Разделението между будните и заспалите

 Има ясно разделение между онези, които са будни, и онези, които са заспали. Пробудените хора поставят под въпрос света около себе си, вместо автоматично да приемат това, което им се казва, като често усещат, че историите, представяни от правителства, институции и масови медии, не съвпадат с реалността. Те забелязват несъответствия, противоречия и модели на контрол, като инстинктивно чувстват, че версията на света, която се представя пред обществото, е или непълна, или умишлено подвеждаща. За разлика от тях, много хора изглеждат доволни да приемат официалните обяснения, без да ги поставят под въпрос, дори когато тези обяснения постоянно се променят или не звучат логично.

Съществена причина за тази разлика може да се крие в нещо по‑дълбоко от интелигентност или образование. Всеки от нас носи генетична памет от своите предци, и колкото по‑далеч назад се простира нашата родова линия, толкова повече памет носим. Затова, ако твоите предци са преживели „рестарти“, техният опит от живот в предишни цивилизации се предава на техните потомци.

Има чувство, заровено дълбоко в онези, които са будни, че начинът, по който живеем днес, е неестествен и че нещо в историята, която ни преподават, не е напълно вярно. Това усещане не винаги идва от книги или документални филми, а по‑скоро прилича на вътрешно знание или инстинктивно разпознаване, че официалната история не отразява цялата реалност. При някои хора това осъзнаване присъства още от детството, много преди да имат думите, с които да го обяснят.

Това може да обясни защо много от нас често са се борили в училище, тъй като образователната система рядко възнаграждава истинско любопитство или критично мислене. Вместо това тя обучава децата да запаметяват информация и да я повтарят в контролирана форма, за да преминат изпити. Онези, които задават твърде много въпроси или оспорват това, което им се преподава, често биват обезкуражавани, а не подкрепяни. С течение на времето учениците научават, че успехът идва не от самостоятелно мислене, а от повтаряне на одобрената версия на информацията. В крайна сметка това създава система, в която хората са програмирани да се подчиняват, вместо да бъдат насърчавани да търсят истината.

Много хора порастват програмирани да вярват на властта, на правителствените съобщения, на медийните разкази и институционалните послания, защото са обучени да виждат тези източници като легитимни и надеждни. Поставянето под въпрос става неудобно, защото заплашва стабилността и принуждава хората да се изправят пред възможността не само да са били заблуждавани, но и че светът може да не функционира така, както са били научени. За мнозина е психологически по‑лесно да приемат това, което им се казва, отколкото да се изправят срещу тревогата и несигурността, които идват с това да поставиш всичко под въпрос.

Затова толкова много хора изглеждат готови да следват мейнстрийм разказите, без да ги проучват или да мислят дълбоко за тях. Те ще си поставят ваксина, защото им е казано, че е безопасна и необходима, без да питат кой печели или дали предоставената информация е пълна. Те ще гласуват, защото им е казано, че това има значение, дори ако подозират, че системата е манипулирана или че гласовете не се броят по прозрачен начин. Те ще приемат това, което новините съобщават, като факт, дори когато медиите имат дълга история на подвеждане на обществото или на разпространение на пропаганда. Повечето хора не са неспособни да разберат, но са били обучени да възлагат мисленето си на авторитетни фигури.

Когато хората оспорват мейнстрийм разказите, те често биват осмивани, отхвърляни или наричани конспиративни теоретици — етикет, който аз нося с чест. Но този етикет се използва като инструмент за предотвратяване на смислен разговор, защото щом някой бъде категоризиран като ирационален, аргументите му вече не се разглеждат. Подигравката се превръща в начин да се прекрати разговорът и да се защити мейнстрийм разказът от проверка. Вместо да се разгледа информацията, която човек представя, се атакува неговият характер. Това създава среда, в която говоренето носи социални последствия, което обезкуражава другите да задават въпроси публично.

Въпреки това много будни хора продължават да търсят истината и да споделят това, което откриват. Те често са водени от нещо по‑силно и в много случаи не го правят за внимание или статус, защото говоренето често носи обратното — отхвърляне, изолация и критика. И все пак продължават, защото чувстват отговорност да разкрият измамата и да помогнат на другите да видят какво се случва. Те може да се чувстват разочаровани от броя на хората, които отказват да се събудят, но продължават, защото вярват, че мълчанието позволява манипулацията да продължи.

Съществува и духовно обяснение, което резонира с много хора, които се определят като будни. Някои вярват, че определени души са се преродили в този живот именно защото този период от историята е значим. Според това вярване някои индивиди са се върнали с цел да водят другите, да разкриват лъжите и да повишават осъзнаването. Тези хора често се чувстват различни още от детството, сякаш не принадлежат към света такъв, какъвто функционира днес, и често се чувстват като външни.

Да бъдеш буден не е нито бляскаво, нито овластяващо по начина, по който понякога изглежда отвън. Това може да бъде изтощително и самотно, защото веднъж щом човек види манипулацията и контрола, той не може да ги „развиди“. Може да му е трудно да се свързва с хора, които са доволни от мейнстрийм обясненията, и да се чувства откъснат от обществото, защото вижда системата като корумпирана и изкуствено създадена, докато другите я защитават. Много будни хора чувстват, че наблюдават как хората се движат през живота като насън, следвайки правила и вярвайки в разкази, създадени да ги държат послушни.

В крайна сметка причината пробуждането да бъде обезкуражавано е, че истината заплашва контрола. Общество, изградено върху измама, не може да оцелее, ако твърде много хора започнат да поставят под въпрос основите на това, което им е било казано. Колкото повече хора се пробуждат, толкова по‑трудно става за правителствата и институциите да поддържат власт чрез страх, пропаганда и манипулация. Затова разсейването е постоянно, затова обществото се държи разделено и затова онези, които задават въпроси, биват осмивани, вместо да бъдат изслушвани.

Разделението между будните и заспалите става все по‑широко. Някои хора започват да усещат, че светът не е такъв, какъвто изглежда, и че много от приетите разкази са създадени, за да контролират общественото възприятие. Други продължават да се съпротивляват на тази възможност, защото е по‑лесно да останеш в удобството, отколкото да се изправиш пред истината. Независимо дали идва от генетична памет, интуиция, духовно осъзнаване или житейски опит, много от нас чувстват дълбока увереност, че човечеството е подвеждано в огромен мащаб. Онези, които са будни, може да бъдат осмивани и отхвърляни, но продължават да говорят, защото вярват, че истината има значение и че човечеството заслужава да види отвъд илюзията.

Гай Андерсън - Автор