Истината за неврологичната връзка между човека и котката и защо мъркането променя състоянието на тялото

Когато човек се доближи до котка, не се случва просто момент на нежност или емоционално утешение, а процес, който започва много по-дълбоко от мисълта, много по-рано от осъзнаването, много по-инстинктивно от всяка психологическа реакция, защото котката не успокоява чрез поведение, а чрез вибрация, която нервната система на човека разпознава като сигнал за безопасност, стабилност и покой, и това се случва независимо дали човекът го разбира или не, защото тялото реагира преди ума, а мъркането е честота, която попада в диапазон, използван от природата за регенерация, възстановяване и балансиране на нервните импулси, и когато котката е спокойна, когато диша равномерно, когато лежи близо, нейният вътрешен ритъм започва да влияе на човешкия организъм, който автоматично се настройва по него, защото нервната система е създадена да следва външни сигнали, които носят усещане за сигурност.

Котката не утешава чрез намерение, тя не се опитва да помогне, не се стреми да лекува, тя просто съществува в честота, която е стабилна, равномерна, подредена, и човешкото тяло реагира на това, защото вибрацията на мъркането преминава през кожата, през мускулите, през костите, през нервните окончания, и активира парасимпатиковата нервна система, която отговаря за почивка, възстановяване, забавяне на пулса, регулиране на дишането, намаляване на напрежението, и затова човек се чувства по-спокоен, по-лек, по-стабилен, дори ако преди това е бил напрегнат, тревожен или претоварен, защото котката не променя мислите, а променя физиологията.

Когато котката мърка, честотата ѝ попада в диапазон, който природата използва за заздравяване на тъкани, за възстановяване на нерви, за намаляване на възпаления, за стабилизиране на вътрешни процеси, и затова котките се възстановяват бързо, затова лекуват свои собствени травми чрез вибрация, затова лежат върху места, които болят, защото техният организъм знае как да използва честотата като инструмент за регулация, а човешкото тяло реагира на това, защото нервната система е чувствителна към ритъм, а мъркането е ритъм, който носи покой.

Когато човек е близо до котка, дишането му се забавя, пулсът се стабилизира, мускулите се отпускат, напрежението намалява, защото тялото следва вибрацията, а не мисълта, и това е причината човек да се чувства в безопасност, дори преди да разбере защо, защото мозъкът реагира на честотата, а не на логиката, и затова котките влияят толкова силно на хора, които са тревожни, напрегнати, претоварени, защото котката не се опитва да ги успокои, тя просто съществува в състояние, което нервната система на човека копира.

Това не е емоционален комфорт, а неврологично увлечение, процес, при който една нервна система се настройва по ритъма на друга, и това е същият механизъм, който се наблюдава при бебета, които се успокояват, когато чуят равномерно дишане, при хора, които се отпускат, когато са близо до стабилен партньор, при животни, които се синхронизират в групи, защото нервната система е създадена да следва ритъм, който носи сигурност, и котката е животно, което живее в ритъм, който е по-бавен, по-тих, по-равномерен от човешкия, и затова човек се настройва по него, без да го осъзнава.

Когато котката лежи върху човек, тя не го утешава, тя го пренастройва, защото честотата на мъркането преминава през тялото като вълна, която подрежда нервните импулси, забавя вътрешния шум, намалява хаоса в ума, стабилизира дишането, и затова човек усеща топлина, тежест, спокойствие, защото вибрацията създава вътрешна стабилност, която умът не може да постигне сам, и това е причината хората да заспиват по-лесно, когато котката е близо, да се чувстват по-спокойни, да дишат по-дълбоко, да усещат сигурност, защото тялото реагира на честотата, а не на мисълта.

Котката е като биологичен камертон, който задава ритъм, а човешкото тяло се настройва по него, и това е древен механизъм, който работи отвъд мисълта, отвъд емоцията, отвъд разума, защото нервната система реагира на ритъм, а котката е животно, което живее в ритъм, който носи спокойствие, и затова присъствието ѝ действа като естествен регулатор, който връща човека към състояние на вътрешна хармония, без да го кара да мисли, без да го кара да се опитва, без да го кара да разбира, защото процесът е биологичен, а не психологически.

Когато човек е до котка, умът му може да е зает, но тялото му започва да се подчинява на вибрацията, защото нервната система реагира на честоти, а не на логика, и затова котките имат способността да успокояват дори хора, които не обичат животни, защото процесът не е свързан с предпочитания, а с физиология, и тялото реагира независимо от мнението.

Котката не лекува чрез намерение, а чрез присъствие, и човекът не се успокоява, защото котката го утешава, а защото нервната му система се синхронизира с нейната, и това е истинската причина, поради която присъствието на котка носи усещане за безопасност, стабилност и вътрешен мир, защото тялото реагира на вибрацията, а вибрацията е език, който нервната система разбира без думи.