ТЕ НИ НАБЛЮДАВАТ: БИВШ СЛУЖИТЕЛ НА НАСА ГОВОРИ ЗА ОБЕКТИ ВЪВ ФОТОГРАФИИ

Преди около десет години, жена от Съединените щати беше интервюирана в подкаст и твърдеше, че е работила в НАСА 26 години. Казваше се Симона Ливончич. Тя работеше в отдела, отговарящ за обработката на информация, преди тя да бъде публикувана. Цялата информация, независимо дали е снимки, интервюта, публикации или видеоклипове, преминаваше през триетапен процес на цензура, преди да се появи на страниците на медиите. С появата на интернет нищо не се е променило; цензурата продължава по абсолютно същия начин, така че цялата информация и данни от американската космическа агенция са внимателно регулирани, преди да достигнат до потребителите. Симон започна разказа си с тази новина. Според нея практиката на обработка на данни е започнала отдавна, още по време на мисиите „Аполо“. Това се е наложило под постоянен натиск от обществеността и различни неправителствени организации, както и от чуждестранни агенции и журналисти. Ръководителите на НАСА открито заявиха на заседания на персонала, че не трябва да има причина за съмнение в компетентността на организацията. Следователно всички материали трябва да бъдат проверени и да отговарят на високи стандарти за качество. Симона Ливончич смята, че НАСА е придобила и широк набор от инструменти за скриване или подмяна на информация. Това важи особено за аудио записи, снимки и видеозаписи. Като пример тя разказа историята на част от аудио запис, за която се твърди, че е изрязана от мисията Аполо 13. Преди критичната ситуация по време на мисията, причинена от експлозията на кислороден резервоар, в близост до модула е имало светещи обекти. Според Симон, те са били три, всяка с размери 10-12 метра. Те са били класифицирани като изкуствени въз основа на редица характеристики. Някои специалисти от НАСА са смятали, че по някакъв начин са повлияли на кораба на астронавтите, а историята за кислородния резервоар и неговата повреда поради небрежност на работниците е била пренебрегната. След 26 години в НАСА, Ливончич стигна до заключението, че съществуват сили, далеч по-напреднали от нашата цивилизация: „Може би думите ми ще се сторят глупави на някои, но това е моето мнение и не е нужно да се съгласявате с него. Работейки в отдела за обработка на информация, обработих стотици снимки и видеоклипове.“ Видях ги в оригиналния им вид. Необработени. С всички обекти, които бяха заснети от камерите. Устройствата на НАСА никога не правят само една снимка. Те винаги правят серия. За да могат да оценят движението на обектите, посоката им на движение и много други параметри. Ако публикуваме дори един кадър, това означава, че или останалите съдържат нещо, което не бива да споделяме публично, или са с лошо качество. Виждал съм и двете в дългогодишния си опит. Например, през 1993 г., докато нашите совалки обикаляха около Земята, оборудването засече ярки проблясъци близо до тях. Астронавтите на борда започнаха да правят снимки, когато ги видяха. Те изглеждаха като светещи, леко сплескани, снежнобели топки. А една от снимките показваше ясните очертания на кръгъл обект, заобиколен от светеща енергийна сфера. Когато видях всички тези снимки, попитах ръководството какво да прави с тях. В крайна сметка те никога не бяха публикувани. Подобна история се разигра по време на един от експерименталните полети на совалката.Оборудването започнало да засича наличието на неизвестен летателен апарат в небето близо до стартовата площадка само минути преди изстрелването. Никой обаче не видял никакви обекти наблизо. Небето било напълно ясно. Буквално за части от секундата стана видим – огромен, с неправилна форма черен летателен апарат, множество крила, мощно тяло, прозорци, задни светлини и ауспуси отзад. Тъй като изстрелването беше закрито събитие и наблизо нямаше журналисти, всички снимки и видеоклипове се съхраняваха изключително в нашия отдел. Между другото, полетът се състоя. Моят ръководител се пошегува по това време, че изглежда сякаш ни следят. Не бива да ги разочароваме; нека се радват на нашия успех. Наблюдават ли ни? Имало е и много други инциденти. По време на полети до околоземна орбита, до Луната и дори по време на изстрелвания до Марс и други планети, винаги има обекти наблизо. Хората трудно могат да се нарекат господари на Земята, но в космоса ние сме гости и сме наблюдавани отблизо. Може спокойно да се каже, че нивото на технологиите на Земята е далеч по-ниско от това, с което хората понякога се сблъскват. Отново, повтарям, това е моето мнение. Можете да се съмнявате в това или да се доверите на думите на бивш служител на НАСА. Струва ми се, че предвид необятността на Вселената, в Космоса е много вероятно да съществуват интелигентни цивилизации. Подобни истории обаче винаги повдигат въпроса: близо ли са те до Земята и Слънчевата система? В края на краищата Вселената е колосална, а ние сме мъничка частица и дори да съществуват високотехнологични цивилизации, те може дори да не са наясно с нас. Затова думите на Симона Ливончич могат да предизвикат смесена реакция.