Истината за кожите, дрехите, обувките и животните, които умират, за да се превърнат в мода

Когато човек облече кожено яке, когато пристегне кожен колан, когато обуе кожени обувки, когато преметне през рамото си кожена чанта, когато постави на главата си кожена шапка, той вижда само готовия продукт, гладката повърхност, обработената текстура, цвета, блясъка, усещането за качество, усещането за престиж, усещането за стил, но не вижда какво стои зад този предмет, не вижда животното, което е било убито, не вижда клетката, в която е живяло, не вижда страха, който е изпитало, не вижда болката, която е преживяло, не вижда момента, в който животът му е бил прекъснат, защото индустрията е превърнала кожата в материал, а материалът е превърнат в мода, и човекът, който го носи, не мисли за това, защото продуктът е представен като нещо красиво, а не като следа от смърт, и така истината остава скрита под повърхността на дрехата, която изглежда луксозна, но е създадена върху страдание, което не се вижда в магазина.

Кожите не се появяват сами, не падат от небето, не се раждат като плат, те се взимат от животни, които са били живи, които са били отглеждани, които са били затворени, които са били убити, защото кожата им е ценна, а индустрията работи с количества, а количествата изискват производство, а производството изисква животни, които да бъдат превърнати в материал, и затова по света съществуват ферми за кожи, където норки, лисици, чинчили, зайци, нутрии, понякога дори кучета и котки в някои региони, се отглеждат единствено с цел да бъдат убити, защото козината им е ценна, а животът им няма стойност за индустрията, която вижда в тях само суровина, а не същество.

Норките живеят в клетки, които са толкова малки, че животното не може да се обърне, не може да тича, не може да копае, не може да прави нищо, което е естествено за него, и когато дойде моментът, норката се убива чрез задушаване, токов удар или газ, за да не се повреди кожата, защото кожата е продуктът, а животното е просто носител на материала, и човекът, който носи палто от норка, носи върху себе си живот, който е бил прекъснат, за да се създаде дреха, която се нарича лукс, но която е изградена върху смърт, която не се вижда.

Лисиците също се отглеждат заради кожата си, защото козината им е пухкава, обемна, красива, и затова те живеят в клетки, където не могат да се движат, не могат да ловуват, не могат да живеят като лисици, а просто чакат момента, в който ще бъдат убити, защото индустрията не се интересува от животното, а от кожата, която ще бъде превърната в яка, шапка, палто, ръкавици, обувки, аксесоари, и човекът, който ги носи, не вижда животното, а вижда само продукта, който е бил представен като символ на стил.

Чинчилите са още по‑трагичен пример, защото козината им е изключително мека, но за едно палто са нужни десетки животни, и затова те се отглеждат в огромни количества, убиват се чрез счупване на врата или токов удар, защото кожата трябва да остане неповредена, и когато човек носи палто от чинчила, той носи върху себе си телата на много животни, които са умрели заради една дреха, която се нарича лукс, но която е изградена върху страдание, което не се вижда.

Кожите на крави, овце, кози, прасета също се използват масово, защото кожата е страничен продукт от месната индустрия, но това не променя факта, че животното е било убито, и кожата му е била отделена, обработена, химически третирана, за да стане устойчива, защото естествената кожа се разваля, гние, разлага се, и затова индустрията използва химикали, които проникват в тъканта, стабилизират я, правят я трайна, правят я устойчива, правят я материал, който може да се продава, и човекът, който го носи, не вижда химията, не вижда процеса, не вижда смъртта, а вижда само дрехата, която индустрията му е представила като нещо красиво.

Обувките, които човек носи, често са направени от кожа, която е била част от животно, което е умряло, и когато човек стъпва върху земята, той стъпва върху обработена кожа, която някога е била жива, и това не се вижда, защото обувката изглежда като продукт, а не като живот, и индустрията разчита на това — че човекът вижда само крайния резултат, а не процеса, който стои зад него, и така смъртта остава скрита под подметката, която човек нарича качество.

Шапките, коланите, портфейлите, чантите, ръкавиците — всички тези предмети често са направени от кожа, която е била отделена от животно, което е било убито, и човекът, който ги носи, не мисли за това, защото индустрията е превърнала кожата в мода, в стил, в престиж, в символ на качество, и когато човек види кожен продукт, той не вижда животното, а вижда марката, цената, външния вид, и това е начинът, по който индустрията скрива истината — като превръща смъртта в мода, а страданието — в престиж.

Кожата не е просто материал, тя е тъкан, която е била част от живо същество, и когато човек носи кожено яке, той носи върху себе си нещо, което е било отделено от животно, което е било убито, и това е ниската честота, която стои зад модата — живот, прекъснат заради дреха, която човек нарича стил, но която е създадена върху страдание, което не се вижда в магазина, защото индустрията е превърнала смъртта в продукт, а продукта — в престиж.

Индустрията използва химия, за да направи кожата трайна, защото естествената кожа се разлага, и затова се използват танини, соли, киселини, багрила, стабилизатори, които проникват в тъканта, променят я, правят я устойчива, правят я продукт, който може да стои години, и човекът, който го носи, не вижда химията, не вижда процеса, не вижда смъртта, а вижда само дрехата, която индустрията му е представила като нещо красиво, без да му покаже истината, която стои зад нея.

Истината е, че модата често е изградена върху животинска болка, върху смърт, върху експлоатация, върху клетки, върху ферми, върху индустрия, която превръща животни в материали, и човекът, който носи кожени дрехи, обувки, шапки, аксесоари, носи върху себе си не просто продукт, а следа от живот, който е бил прекъснат, за да се създаде нещо, което се нарича стил, но зад него стои реалност, която не се вижда в магазина, защото индустрията е превърнала страданието в лукс, а смъртта — в престиж.

Истината за кожите, модата, трофеите и животните, които умират, за да бъдат превърнати във вещи, които човек носи, държи, купува и нарича стил

Когато човек носи кожено яке, кожени обувки, кожена чанта, кожен колан, кожена шапка, когато държи портфейл, направен от кожа, когато гледа в огледалото и вижда върху себе си гладка повърхност, обработена текстура, лъскав материал, той вижда само предмета, но не вижда животното, което е било убито, не вижда страданието, което е било преживяно, не вижда клетката, в която животното е стояло, не вижда момента, в който животът му е бил прекъснат, защото индустрията е превърнала кожата в продукт, а продукта в мода, и човекът, който го носи, не мисли за това, защото предметът е представен като нещо красиво, а не като следа от смърт, и така ниската честота на страданието остава скрита под повърхността на дрехата, която човек нарича стил, без да осъзнава, че носи върху себе си тишината на прекъснат живот, който никога не е имал избор.

Слоновете се убиват заради бивните си, защото слоновата кост е ценна, превръща се в украшения, фигурки, дръжки, предмети, които човек поставя в дома си, без да мисли, че за да има тази гладка бяла повърхност, едно огромно, интелигентно животно е било застреляно, оставено да кърви, оставено да умира, а бивните му са били изрязани, докато тялото още е топло, защото търговията не чака, а човекът, който купува предмета, не вижда смъртта, а вижда само изделието, което нарича изкуство, без да осъзнава, че държи в ръцете си част от тяло, което е било живо.

Крокодилите се убиват заради кожата си, защото крокодилската кожа е символ на лукс, превръща се в чанти, обувки, колани, портфейли, и за да се получи тази текстура, животното се убива чрез пробождане в гръбначния мозък, за да не се повреди кожата, защото кожата е продуктът, а животът няма стойност, и когато човек носи крокодилска чанта, той носи върху себе си живот, който е бил прекъснат заради модата, без да вижда страданието, което е било скрито зад гладката повърхност.

Змиите се убиват заради кожата си, защото змийската кожа е екзотична, използва се за обувки, чанти, колани, и за да се получи тази шарка, змията се убива чрез разрязване или чрез надуване с въздух, за да се отдели кожата по‑лесно, и когато човек носи змийски ботуши, той носи върху себе си тялото на животно, което е било убито по начин, който не се вижда в магазина, защото индустрията показва само резултата, а не процеса.

Лъвове, вълци, мечки, елени, диви прасета, леопарди, тигри — всички тези животни се убиват заради трофеи, защото човекът иска да постави глава на стената, кожа на пода, рога над камината, и това се нарича лов, спорт, традиция, но истината е, че това е смърт, превърната в украса, и човекът, който поставя трофей в дома си, поставя върху стената си живот, който е бил прекъснат заради удоволствие, а не заради нужда, защото трофеят е символ на власт, а не на уважение към природата.

Делфините и китовете се убиват в някои части на света заради месото, заради мазнината, заради традиции, които продължават, въпреки че тези животни са интелигентни, социални, чувствителни, и когато човек яде месо от делфин или кит, той яде живот, който е бил убит в океана, често пред очите на други животни, които разбират какво се случва, защото тези видове имат съзнание, което човек подценява, и така смъртта се превръща в храна, а страданието — в традиция.

Незаконната търговия с кожи включва леопарди, тигри, пантери, снежни леопарди, редки видове, които са на ръба на изчезване, и въпреки това се убиват, защото кожата им е ценна, защото модата и търсенето създават пазар, а пазарът създава смърт, и човекът, който купува екзотична кожа, носи върху себе си живот, който е бил убит незаконно, но това не се вижда в магазина, защото продуктът е представен като лукс, а не като престъпление.

В някои части на света се използва дори човешка кожа за незаконни предмети — обувки, колани, портфейли, и това е най‑тъмната страна на индустрията, защото показва, че когато човек започне да гледа на кожата като на материал, границата между животно и човек се размива, и това е ниската честота, която стои зад идеята, че кожата е просто продукт, а не част от тяло, което е било живо.

Пилетата, зайците, норките, нутриите, лисиците, чинчилите — всички тези животни се отглеждат в клетки, убиват се в масови количества, защото кожата им е ценна, защото индустрията работи с количества, а количествата изискват производство, а производството изисква смърт, и човекът, който носи кожена дреха, носи върху себе си живот, който е бил прекъснат, за да се създаде предмет, който се нарича мода, но който е създаден върху страдание, което не се вижда.

Ловците убиват диви животни за забавление, за спорт, за трофеи, за снимки, за да покажат сила, за да покажат власт, за да покажат умение, но истината е, че това е смърт, превърната в игра, и когато човек постави глава на лъв или елен в дома си, той поставя върху стената си живот, който е бил прекъснат заради удоволствие, а не заради нужда, защото трофеят е символ на егото, а не на уважението.

И накрая човекът носи върху себе си одраната кожа на животно, което е било убито, мъчено, затворено, експлоатирано, и това се нарича стил, мода, качество, престиж, но истината е, че това е смърт, която човек носи върху себе си, ниска честота, която стои под повърхността на дрехата, която изглежда красива, но е създадена върху страдание, което не се вижда в магазина, защото индустрията е превърнала смъртта в продукт, а продукта — в мода, и човекът, който го носи, носи върху себе си тишината на живот, който е бил прекъснат, за да се създаде вещ, която той нарича стил.

Истината за скъпите кожени дрехи, известните личности и смъртта, която стои зад модата, превърната в престиж и показност

Когато известни личности се появят на сцена, на червен килим, на модни събития, на фотосесии, на концерти, на премиери, облечени в палта от норка, яки от лисица, шапки от заек, чанти от крокодил, обувки от змия, колани от екзотична кожа, те показват само блясъка, само външната страна, само лукса, който индустрията е създала, но не показват истината, която стои зад тези дрехи, не показват животните, които са били убити, не показват клетките, в които са били затворени, не показват страданието, което е било преживяно, не показват момента, в който животът е бил прекъснат, защото модата е изградена така, че да скрива смъртта, да я превърне в престиж, да я превърне в символ на богатство, да я превърне в нещо, което хората аплодират, без да виждат реалността, която стои под повърхността на дрехата, без да осъзнават, че зад всяка гладка козина стои живот, който е бил прекъснат, за да може някой да се усмихне пред камерата.

Когато актриса се усмихва пред камерите, облечена в палто от норка, тя не казва, че за това палто са убити десетки животни, че норките са били затворени в тесни клетки, че са били убити чрез задушаване или токов удар, че козината, която тя нарича лукс, е била част от живо тяло, което е страдало, че животът е бил прекъснат, за да може тя да се появи на снимка, че зад всяка нишка от тази козина стои живот, който е бил лишен от свобода, от движение, от въздух, от светлина, от всичко, което прави живота живот.

Когато певица позира с чанта от крокодил, тя не казва, че крокодилът е бил убит чрез пробождане в гръбначния мозък, че животното е било вързано, че е било живо, докато кожата му е била отделяна, че страданието е било част от процеса, че индустрията не се интересува от болката, а от качеството на материала, който ще бъде превърнат в моден аксесоар, че гладката повърхност на чантата е била част от тяло, което е треперело от страх.

Когато модел се появи с обувки от змийска кожа, тя не казва, че змията е била убита чрез разрязване или чрез надуване с въздух, за да се отдели кожата по‑лесно, че животното е било използвано като суровина, а не като живо същество, че модата е превърнала тялото му в материал, че шарката, която хората наричат красива, е била част от живот, който е бил прекъснат без нужда.

Когато инфлуенсър носи яке от екзотична кожа, той не казва, че тази кожа може да е от животно, което е било убито незаконно, че може да е част от трафик, че може да е част от индустрия, която унищожава редки видове, че зад лукса стои бракониерство, кръв, страх, смърт, че модата е изградена върху престъпление, което е скрито зад логото на марката.

Когато известни личности се хвалят с палта от лисица, те не казват, че лисиците са били затворени в клетки, че са били убити чрез токов удар, че козината, която изглежда пухкава и красива, е била част от живот, който е бил прекъснат заради дреха, която се нарича стил, че зад всяка нишка стои живот, който е бил лишен от свобода.

Когато някой носи палто от заек, той не казва, че заекът е бил убит, защото козината му е евтина и лесна за производство, че животното е било част от индустрия, която работи с масови количества, че животът му е бил кратък и изпълнен със страх, че козината, която човек носи, е била част от тяло, което е страдало, че мекотата, която човек усеща, е била част от живот, който е бил прекъснат.

Когато някой носи палто от тигър или леопард, той не казва, че това е незаконно, че животното е било убито от бракониери, че кожата му е била продадена на черния пазар, че индустрията е превърнала смъртта на редки животни в престиж, че човекът носи върху себе си следа от изчезващ вид, че модата е превърнала изчезването в украшение.

Когато някой носи шапка от меча кожа, той не казва, че мечката е била убита заради трофей, че кожата ѝ е била отделена, че главата ѝ може да стои на нечия стена, че животът ѝ е бил прекъснат заради забавление, че модата е превърнала смъртта в украса, че човекът се гордее с предмет, който е създаден върху болка.

Когато някой постави в дома си глава на елен, рога на лос, кожа на вълк, той не казва, че това е живот, който е бил убит заради трофей, че ловът е бил за удоволствие, а не за нужда, че смъртта е била превърната в игра, че човекът се гордее с убийство, което е представено като спорт, че стената му е украсена със смърт.

Когато някой носи чанта от екзотична кожа, той не казва, че тази кожа може да е от животно, което е било убито по мъчителен начин, че козината или люспите носят енергиен отпечатък от страдание, че човекът носи върху себе си смърт, която е била скрита под блясъка на модата, че предметът, който държи, е създаден върху болка, която никога не е била призната.

Когато някой носи колан от кожа, той не казва, че тази кожа е била част от животно, което е било убито, че материалът, който държи панталоните му, е бил част от тяло, което е страдало, че модата е превърнала живот в продукт, че човекът носи върху себе си следа от смърт.

Когато някой носи скъпи обувки от екзотична кожа, той не казва, че животното е било убито, че кожата е била отделена, че страданието е било част от процеса, че модата е изградена върху смърт, която е скрита под повърхността на продукта, че красотата е била създадена върху болка.

И най‑тъмната част — в някои региони на света се използва човешка кожа за незаконни предмети, защото когато човек започне да гледа на кожата като на материал, границата между животно и човек се размива, и това показва колко ниска е честотата на индустрия, която превръща тялото в продукт, че смъртта може да бъде опакована и продадена, че човекът може да бъде превърнат в материал.

Иронията е огромна — човек носи върху себе си смърт, страдание, болка, страх, мъчение, а го нарича мода, нарича го стил, нарича го лукс, нарича го престиж, радва се на палтото, радва се на шапката, радва се на чантата, радва се на обувките, без да вижда, че това, което носи, е одрано тяло, че това, което държи, е следа от живот, който е бил прекъснат, че това, което показва като красота, е всъщност смърт, която индустрията е опаковала така, че да изглежда привлекателна, че човекът се радва на предмет, който носи енергийния отпечатък на страдание, че модата е превърнала болката в престиж, а смъртта — в украшение.