Слънцето не е враг

Представи си свят, в който човекът никога не е бил отделен от светлината. Свят, в който слънцето е било учител, лечител, чистач, източник на живот, а не заплаха, от която трябва да се криеш под чадър, под козирка, под сянка, под страх. Древните хора са знаели, че слънцето не е враг, а врата — врата към по‑висока честота, към вътрешна яснота, към енергийно пробуждане. Но днес много хора го усещат като опасност, като нещо, което „ще ги изгори“, „ще ги разболее“, „ще им навреди“. И причината не е в слънцето — причината е в човека, в това, което носи вътре, в това, което е натрупал, в това, което тялото му се опитва да изхвърли.

Когато тялото е чисто, слънцето се усеща като прилив на енергия, като радост, като лекота, като вътрешно разширение. Когато кръвта е лека, когато храната е естествена, когато емоциите са спокойни, когато мислите са ясни, когато кожата не е покрита с химия, слънцето влиза в тялото като светлина, а не като натиск. То зарежда, а не изтощава. То лекува, а не боли. То отваря, а не затваря. Но когато тялото е натоварено — с токсини, с химични храни, с тежки емоции, с ниски вибрации, с изкуствени продукти — слънцето започва да изкарва всичко това навън. И човек го усеща като дискомфорт, като тежест, като напрежение, като „опасност“.

Когато тялото е замърсено, слънцето реагира. То започва да изтегля токсините през кожата. Потта става обилна, защото тялото се чисти. Миризмата става тежка, защото излиза мръсотия. Главата натежава, защото кръвта се опитва да освободи натрупаното. Сърцето ускорява, защото енергията се движи. Някои хора усещат гадене, защото слънцето раздвижва застойната енергия. Други усещат замайване, защото честотата на светлината е твърде висока за нискочестотно тяло. Това не е „опасност“ — това е пречистване, което човекът не разбира, защото е забравил какво е да живееш в естествен ритъм.

Слънцето не причинява проблема — то го разкрива.

Когато човек се маже с химични масла, кремове, спрейове, той покрива кожата с слой, който блокира естествения обмен. Кожата не може да диша. Токсините не могат да излязат. Светлината не може да проникне. И когато слънцето докосне този слой, тялото реагира. Не защото слънцето е опасно, а защото химията е чужда. Слънцето не изгаря кожата — химията го прави. Слънцето не вреди — то просто усилва това, което вече е там. Ако кожата е чиста, слънцето е приятел. Ако кожата е покрита с химия, слънцето става огледало на тази химия.

Когато човек яде тежки храни — месо, млечни продукти, пържено, захар, алкохол, химични напитки, изкуствени продукти — тялото става киселинно, плътно, нискочестотно. И когато слънцето докосне такова тяло, честотите се сблъскват. Светлината е висока вибрация. Токсините са ниска вибрация. И когато двете се срещнат, тялото започва да изхвърля. Потта мирише тежко, защото излиза мръсотия. Мирише на развалено, защото вътре има развалено. Мирише на гнило, защото вътре има гнило. Това не е „слънцето“ — това е тялото, което се чисти от това, което човек е натрупал.

Когато човек е емоционално натоварен — страх, гняв, тревожност, вина, стрес — слънцето усилва всичко това. Светлината не може да влезе в затворено поле. И човек усеща напрежение, защото вътрешната честота е ниска. Слънцето не причинява емоциите — то ги осветява. То показва какво е вътре. То не е враг — то е огледало.

Когато човек е енергийно замърсен — от средата, от хората, от храната, от мислите — слънцето започва да изчиства. И това понякога боли. Не защото светлината е опасна, а защото тъмнината вътре се раздвижва. Слънцето е вибрация, която не може да бъде измамена. То вижда всичко. То усеща всичко. То прониква навсякъде. И когато човек е далеч от природата, далеч от себе си, далеч от вътрешната си светлина, слънцето става трудно за понасяне.

Но когато човек е чист — физически, емоционално, енергийно — слънцето е благословия. То зарежда. То лекува. То пробужда. То отваря. То подрежда. То активира вътрешната светлина. То събужда съзнанието. То подхранва епифизата. То раздвижва енергията. То носи радост, лекота, яснота.

Затова някои хора могат да стоят на слънце часове и да се чувстват прекрасно — защото вибрират в честотата на светлината. А други се крият в сянка, защото вибрират в честотата на материята. Светлината и материята не се борят — те просто не са на една и съща честота.

Слънцето не е враг. Враг е това, което носим вътре. Слънцето не вреди. Вреди това, което тялото се опитва да изхвърли. Слънцето не изгаря. Изгаря химията върху кожата. Слънцето не причинява болка. Болката идва от токсините, които се раздвижват. Слънцето не е опасно. Опасно е да живееш далеч от природата.

Слънцето е чистач. Слънцето е доктор. Слънцето е учител. Слънцето е енергия. Слънцето е вибрация. Слънцето е живот.