КАКВО СЕ КРИЕ В ДНЕШНИЯ КАШКАВАЛ И ЗАЩО ПАЗАРЪТ Е ЗАЛЯТ С ИМИТАЦИИ, МАСЛЕНИ БЛОКОВЕ И БЕЗВКУСНИ ПРОДУКТИ

Днешният кашкавал, който стои на рафтовете на магазините, е продукт, който само по външен вид напомня на традиционния млечен кашкавал, но в своята същност е далеч от него. Това, което някога е било създавано от чисто мляко, закваска, сол и време за зреене, днес е превърнато в индустриална формула, в която се смесват растителни мазнини, палмови масла, нишестета, стабилизатори, емулгатори, сухи млека, млечни концентрати, ароматизатори, оцветители и технологични добавки, които имат една цел – да направят продукта евтин, стабилен, дълготраен и визуално „перфектен“, независимо че това унищожава истинската му природа. Кашкавалът, който някога е бил жив продукт, който зрее, развива вкус, аромат и структура, днес често е превърнат в жълт блок, който стои седмици без промяна, не зрее, не се разваля, не мирише на кашкавал, не се топи правилно, не се държи като истински млечен продукт. Това е резултат от индустриализацията на храната, която превърна кашкавала от традиционен продукт в бизнес модел, в който качеството е заменено от икономия, а вкусът – от стабилност.

Много от кашкавалите на пазара съдържат растителни мазнини, най-често палмово масло, защото е евтино, стабилно, не се разваля и позволява на производителите да намалят разходите. Вместо да използват истинско мляко, те смесват вода, сухо мляко, растителни мазнини и стабилизатори, за да получат продукт, който изглежда като кашкавал, но няма структурата на истинското. Палмовото масло прави кашкавала по-твърд, по-плътен, по-стабилен, но и по-неестествен. То не зрее. То не развива вкус. То не създава млечна структура. То е мазнина, която имитира кашкавал, но не е кашкавал. Когато кашкавалът е прекалено гладък, прекалено еластичен, прекалено равномерен, прекалено жълт или прекалено блед, прекалено стабилен, това е знак, че в него има растителни мазнини.

Друг огромен проблем е липсата на вкус. Много от кашкавалите нямат никакъв вкус. Те са безлични, неутрални, празни. Това е знак, че продуктът не е зрял. Истинският кашкавал зрее. Той развива вкус. Той има характер. Той има аромат. Той има млечност, дълбочина, плътност. Но индустриалният кашкавал често е направен за бърза консумация. Той не зрее. Той е продукт, който трябва да изглежда като кашкавал, но не трябва да има вкус на кашкавал. Това е бизнес модел. Вкусът е скъп. Безвкусието е евтино.

Много от кашкавалите „бият на масло“. Това е знак за растителни мазнини. Истинският кашкавал има млечна мазнина, която се топи по определен начин, която има аромат, която има структура. Но когато продуктът е направен с палмово масло, вкусът става плосък, мазен, тежък, без млечност. Палмовото масло няма вкус на мляко. То има вкус на мазнина. И когато кашкавалът „бие на масло“, това е знак, че продуктът е имитация.

Друг проблем е, че много от кашкавалите не се топят правилно. Истинският кашкавал се топи равномерно, става еластичен, образува нишки, има аромат. Но индустриалният кашкавал често се топи като пластмаса, отделя мазнина, става на локви, не образува нишки, не мирише на нищо. Това е знак, че продуктът е направен от растителни мазнини и стабилизатори, а не от истинско мляко.

Много от кашкавалите са прекалено твърди или прекалено меки. Истинският кашкавал има определена структура. Той не е гумен. Той не е пластичен. Той не е воднист. Той не е ронлив като тебешир. Но индустриалният кашкавал често е или прекалено твърд, защото е стабилизиран, или прекалено мек, защото е направен от сухо мляко и вода. Това е знак за имитация.

Друг проблем е, че много от кашкавалите са прекалено евтини. Истинският кашкавал не може да бъде евтин. Той изисква мляко. Много мляко. Зреене. Време. Труд. Но когато кашкавалът е прекалено евтин, това е знак, че продуктът е направен от заместители. Евтиният кашкавал е имитация. Истинският кашкавал има цена, защото има стойност.

Дори скъпите кашкавали понякога не са истински. Цената не винаги означава качество. Някои производители продават имитации на висока цена, защото знаят, че потребителят свързва цената с качество. Но вкусът ги издава. Истинският кашкавал има дълбочина. Той има аромат. Той има характер. Той има живот. Фалшивият кашкавал е празен, безличен, стабилен, мъртъв.

Истинският кашкавал има аромат. Той мирише на мляко, на зрялост, на ферментация. Той има вкус. Той има структура. Той се топи правилно. Той не е прекалено гладък. Той не е прекалено еластичен. Той не е прекалено блед. Той не е прекалено жълт. Той не е прекалено евтин. Той не е прекалено стабилен. Той не стои седмици без промяна. Той не е мъртъв.

Фалшивият кашкавал е гумен, пластичен, прекалено гладък, прекалено блед или прекалено жълт, прекалено стабилен, прекалено евтин, прекалено безличен. Той няма аромат. Той няма вкус. Той няма структура. Той няма живот. Той е продукт, създаден да изглежда като кашкавал, но не е кашкавал.

Истината е проста: истинският кашкавал е рядкост. Той е жив. Той зрее. Той има аромат. Той има вкус. Той има структура. Той има характер. Той не е имитация. Той е истински.