Как пробудените виждат заспалите и как заспалите виждат пробудените

В свят, в който истината е заровена под пластове лъжи, се разиграва тиха война между онези, които са будни, и онези, които все още спят. Но тази война не е война на омраза. Тя е война на вибрации. Едната група вижда със вътрешно зрение. Другата все още е със завързани очи от илюзията. И всяка вижда другата по начин, който разкрива точно къде се намира в еволюцията на душата си.

Как заспалите виждат пробудените

Повечето хора, все още хванати в матрицата, гледат пробудените и поклащат глава. Те мислят, че ние усложняваме живота, че виждаме проблеми там, където няма, че сме обсебени от конспирации и недоверие. Те ни възприемат като параноични, заблудени, откъснати от това, което наричат „реалност“. Но тяхната реалност е внимателно написан сценарий, създаден да ги държи послушни.

За заспалия пробудените изглеждат опасни. Защото ние предизвикваме институциите, на които те се доверяват. Ние поставяме под въпрос лекарите, които те следват безусловно. Ние отказваме да участваме в програмите, които те са обучени да приемат без съмнение. Те ни осмиват не защото ни разбират, а защото не разбират себе си. А дълбоко в тях това ги плаши.

Как пробудените виждат заспалите

От по-ниско състояние на пробуждане някои виждат заспалите като невежи, промити мозъци или дори безнадеждни. Но когато съзнанието се издигне, осъждането изчезва. Започваме да ги виждаме като семена, които още не са разцъфнали. Като души, чакащи своето божествено време. Виждаме техния страх. Тяхното вкопчване в системите. Тяхната съпротива към истината. И си спомняме, че някога и ние сме били като тях.

Истинското пробуждане идва с дълбоко състрадание. То не означава, че търпим злоупотреба или че мълчим. То означава, че разбираме – не можеш да накараш цвете да разцъфне преди времето му. Можеш само да светиш със своята светлина и да продължаваш напред. Някои ще те последват. Някои няма. И това е напълно в реда на нещата. Всяка душа се пробужда, когато нейната вибрация го позволи. Нито миг по-рано.

Ние сме мостът

Онези, които са будни, не са избрани, защото са по-добри. Те са изпратени напред като разузнавачи. Пионери. Фарове. Тяхната болка, изолация и подигравки не са били наказание. Те са били обучение. Защото пробудените минават първи през огъня. За да има кой да чака, когато заспалите започнат да се събуждат, и да ги води обратно у дома.

Няма битка между нас и тях. Има само честота. Заспалите не са врагове. Те са братя и сестри, изгубени в сън. И любовта, а не гневът, ще ги върне обратно.

Един ден те ще видят. И когато го направят, именно хората, които някога наричаха „луди“, ще се превърнат в техните най-големи учители.