КАКВО СЕ КРИЕ В ДНЕШНОТО КИСЕЛО МЛЯКО И ЗАЩО ПАЗАРЪТ Е ПРЕПЪЛНЕН С ИМИТАЦИИ

Днешното кисело мляко, което стои на рафтовете на магазините, е продукт, който на външен вид напомня на традиционното българско кисело мляко, но в своята същност често няма почти нищо общо с него. Това, което някога е било прост, естествен, ферментирал продукт, създаден от чисто прясно мляко и две бактерии, днес е превърнато в индустриална формула, в която се смесват сухи млека, стабилизатори, сгъстители, нишестета, растителни мазнини, ароматизатори, оцветители и технологични добавки, които имат една цел – да направят продукта евтин за производство, стабилен за транспорт, дълготраен на рафта и визуално „перфектен“, независимо че това унищожава естествената му природа. Истинското кисело мляко е жив продукт, който се променя, отделя суроватка, разваля се естествено, има аромат на ферментация, има водниста структура, която е нормална и здравословна. Но индустрията не обича живите продукти, защото те имат кратък срок на годност, изискват качествено мляко, не могат да стоят седмици в хладилник без промяна и не могат да бъдат манипулирани така, че да изглеждат „идеално“ в очите на потребителя. Затова индустрията създава мляко, което стои като бяло желе, което не се разклаща, не се разлива, не отделя суроватка, не се разваля дълго и изглежда прекалено гладко, прекалено плътно, прекалено стабилно, за да бъде истинско.

Когато отвориш кофичка и видиш, че млякото стои като стегнато бяло желе, което не трепери, не се разлива, не отделя течност, което изглежда като крем или като гума, това е знак, че продуктът е стабилизиран. Това означава, че в него има добавени вещества, които не са част от традиционната рецепта. Най-често това са нишестета, желатини, гуми, карагенан, модифицирани сгъстители, сухо мляко, млечни концентрати, протеинови добавки, които правят текстурата плътна и „идеална“. Това не е естествена ферментация. Това е технологично оформяне. Истинското кисело мляко никога не стои като желе. То е меко, леко треперливо, отделя суроватка, има естествена структура, която не може да бъде объркана с индустриално стабилизиран продукт. Когато млякото стои като гума, това е знак, че е обработено.

Много от марките използват сухо мляко, защото е по-евтино. Вместо да използват истинско прясно мляко, те разтварят сухо мляко във вода, добавят мазнини, добавят стабилизатори и получават продукт, който изглежда като мляко, но няма структурата на истинското. Сухото мляко прави продукта по-плътен, но и по-неестествен. То не ферментира по същия начин. То не създава същата микрофлора. То не дава същия вкус. Но е евтино. И индустрията обича евтиното. Затова много от млеката на пазара са смеси от сухо мляко, вода, мазнини и стабилизатори, които се представят като кисело мляко, но нямат нищо общо с традиционния продукт.

Друг проблем е, че много от млеката не се развалят дълго. Истинското кисело мляко се разваля. То е жив продукт. То променя вкус, аромат, структура. То отделя повече суроватка. То става по-кисело. То има живот. Но индустриалното мляко често стои седмици без промяна. Това е знак, че продуктът е пастьоризиран прекалено силно, че бактериите са добавени технологично, че структурата е стабилизирана, че продуктът е „убит“, за да стои дълго. Живото мляко не стои дълго. Само мъртвото стои дълго.

Плодовите кисели млека са още по-далеч от истината. Те не съдържат плодове. Те съдържат плодови сиропи, ароматизатори, оцветители, сгъстители, захари, стабилизатори. Това, което хората приемат за „ягода“, „праскова“, „боровинка“, често е смес от аромат, цвят и захар. Плодът е минимален. Понякога е под един процент. Понякога е нула. Понякога е само аромат. Понякога е само цвят. Понякога е само захарен сироп. Това не е плод. Това е имитация на плод. Плодовите млека са направени така, че да изглеждат вкусни, но не са истински. Те са десерт, не ферментирал продукт. Те са сладки, ароматни, стабилни. Те са направени да се харесват на деца, на хора, които не обичат кисел вкус, на потребители, които искат нещо „приятно“. Но това не е кисело мляко. Това е сладък млечен десерт с аромат на плод.

Как да разпознаем истинското кисело мляко от имитацията? Истинското мляко има само две съставки: мляко и закваска. Нищо друго. Няма нишесте. Няма сухо мляко. Няма стабилизатори. Няма желатин. Няма гуми. Няма добавени протеини. Няма ароматизатори. Няма оцветители. Няма подобрители. Няма „млечни съставки“. Няма „млечен протеин“. Няма „модифицирано нишесте“. Няма „регулатори на киселинността“. Няма „стабилизатор Е…“. Няма „сгъстител Е…“. Няма „пектин“. Няма „карагенан“. Няма „желатин“. Няма „сухо мляко“. Няма „млечен концентрат“. Няма „млечен прах“. Няма „млечна основа“. Няма „млечен продукт“. Има само мляко и бактерии.

Истинското кисело мляко отделя суроватка. Това е нормално. Това е знак, че продуктът е жив. Това е знак, че ферментацията е естествена. Това е знак, че структурата не е стабилизирана. Това е знак, че продуктът не е манипулиран. Ако млякото не отделя суроватка, ако стои като крем, ако е прекалено гладко, ако е прекалено стегнато, ако е прекалено стабилно, това е знак, че е обработено.

Истинското кисело мляко има аромат. То мирише на ферментация. То има кисел вкус. То има жива структура. То не е сладко. То не е ароматизирано. То не е оцветено. То не е десерт. То е ферментирал продукт.

Днес огромен процент от млеката на пазара са имитации. Те изглеждат като мляко, но не са мляко. Те имат текстура на мляко, но не са мляко. Те имат вкус на мляко, но не са мляко. Те са смеси от сухи млека, стабилизатори, сгъстители, мазнини, добавки, аромати. Те са продукти, създадени да изглеждат перфектни, но не са истински. Те са продукти, които индустрията продава като мляко, но които нямат нищо общо с традиционното българско кисело мляко.

Истината е проста: истинското кисело мляко е рядкост. То е воднисто. То е живо. То се разваля. То отделя суроватка. То има само две съставки. То не стои като желе. То не е крем. То не е десерт. То не е ароматизирано. То не е оцветено. То не е стабилизирано. То не е манипулирано. То е истинско.