БЕЛИЯТ ПИГМЕНТ В НЯКОИ ХРАНИ СЕ ИЗПОЛЗВА И В БОИТЕ

Титановият диоксид е едно от онези вещества, които звучат почти нереално, когато човек разбере, че присъства едновременно в хранителни продукти, козметика, паста за зъби, пластмаси, фармацевтични таблетки и дори в бои за стени. Но зад тази на пръв поглед странна комбинация стои напълно логичен научен и технологичен принцип. Титановият диоксид, обозначаван като TiO₂ или E171, е изключително ефективен бял пигмент, който притежава уникална способност да разсейва светлината. Това го прави идеален за създаване на ярък, чисто бял цвят, който е стабилен, непрозрачен и визуално привлекателен. Именно тази способност е причината да бъде използван в толкова различни индустрии. В храните титановият диоксид се добавя, за да направи продуктите по‑бели, по‑ярки и визуално по‑еднородни. Той се среща в пудри за поръсване, глазури, дъвки, бонбони, някои печива, кремове, сосове и замразени десерти. Когато производителят иска да постигне определена визуална чистота или плътност, титановият диоксид е един от най‑ефективните начини да го направи. Същевременно съединението се използва масово в бои, пластмаси, козметика и фармацевтични продукти, защото осигурява същия ефект – ярка белота, покривност и устойчивост. Това не означава, че хранителният титанов диоксид е „същата боя“, която се използва за стени. Макар химически да е едно и също съединение, формите, чистотата, размерът на частиците и производствените стандарти са различни за различните индустрии. Хранителният титанов диоксид е пречистен, стандартизиран и произведен така, че да отговаря на изискванията за безопасност при консумация. Въпреки това фактът, че едно и също химично съединение се използва в толкова различни продукти, е достатъчно необичаен, за да предизвика интерес и понякога тревога сред потребителите. В Съединените щати титановият диоксид все още е разрешен като хранителен оцветител. Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) позволява употребата му в количества, които не надвишават 1% от теглото на храната. Според действащите разпоредби производителите могат да го използват, стига да спазват установените стандарти за чистота и безопасност. Това означава, че на американския пазар все още има продукти, които съдържат титанов диоксид. Един потвърден пример са мини поничките с пудра захар Hostess Powdered Donettes, в чиито състав производителят изрично посочва „оцветител (титанов диоксид)“. Това е реален, актуален пример за продукт, в който титановият диоксид продължава да се използва. В Европа обаче ситуацията е коренно различна. През 2021 г. Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) направи обстоен преглед на научните данни и стигна до заключението, че не може да се изключи рискът от генотоксичност – увреждане на генетичния материал – при частиците титанов диоксид. EFSA не заявява, че титановият диоксид причинява рак, а че не може да се определи безопасно ниво на прием и че остава несигурност относно потенциалните дългосрочни ефекти. Поради тази несигурност през 2022 г. Европейският съюз официално отмени разрешението за употреба на E171 в храните. Това означава, че титановият диоксид вече не може да се използва като хранителна добавка в държавите от ЕС. Разминаването между САЩ и Европа създава глобален регулаторен парадокс. Една и съща съставка е забранена в Европа, но разрешена в САЩ. Причината е различният подход към оценката на риска. EFSA прилага принципа на предпазливостта – ако има несигурност, добавката се премахва. FDA прилага подход, основан на доказателства за остра токсичност – ако няма доказан вреден ефект при ниски количества, добавката остава разрешена. Това поставя потребителите в позиция да решат сами дали искат да избягват титановия диоксид. Някои хора предпочитат да не консумират продукти, съдържащи го, докато други приемат регулаторните стандарти на FDA като достатъчно основание за безопасност. Когато пазарувате, е полезно да проверявате етикетите. Търсете обозначения като „titanium dioxide“, „TiO₂“ или „E171“. В САЩ понякога може да бъде обозначен и като „artificial color“ или „colored with titanium dioxide“, което прави идентифицирането му по‑трудно. Компаниите често променят състава на продуктите си, затова е важно да се проверява конкретният вид, а не да се разчита на стари списъци със съставки. Историята на титановия диоксид е пример за това как една съставка може да бъде едновременно широко използвана, строго регулирана, спорна и напълно обикновена в зависимост от контекста. Тя показва как науката, индустрията и регулациите понякога се разминават, създавайки различни стандарти в различни части на света. Понякога най‑интересното в храната не е дали дадена съставка е „опасна“, а да разберем какво представлява тя, защо се използва и как различните регулаторни органи оценяват риска.