираха и мнозина продължиха възнесението си към петото измерение и отвъд. Някои се разпръснаха по Земята, други се въплътиха в нови времеви линии, а много се превърнаха в древни водачи и звездни същества, които днес подпомагат човечеството зад воала.

Истината е, че много от хората, които ходят по Земята днес, са преродени души от Атлантида. Знаеш го, когато усещаш дълбоко припомняне, което не може да бъде обяснено. Знаеш го, когато древни технологии пробуждат нещо в душата ти. Знаеш го, когато чувстваш едновременно тъга и възхищение за свят, който никога не си виждал физически в този живот. Това не е въображение. Ти си бил там. И сега си тук, за да завършиш онова, което никога не беше довършено.

Докато човечеството се издига от триизмерното съзнание към петото, ние не просто навлизаме в ново бъдеще. Ние се съединяваме с древно минало, което беше погребано, но никога не изгубено. По-високата честота на 5D ще ни свърже отново със семейството на атлантийските души. Не чрез кораби, спускащи се от небето, а чрез припомняне, резонанс на сърцето и енергийно подравняване.

Този път ние се издигаме чрез сърцето, а не чрез доминация. Този път възнасяме с покорност, с единство и с уважение към целия живот. Атлантийската грешка няма да бъде повторена, защото колективът е научил своя урок. Болката от миналото е създала мъдростта на настоящето.

Това, което някога падна, сега се издига. А онова, което беше забравено, се завръща чрез нас. Завръщането на Атлантида не е мит. То е честота. То е памет. То е мисия. И то се разгръща точно сега.