Истината за слънцето, за неговата сила, за пречистването, за енергията, за лечението и за начина, по който светлината променя човека отвътре и навсякъде

Когато човек излезе на слънце, когато позволи на светлината да докосне кожата му, когато усети топлината, която прониква през порите, през тъканите, през кръвта, през нервите, през костите, през самата структура на тялото, той не усеща само физическа топлина, а нещо много по‑дълбоко, нещо, което идва от самата природа, от самата вселена, от самия източник на живот, защото слънцето не е просто звезда, не е просто светлина, не е просто топлина, а живо космическо същество, което носи съзнание, носи енергия, носи сила, която човекът усеща, когато е отворен, когато е чист, когато е готов да приеме това, което слънцето му дава, защото слънцето е древен лечител, древен учител, древен източник на живот, който работи чрез вибрация, чрез светлина, чрез топлина, чрез енергия, която прониква в човека и започва да го променя отвътре, започва да го събужда, започва да го лекува, започва да го пречиства, започва да го подрежда, започва да го връща към естественото му състояние.

Когато човек е болен, настинал, изтощен, без сили, депресиран, когато тялото му е тежко, когато умът му е мътен, когато емоциите му са затворени, когато душата му е уморена, слънцето започва да работи върху него, защото слънчевата светлина влиза през кожата, през очите, през нервната система, през мозъка, през кръвта, през дишането, през самото поле около човека, и започва да зарежда, започва да събужда, започва да изчиства, започва да лекува, защото слънцето е най‑добрият лекар, най‑добрият лечител, най‑добрият източник на енергия, който природата е дала на човека, и когато човек се излага на слънце, той започва да усеща как тялото му се събужда, как кръвта му се затопля, как енергията му се връща, как умът му се прояснява, как настроението му се повдига, как вътрешната тежест се разтваря, как депресията отслабва, как тревожността се стопява, защото слънцето влияе не само на тялото, но и на психиката, и на емоциите, и на съзнанието, и на душата.

Когато слънцето започне да затопля по‑силно, когато човек започне да се поти обилно, това не е просто физическа реакция, а пречистване, освобождаване, изхвърляне на токсини, на отрови, на натрупана мръсотия, на всичко, което тялото е събирало дълго време, защото потта е начинът, по който организмът изхвърля това, което му тежи, това, което го замърсява, това, което го блокира, и когато човек се изпоти силно на слънце, той усеща миризма, усеща тежест, усеща неприятност, но това е знак, че тялото се чисти, че отровите излизат, че мръсотията напуска порите, че организмът се освобождава, защото слънцето е сила, която изкарва навън всичко, което е било скрито вътре, всичко, което е било задържано, всичко, което е било потиснато, всичко, което е било блокирано.

Някои хора бягат от слънцето, крият се в сянка, страхуват се от силната светлина, защото тялото им е замърсено, защото енергията им е блокирана, защото емоциите им са тежки, защото психиката им е затворена, защото слънцето ги кара да усещат това, което е вътре в тях, и те не искат да го усещат, защото слънцето не само лекува, но и разкрива, показва, изкарва на повърхността това, което човек е потискал, и затова някои хора не издържат на силното слънце — не защото слънцето е опасно, а защото вътрешното им състояние е тежко, защото светлината влиза в тъмните места и ги осветява.

Под влияние на слънцето се събужда космическото съзнание в човека, защото слънцето е живо колективно същество, което носи космическо съзнание, и когато това съзнание се събуди в човека, слънцето започва да мисли за него, започва да го води, започва да го пази, започва да го лекува, започва да го зарежда, започва да го поддържа, и тогава човекът е здрав, силен, устойчив, дълголетен, защото мозъкът е като батерия, която се пълни със слънчева енергия, и когато тази батерия се зарежда правилно, тя изпраща енергия към всички части на тялото, и тази енергия започва да лекува, започва да възстановява, започва да подмладява, започва да пречиства, започва да подрежда вътрешните процеси.

Първият лъч на слънцето е нещо изключително мощно, изключително красиво, изключително чисто, защото той носи най‑високата вибрация, най‑силната енергия, най‑чистата светлина, и ако човек успее да го приеме дори десет пъти в годината, това е достатъчно, за да промени вътрешното му състояние, защото този лъч влиза директно в съзнанието, в душата, в нервната система, в мозъка, в кръвта, и започва да подрежда, започва да лекува, започва да хармонизира, започва да събужда.

Слънчевата енергия лекува много болести, защото всяка болест има свое време, своя вибрация, своя честота, и някои болести се лекуват през май, други през юни, трети през юли, защото различните слънчеви лъчи имат различно действие, различна сила, различно влияние, и в бъдеще хората ще осъзнаят, че слънцето е най‑добрият лекар, че слънчевите лъчи са най‑доброто лечение, че природата е най‑добрият хирург, защото слънчевите лъчи режат най‑правилно — отстраняват гнилото, без да закачат здравото.

Слънчевите бани лекуват екземи, косопад, ревматизъм, подувания, кожни проблеми, нервни проблеми, защото слънцето прониква в тъканите, в кръвта, в нервите, в органите, и започва да лекува отвътре, започва да изгаря токсините, започва да стопява блокажите, започва да възстановява жизнената сила.

Колкото повече слънчева светлина приема човек, толкова повече мекота, топлина, магнетизъм се развива в него, защото слънцето влияе на нервната система, на кръвта, на емоциите, на мислите, на душата, на вътрешната хармония.

Слънцето е учител, лечител, източник, сила, която променя човека отвътре, която го събужда, която го пречиства, която го подрежда, която му дава живот.

Слънцето не е враг — то е живот, вибрация, пречистване, пробуждане и истинската сила, която човек е забравил

Представи си свят, в който човекът никога не е бил отделен от светлината, свят, в който слънцето е било учител, лечител, чистач, източник на живот, а не заплаха, от която трябва да се криеш под чадър, под козирка, под сянка, под страх, свят, в който хората са знаели, че слънцето не е враг, а врата — врата към по‑висока честота, към вътрешна яснота, към енергийно пробуждане, към съзнание, което се разширява, когато светлината го докосне, но днес много хора го усещат като опасност, като нещо, което „ще ги изгори“, „ще ги разболее“, „ще им навреди“, и причината не е в слънцето, причината е в човека, в това, което носи вътре, в това, което е натрупал, в това, което тялото му се опитва да изхвърли, защото слънцето не вреди, слънцето разкрива, слънцето показва, слънцето изкарва навън това, което човек е скрил вътре.

Когато тялото е чисто, слънцето се усеща като прилив на енергия, като радост, като лекота, като вътрешно разширение, като вибрация, която влиза в кръвта и я прави по‑лека, по‑жива, по‑светла, когато храната е естествена, когато емоциите са спокойни, когато мислите са ясни, когато кожата не е покрита с химия, слънцето влиза в тялото като светлина, а не като натиск, то зарежда, а не изтощава, то лекува, а не боли, то отваря, а не затваря, но когато тялото е натоварено — с токсини, с химични храни, с тежки емоции, с ниски вибрации, с изкуствени продукти — слънцето започва да изкарва всичко това навън, и човек го усеща като дискомфорт, като тежест, като напрежение, като „опасност“, но това не е опасност, това е пречистване, което човекът не разбира, защото е забравил какво е да живееш в естествен ритъм.

Когато тялото е замърсено, слънцето реагира, то започва да изтегля токсините през кожата, потта става обилна, защото тялото се чисти, миризмата става тежка, защото излиза мръсотия, главата натежава, защото кръвта се опитва да освободи натрупаното, сърцето ускорява, защото енергията се движи, някои хора усещат гадене, защото слънцето раздвижва застойната енергия, други усещат замайване, защото честотата на светлината е твърде висока за нискочестотно тяло, това не е опасност, това е реакция, това е чистене, това е освобождаване, това е процес, който човекът не разбира, защото е свикнал да живее далеч от природата, далеч от светлината, далеч от себе си.

Слънцето не причинява проблема — то го разкрива, то показва какво е вътре, то осветява това, което човек е скрил, то изкарва на повърхността това, което е било потиснато, то не е враг, то е огледало, то е светлина, която не може да бъде измамена, то вижда всичко, то усеща всичко, то прониква навсякъде, и когато човек е далеч от природата, далеч от вътрешната си светлина, слънцето става трудно за понасяне, защото честотата му е висока, а честотата на човека е ниска.

Когато човек се маже с химични масла, кремове, спрейове, той покрива кожата с слой, който блокира естествения обмен, кожата не може да диша, токсините не могат да излязат, светлината не може да проникне, и когато слънцето докосне този слой, тялото реагира, не защото слънцето е опасно, а защото химията е чужда, слънцето не изгаря кожата — химията го прави, слънцето не вреди — то просто усилва това, което вече е там, ако кожата е чиста, слънцето е приятел, ако кожата е покрита с химия, слънцето става огледало на тази химия.

Когато човек яде тежки храни — месо, млечни продукти, пържено, захар, алкохол, химични напитки, изкуствени продукти — тялото става киселинно, плътно, нискочестотно, и когато слънцето докосне такова тяло, честотите се сблъскват, светлината е висока вибрация, токсините са ниска вибрация, и когато двете се срещнат, тялото започва да изхвърля, потта мирише тежко, защото излиза мръсотия, мирише на развалено, защото вътре има развалено, мирише на гнило, защото вътре има гнило, това не е слънцето — това е тялото, което се чисти от това, което човек е натрупал.

Когато човек е емоционално натоварен — страх, гняв, тревожност, вина, стрес — слънцето усилва всичко това, светлината не може да влезе в затворено поле, и човек усеща напрежение, защото вътрешната честота е ниска, слънцето не причинява емоциите — то ги осветява, то показва какво е вътре, то не е враг — то е огледало.

Когато човек е енергийно замърсен — от средата, от хората, от храната, от мислите — слънцето започва да изчиства, и това понякога боли, не защото светлината е опасна, а защото тъмнината вътре се раздвижва, слънцето е вибрация, която не може да бъде измамена, то вижда всичко, то усеща всичко, то прониква навсякъде, и когато човек е далеч от природата, далеч от себе си, далеч от вътрешната си светлина, слънцето става трудно за понасяне.

Но когато човек е чист — физически, емоционално, енергийно — слънцето е благословия, то зарежда, то лекува, то пробужда, то отваря, то подрежда, то активира вътрешната светлина, то събужда съзнанието, то подхранва епифизата, то раздвижва енергията, то носи радост, лекота, яснота, то връща човека към естественото му състояние, към природата, към живота.

Слънцето — живият център на енергията, космическото съзнание, източникът на живот, който прониква навсякъде и поддържа всичко

Когато един център е положителен, той дава, а когато е отрицателен, взима, положителната енергия твори, отрицателната гради, и в този велик обмен Слънцето стои като сърце на системата, като пулс, който изпраща енергия към всички планети, като живо същество, което приема от по‑високите центрове и препраща към по‑ниските, защото по‑голямата част от енергията, която нашето Слънце получава от централното Слънце, се използва от самото него, а само малка част достига до планетите, и тази малка част е достатъчна да поддържа живота, да движи океаните, да задвижва ветровете, да събужда растенията, да поддържа кръвта на човека, да поддържа пулса на Земята.

Енергиите, които Земята приема от Слънцето, се преобразяват, защото земните пластове поглъщат от тях всичко, което им е нужно, всичко, което може да бъде използвано за растеж, за живот, за движение, за поддържане на формите, и остава само това, което Земята не може да използва, и тази остатъчна енергия се връща обратно в космоса, по пътища, които не виждаме, но които съществуват, и оттам се връща към Слънцето, което я препраща към централното Слънце, за да бъде преработена, пречистена, върната към първоначалния си ритъм, защото всичко в космоса е движение, обмен, кръговрат, и Слънцето е част от този кръговрат, част от тази велика система, която поддържа живота.

В нашата Слънчева система има две слънца — едно видимо и едно невидимо, видимото е това, което очите ни виждат, което изгрява и залязва, което осветява деня, което топли кожата, което движи сезоните, а невидимото е това, което учените не познават, което не може да се види с физически очи, което е център на по‑висока енергия, което е отражение на Божественото Слънце, което никога не залязва, което е вечно, което е източник на светлина, която не е физическа, а духовна, и великите посветени виждат това Слънце навсякъде, защото за тях материята е прозрачна, защото за тях светът не е ограничен от физическите форми, защото те живеят в светлина, която не се скрива.

Земният рай в Слънчевата система е на Слънцето, защото там е изворът на жива енергия, там е центърът на живота, там е пулсът на системата, там е мястото, където Бог се проявява най‑силно, защото Слънцето е образът на Бога, видимата страна на Неговото проявление, светлината, която прониква в душата, топлината, която събужда сърцето, енергията, която поддържа живота, и когато човек приема тази енергия, той приема разумност, сила, яснота, защото в слънчевата енергия е скрита разумността, скрита е волята, скрита е хармонията.

Слънцето изпраща на хората въздуха, златото, живота, защото всичко, което Земята има, е резултат от слънчевата енергия, от светлината, която пада върху океаните, върху планините, върху растенията, върху човека, и тази светлина поддържа всичко, движи всичко, събужда всичко, защото без Слънцето Земята би била мъртва, тъмна, студена, неподвижна.

Слънцето е мястото на Бога, защото там е най‑високата вибрация, която човек може да възприеме, там е най‑чистата светлина, там е най‑силната енергия, там е източникът на живота, и когато човек се свърже със Слънцето, той се свързва с Бога, защото Слънцето е врата към Божествения свят, към духовния свят, към света на светлината.

Слънчевата енергия слиза върху Земята като обширна струя, опасва я от Северния полюс към Южния и се връща пак към Слънцето, и някои учени поддържат, че именно тази енергия движи Земята около нейната ос, защото Земята не се движи сама, тя се движи под влияние на слънчевите сили, под влияние на космическите течения, под влияние на енергиите, които я обгръщат.

Слънчевите петна оказват влияние върху живота на Земята, защото те са резултат от човешките грешки, от човешките дисхармонии, от човешките нарушения на природните закони, и когато хората изправят живота си, слънчевите петна ще изчезнат, защото Слънцето реагира на човешкото съзнание, защото Слънцето е живо същество, което усеща, което отразява, което реагира.

От петната на Слънцето произтичат магнетични бури, които влияят на нервната система, на сърцето, на мозъка, на емоциите, на мислите, защото човек е свързан със Слънцето, защото човек е част от Земята, а Земята е част от Слънцето, и когато Слънцето се променя, човек се променя, когато Слънцето се възбужда, човек се възбужда, когато Слънцето се успокоява, човек се успокоява.

Слънцето има повече от десет магнетични пояса, които опасват Земята, кръстосват я в различни посоки, и през вековете тези пояси са действали върху човечеството, докато са създали сегашната култура — култура на силата, култура на егото, култура на материята, но сега идват нови пояси, нови лъчи, нови енергии, които подготвят култура на Любовта, култура на светлината, култура на съзнанието, и ако човек не се постави под влиянието на тези лъчи, той няма да може да се развива, защото новата епоха идва чрез Слънцето.

Сутрин при изгрев Земята е най‑отрицателна, т.е. най‑възприемчива, и затова първите слънчеви лъчи са най‑силни, най‑чисти, най‑активни, защото тогава Земята приема, а когато Земята приема, човек приема, защото човек е част от Земята, и когато човек посреща изгрева, той се свързва със Слънцето, и чрез физическото Слънце се свързва с духовното и с Божественото Слънце, и ако човек не посреща изгрева, той не може да бъде напълно здрав, защото изгревът е моментът, в който светлината влиза най‑дълбоко в човека.

Строежът на Слънцето и строежът на клетките е подобен, защото всичко в природата е отражение на по‑високите светове, Слънцето има три области — една, която приготвя енергията, една, която я акумулира, и една, която я изпраща, и клетките имат три области — външна, която възприема, средна, която събира, и вътрешна, която преработва, и това е същият принцип, който се проявява в човека, в природата, в космоса.

Слънцето е живот, Слънцето е енергия, Слънцето е съзнание, Слънцето е врата, Слънцето е учител, Слънцето е пулсът на вселената, и когато човек се свърже със Слънцето, той се свързва с живота.

Слънцето като пробуждаща сила, като космическо съзнание, като живо същество, което мисли, лекува, поддържа и води човека

Под влиянието на Слънцето се събужда космическото съзнание в човека, защото Слънцето не е просто светлина, не е просто топлина, не е просто звезда, а живо, колективно същество, което има космическо съзнание, което мисли, което чувства, което знае, което изпраща импулси към всички същества, които могат да ги възприемат, и когато това космическо, Божествено съзнание се събуди в човека, Слънцето започва да мисли за него, започва да го води, започва да го пази, започва да го лекува, започва да го поддържа, и тогава човек е здрав, силен, устойчив, дълголетен, защото е свързан с източника, защото е свързан с центъра, защото е свързан с живота.

Първият слънчев лъч носи богатството на всички лъчи, той е най‑чистият, най‑силният, най‑високият по вибрация, защото идва преди физическото изгряване, идва от невидимото Слънце, идва от духовния свят, идва от Божествения свят, и затова най‑полезните лъчи са около изгрев, защото тогава Земята е най‑възприемчива, тогава човек е най‑отворен, тогава енергията влиза най‑дълбоко, тогава светлината прониква в мозъка, в нервната система, в кръвта, в съзнанието.

Сутрин от 7 до 10 часа човек трябва да се излага на Слънце, защото мозъкът е като батерия, която се пълни със светлина, и когато тази батерия се зарежда правилно, тя изпраща енергия към всички части на тялото, и тази енергия започва да лекува, започва да възстановява, започва да подмладява, започва да пречиства, започва да подрежда вътрешните процеси, защото слънчевата енергия е жива, тя не е мъртва светлина, тя е вибрация, която носи живот, носи растеж, носи цъфтеж, носи зрялост, и тази енергия идва само сутрин, когато Слънцето изгрява, но тя не идва от самото физическо Слънце, а от по‑високите светове, от централното Слънце, от Божественото Слънце.

Всичко, което може да се вземе и което може да ползва човека, е преди и около изгрева, през деня може да се вземе, но това са триците, остатъците, слабите вибрации, защото истинската сила идва сутрин, когато светлината е млада, когато е чиста, когато е фина, когато е хармонична.

Всички добри желания се садят сутрин, защото сутрин е младост, сутрин е начало, сутрин е раждане, сутрин е пробуждане, сутрин е моментът, в който светлината влиза в човека най‑дълбоко, вечер нищо не се сади, вечер семенцата растат, но сутрин се садят, и така е и в духовния свят — сутрин е моментът на създаване, вечер е моментът на узряване.

Слънцето сутрин е млад момък, на обяд е женен мъж, а вечер е стар дядо, и затова сутрин е най‑силно, най‑чисто, най‑лековито, най‑възвишено.

Когато човек излиза всеки ден на слънце, когато излага гърба си на юг, после на север, после на изток, когато стои един час от 7 до 8, когато отправя ума си към Бога и казва: „Господи, просвети моя ум. Дай здраве на всички хора, а заедно с тях и на мене“, той отваря съзнанието си за светлината, и светлината започва да работи върху него, започва да го лекува, започва да го подрежда, започва да го пречиства, започва да го води.

Първият лъч е мощен и красив, и ако човек го приеме десет пъти в годината, това е достатъчно, но за да го усети, човек трябва да бъде напълно съсредоточен, напълно отворен, напълно тих, защото този лъч трябва да влезе в съзнанието хармонично, и когато това се случи, човек усеща необикновена приятност, необикновена лекота, необикновено разположение.

Лъчите преди изгрев влияят на мозъка, лъчите при изгрев влияят на дихателната система и на чувствителността, а лъчите от 9 до 12 влияят на стомаха, затова лечебността на слънчевата енергия е различна през различните часове, защото различните лъчи имат различна вибрация, различна сила, различно действие.

Слънчевата енергия през годината също се променя — пролет и лято са прилив, есен и зима са отлив, и затова най‑благотворното влияние започва от 22 март, когато Земята започва да приема положителната енергия, когато творческите сили се събуждат, когато растежът започва, когато животът се усилва.

Най‑добрите месеци за обновяване са от 22 март до 22 юни, защото тогава енергията е най‑силна, най‑чиста, най‑творческа.

Ако човек не почернява от Слънцето, това означава, че той не е здрав, защото почерняването е знак, че Слънцето е извлякло утайките, нечистотиите, гъстата материя, която пречи на организма, и ако човек не почернява, тази материя остава вътре и създава болести.

Ако човек е неразположен, трябва да излезе на слънце, да изложи гърба си, да концентрира ума си, и лекарството ще дойде, защото слънчевата енергия идва по права линия, идва от специфично място, идва като отговор на мисълта, идва като реакция на желанието, идва като помощ.

Човек, който има знание, би си направил дреха от слънчеви лъчи, би събирал храна от Слънцето, би събирал гориво от Слънцето, защото всичко идва от Слънцето — вълната, храната, топлината, животът.

Слънцето е обвито с диамантена обвивка, гладко кълбо с един милион километра диаметър, населено с разумни същества, които не са като нас, които живеят в светлина, които издържат на милиони градуси, които се движат през пространството, които имат история, които имат съзнание, които имат мисия.

Слънчевите петна са врати, през които тези същества излизат и влизат, и когато ги виждаме, ние виждаме само външната страна на процеси, които са много по‑дълбоки.

Слънчевите жители не могат да живеят на Земята, както земните не могат да живеят на Слънцето, защото материята е различна, вибрацията е различна, светлината е различна, и ако слънчев жител слезе на Земята, той ще я запали, защото интензивността му е огромна.

Вселената е велика, пълна със слънца, със системи, с милиарди същества, и за всички тях има Промисъл, има ред, има закон, има грижа.

Слънцето е врата към този ред, към тази грижа, към тази светлина.

Слънцето е живот.

За Слънцето — живият център на енергията, космическото съзнание, източникът на живот, който прониква навсякъде и поддържа всичко

Нашето Слънце получава енергията си от Централното Слънце на видимата Вселена, от онзи невидим източник, който стои зад всички светове, зад всички системи, зад всички форми, и по‑голямата част от тази енергия се консумира от самото Слънце, защото то е жив организъм, който се храни, който диша, който преобразява, който поддържа своя вътрешен ритъм, а сравнително малка част от тази енергия достига до планетите, но тази малка част е достатъчна да поддържа океаните, ветровете, растенията, животните, човека, защото слънчевата енергия е концентрирана, силна, жива, носеща живот.

Енергиите, които Земята приема от Слънцето, се преобразяват, защото земните пластове поглъщат от тях всичко, което може да бъде използвано за растеж, за живот, за движение, за поддържане на формите, и остава само това, което Земята не може да използва, и тази остатъчна енергия се изпраща обратно в космоса, по невидими пътища, които свързват планетите със Слънцето, и оттам се връща към Централното Слънце, за да бъде преработена, пречистена, върната към първоначалния си ритъм, защото всичко в космоса е кръговрат, движение, обмен, и Слънцето е част от този обмен, част от тази велика система, която поддържа живота.

Слънчевата енергия слиза върху Земята като обширна струя, опасва я от северния полюс към южния, прониква през атмосферата, през магнитните пояси, през земните пластове, през водите, през растенията, през животните, през човека, и когато растенията усетят, че тази енергия започва да приижда, те напъпват, разлистват се, разцъфтяват, ускоряват растежа си, защото се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят, да дадат плод, да продължат живота.

И тук идва великият закон: ние сме част от земния организъм, и когато Земята приема, човек приема, когато Земята дава, човек дава, защото човек е свързан със Земята, а Земята е свързана със Слънцето, и затова първите слънчеви лъчи са най‑силни, най‑чисти, най‑възвишени, защото тогава Земята е най‑отрицателна, най‑възприемчива, най‑отворена, и тогава човешкият организъм поглъща най‑много прана, най‑много жизнена енергия, най‑много положителни сили.

Лечението със слънчевите лъчи е древно, просто, естествено — човек трябва да става рано, да излиза навън, да посреща първите лъчи, да приема специфичната енергия, която идва само сутрин, защото който се лени да става рано, колкото и да се грее на обедните лъчи, нищо няма да придобие, защото обедните лъчи са силни, но не са лечебни, те са физически, но не са духовни, те топлят тялото, но не лекуват душата.

През годината слънчевите лъчи не действат еднакво — пролетта е най‑лечебна, защото Земята е отрицателна, възприемчива, отворена, а лятото е положително, силно, но по‑малко лечебно, есента и зимата са отлив, време на събиране, време на вътрешна работа, време на покой.

От 22 март започва приливът на енергия, започва творческата сила на Земята, започва растежът, започва обновяването, и затова най‑добрите месеци за обновяване са от 22 март до 22 юни, когато енергията е най‑силна, най‑чиста, най‑творческа.

Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода — от полунощ до пладне е прилив, от пладне до полунощ е отлив, и приливът достига своя връх при изгрева, когато Земята е най‑отрицателна, най‑възприемчива, най‑отворена, и затова изгревът е най‑силният момент на деня, най‑лечебният, най‑възвишеният, най‑духовният.

Енергиите, които идват от центъра на Земята, вървят по гръбначния стълб и нахлуват към мозъка, а енергиите, които идват от Слънцето, вървят от мозъка към симпатичната нервна система, към стомаха, и човек трябва да се научи да регулира тези две течения, защото съвременният човек е изгубил контрол над тях.

Преди изгрев лъчите влияят на мозъка, при изгрев влияят на дихателната система, а от 9 до 12 влияят на стомаха, и затова лечебността е различна — преди изгрев за мозъка, при изгрев за дишането, от 9 до 12 за храносмилането, а следобед лъчите имат малко лечебни резултати, защото Земята вече е положителна, а човек е натоварен.

Най‑лековити са лъчите от 8 до 9, защото тогава енергията е най‑чиста, най‑мека, най‑хармонична, и те действат особено добре върху анемични хора, върху нервната система, върху дробовете, върху мозъка, защото мозъкът е батерия, която се пълни със светлина, и когато тази батерия се зареди, тя изпраща енергия към всички части на тялото.

Колкото повече светлина приема човек, толкова повече мекота, топлина, магнетизъм се развива в него, защото светлината е вибрация, която променя човека отвътре.

Има часове, когато Слънцето изпраща благотворни лъчи, и часове, когато изпраща черни, негативни лъчи, и човек трябва да се пази от следобедните лъчи, защото тогава земните вълни се смесват с отрицателните слънчеви вълни, и това влияе вредно на организма.

Когато човек се лекува със слънчеви лъчи, най‑добрите часове са от 8 до 10, когато енергията е чиста, хармонична, лечебна.

Енергиите на Слънцето — живият поток на космическата сила, който прониква в човека, лекува, пречиства, пробужда и поддържа живота

Енергиите, които излизат от Слънцето, крият в себе си запас от жизнени сили, от лечебни вибрации, от космически импулси, които поддържат живота на Земята, които движат кръвта, които пробуждат мисълта, които събуждат съзнанието, които лекуват тялото, които хармонизират нервната система, които подреждат вътрешните процеси, които пречистват човека отвътре. Иска ли човек разумно да използва енергиите на Слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи, още преди изгряването, защото енергиите, които ще приеме по това време, се равняват на енергиите, които би приел, ако стои цял ден на Слънце, защото преди изгрев идва най‑фината, най‑чистата, най‑високата вибрация, която не идва от физическото Слънце, а от невидимото, духовното, Божественото Слънце.

Дори в облачно време човек може да излиза преди изгрев, защото облаците пречат само на очите, но не и на енергията, защото слънчевите сили минават през тях, проникват през тях, достигат до Земята, достигат до човека, и никаква външна сила не може да противодейства на слънчевите енергии, защото те са космически, универсални, по‑силни от всичко, което човек може да си представи.

Ето защо на всички анемични, слаби, изтощени хора се препоръчва да излизат половин час преди изгрев, да приемат ранните слънчеви енергии, защото зората дава на човека такива сили, каквито никоя друга сила не може да му даде, защото зората е моментът, в който светлината се ражда, в който вибрацията се проявява, в който космическото съзнание докосва Земята.

Излагайте гърба си на Слънце и когато сте разположени, и когато сте неразположени, и наблюдавайте разликата, защото Слънцето работи различно според вътрешното състояние, защото когато човек е отворен, светлината влиза дълбоко, а когато човек е затворен, светлината започва да чисти, да изкарва навън, да освобождава.

Човек трябва да знае през кои часове да се излага на Слънце, за да възприема само благотворните лъчи, защото Слънцето има различни вълни, различни честоти, различни вибрации, и когато човек е принуден да стои на Слънце по всяко време, той трябва да се пази от вредните лъчи, да носи шапка във форма на многоъгълник, за да пречупва отрицателните вълни, защото формата променя вибрацията, променя посоката, променя силата.

Ако човек може да издържи от сутрин до обед на Слънце, той е здрав, защото здравият организъм може да поеме светлината, да я преработи, да я използва, а ако не може да издържи, това е знак, че вътре има блокажи, утайки, тежести, които пречат на светлината да проникне.

Когато човек иска да се лекува, трябва да излага гърба си на ранните лъчи, а когато иска вътрешен мир, трябва да излага гърба си на залязващото Слънце, защото изгревът дава сила, а залезът дава покой, изгревът дава импулс, а залезът дава хармония.

Човек трябва да разговаря със светлината, защото светлината е жива, защото светлината носи съзнание, защото светлината разбира, защото светлината отговаря. Боли те гърбът — изложи го на Слънце, мисли за светлината, за това, което съдържа, за това, което носи, и болката ще изчезне, защото светлината влиза в тъканите, в нервите, в кръвта, в съзнанието.

Най‑добрите месеци за обновяване са от 22 март до 22 юни, когато Земята приема най‑много енергия, когато творческите сили са най‑силни, когато растежът е най‑мощен, когато животът се усилва.

Планинските слънчеви бани са най‑силни, защото там ритъмът на лъчите не е нарушен от астралния облак на града, защото в планината светлината е чиста, тънка, фина, силна, защото там човек е по‑близо до Слънцето, по‑близо до небето, по‑близо до космическите сили.

Много болести се лекуват със слънчевата енергия — кожни, нервни, белодробни, ставни, кръвни, защото всяка болест има свое време, своя вибрация, своя честота, и някои болести се лекуват през май, други през юни, трети през юли, защото различните месеци носят различни лъчи, различни сили, различни влияния.

Излизайте всяка сутрин на Слънце, излагайте гърба си на юг, после на север, после на изток, стойте един час от 7 до 8, отправете ума си към Бога и кажете: „Господи, просвети моя ум. Дай здраве на всички хора, а заедно с тях и на мен“, и след това мислете за най‑хубавите неща, които знаете, и ако правите това една година, 99% от опита ви ще бъде успешен.

Когато правите слънчеви бани, съзнанието трябва да бъде съсредоточено, да не мисли за странични неща, да бъде отворено, да бъде спокойно, да бъде чисто, и можете да използвате формулата:

„Господи, благодаря Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш със слънчевите лъчи. Живо чувствам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве. То е израз на Божията любов към нас. Благодаря Ти.“

Неврастенията се лекува със слънчеви лъчи, туберкулозата се лекува със слънчеви лъчи, екземите, косопадът, ревматизмът, подутините — всичко това се лекува със светлина, защото светлината прониква навсякъде, защото светлината е най‑силният лекар.

Когато правите бани, трябва да се изпотите, защото изпотяването е знак, че тялото се чисти, че утайките излизат, че гъстата материя се освобождава, и ако човек почернява, това е знак, че Слънцето е извлякло нечистотиите, а ако не почернява, това е знак, че нечистотиите остават вътре.

Слънцето е живот.

Слънцето е лекар.

Слънцето е учител.

Слънцето е съзнание.

Слънцето е сила.

Слънцето е път.