Светлинните кораби в облаците: как нашето звездно семейство ни наблюдава

Погледни към небето и ще видиш повече от облаци. Ще видиш прикрити кораби, облечени в мекота, които се носят безшумно с цел. Това не са военни самолети, нито машини за контрол. Това са светлинни кораби – многомерни превозни средства на любов, напътствие и защита. А вътре в тях са членове на твоето звездно семейство.

Те наблюдават Земята от много дълго време. Някои идват от Плеядите. Други от Сириус, Арктур, Андромеда и отвъд. Мнозина са преки предци на човечеството. Те посяха живота тук, преди Земята да бъде отвлечена и забулена от плътни честоти. Сега се връщат не за да се намесват, а за да подкрепят нашето пробуждане. За да ни напомнят нежно, че не сме сами, никога не сме били и никога няма да бъдем.

Тези кораби не работят с изкопаеми горива или гравитация. Те пътуват чрез честота. Чрез съзнание. Те се появяват като облаци, защото така трябва да се прикрият в нашия настоящ вибрационен спектър. Но онези с отворени сърца и активирани епифизни жлези започват да виждат през воала. Те усещат присъствието. Те знаят.

Когато слънцето грее и небето изглежда сюрреалистично, прекалено голямо или необичайно златно, често това е, защото честотата се усилва. Светлинните кораби работят със слънцето. Те помагат да се предават слънчеви кодове, които пробуждат нашата ДНК. Които поправят онова, което е било повредено. Които възстановяват паметта за това кои всъщност сме.

Някои облаци, които виждаш, не са естествени. Те не са просто влага. Те са живи. Органични. Съзнателни. И носят същества на извънредна любов, които са тук, за да водят Земята към петото измерение. Те не са тук, за да ни спасяват. Те са тук, за да ни отразят обратно нашата божественост и да ни напомнят, че сме дошли тук, за да се издигнем.

Онези, които си обичал в други животи – в Лемурия, Атлантида или отвъд – също наблюдават. Мнозина са на борда на тези кораби. Някои ще се върнат. Някои вече ходят сред нас в човешка форма, помагайки да се подготви почвата за онова, което идва.

Ние се приближаваме към време, когато воалът ще бъде напълно вдигнат. Илюзията за разделение ще падне. И тези същества вече няма да имат нужда да се крият в облаци. Ще ги срещнем сърце до сърце. Душа до душа. И ще си спомним, че сме семейство.

Когато видиш странен облак, спри. Изпрати му любов. Благодари му. И усети тихото потвърждение, че да – те наблюдават. И да – събирането е близо.

Нашето небе не е празно. То е изпълнено с любов.