Илюминати са усъвършенствали изкуството на заблудата далеч над представите на обикновения човек. Съществуването и свободата на човечеството изискват свалянето на маските и разобличаването на техните заблуди. Честността е необходима съставка за всяко едно общество за да може то да функционира правилно.
Заблудата се е превърнала в национална традиция, започвайки от бизнес и политическите лидери и завършвайки до най-ниско ниво, сериозно рушейки устоите на обществото докато то не падне.
Историята на Дисни
Историята на кариерата на немите филми на Дисни е не толкова борба за артистично доказване, колкото е битка за финансова стабилност. През 20-те, Уолт се придържа към рамките на комичната анимация дефинирани от другите – продуцентите на „Котката Феликс“, „Клоуна Коко“ и „Лудата Котка“. С други думи, когато болшинството от идеите идват от самия него, филмите на Дисни не са по-добри от останалите с подобна тематика. През 30-те Дисни привлича едни от най-големите таланти в областта и започва да изисква само най-доброто от тях. С мафията и илюминати зад гърба си и подтикван от задлъжнялостта си към тях, Дисни започва да постига забележителни резултати в анимацията. Между 24-та и 27-ма година Уолт Дисни създава серия от 56 неми комедии „Алиса“ с участието на 3 различни момичета (6 годишната Вирджиния Дейвис, Марги Гей и Луис Хардуик) в ролята на Алиса, която лудува в измислен рисуван свят. Тези анимации комбинират игра на живо с рисунки. По времето когато серията е завършена, Уолт Дисни искал вече да работи само с анимация.
От самото начало, децата са в епицентъра на всичко което Уолт прави. Окултният свят, който го подкрепя, както и самият Уолт вярвали, че ако успеят да въздействат върху „детето“ (тази част от човешкото его наричана „дете“ от психолозите), тогава биха могли да въздействат и на възрастните.
Ако проработи при възрастните, би могло да проработи и при децата. Те са знаели дори и през 20-те и 30-те какво трябва да бъде сторено от тайния план за Нов Световен Ред. Плана на илюминати предвижда разрушаване устоите на семейния живот и децата да се разбунтуват срещу родителите си, както и света да се изпълни с насилие. Децата трябвало да се обградят с образи на насилие за да се изгради общество на насилие. Например, в „Сценичната Треска на Алиса“ от 1925 г., малкото момиченце Алиса е изобразено вързано на дънер, но „случайно“ в кадър попада и пътечка, която отвежда до циркуляр. Те също са искали и да направят окултизма, и по-точно магьосничеството, общоприето в американското общество. Илюминати чувствали, че ще могат да вмъкнат и магьосничеството чрез въздействие върху любопитството на „детето“ у всеки възрастен.
Например, анимацията от поредицата с Доналд Дък „Пуканки“ (1951 г.), показва как Доналд тормози Чип и Дейл, които на свой ред му отвръщат като открадват кутия с пуканки и ги разпръскват в двора му. На какво учи децата подобна анимация? Учи ги, че кражбата е оправдана, ако е за отмъщение, както и, че подобни шеги са забавни. Филмите на Дисни през 20-те показват деца да бягат от училище и да крадат. Той показва Алиса да бяга от отговорност с цел приключения. Той показва затворници бягащи от затвора и скитници бягащи от работа. Филмите му са израз на успех чрез недопустимо държание. На какво учи това децата?
В анимацията му от 1951 г. „Стани Бързо Богат“ Гуфи печели пари на покер и първоначално ядосаната му жена, която не харесва хазарта, бързо му прощава като вижда колко много е спечелил. Гуфи й дава сигнал, че могат спокойно да харчат, като и казва: „Откъдето дошли, там отишли“. Хазарта е много силна тръпка която илюминати искат да посеят в тази нация. Как може една анимация която прокламира хазарт да бъде здравословна за деца? Лейтенант-полковник Дейв Гросман е военен експерт по въпроса как да предразположим хора да убиват. В своята книга „За убиването“, той пише, че същия процес, който използва правителството за да предразположи войниците да убиват, се използва от развлекателната индустрия. Единствената разлика е, че в армията хората се обучават да убиват само по команда, докато нашите деца ги учат да убиват когато си поискат чрез телевизионното „развлечение“. На стр. 308 Гросман пише, че предразполагането към убиване започва с анимациите:
То започва най-невинно с анимации и преминава към безкрайните актове на насилие показвани по телевизията докато детето расте. После родителите, поради недоглеждане или съзнателно решение, позволяват на децата да гледат филми обозначени с „R“ поради сцените с намушквания с ножове, струи от кръв хвърчащи от отрязани крайници и куршуми разкъсващи телата и експлодиращи зад тях в пръски от кръв и мозък“
Докато децата гледат ужасни сцени на смърт по телевизията, те се научават да асоциират страданието със забавление, удоволствие от техните любими напитки или захарни пръчки, както и с контакта с близък човек.
Дисни като цяло се възприема като нещо здравословно; този външен вид е доста заблуждаващ. Задълбочен преглед на анимациите на Дисни ще разкрие много актове на насилие което не би могло да се опише, ако е в реалния свят, а не анимация. Точно този „здравословен“ аспект е едно от заблужденията, които правят анимациите и филмите на Дисни толкова опасни за обществото.
Да, анимациите на Дисни се възприемат като здравословни. Нищо чудно, че програматорите на илюминати се присмиват на наивността на американската общественост към Дисни. Та поредицата „Гаргойлите“ е телевизионна поредица, която лансира демони. Сюжетната линия се базира върху раса от демони която защитава Ню Йорк. Дори един от героите се казва „Демона“.
Програматорите са удивени на глупостта у хората и на леснотата с която те биват заблуждавани. Как филмите на Дисни се използват за програмиране е обширна тема. Илюминати и мафията знаели, че Уолт имал способността да свърши работата изисквана от великия план за НСР. Те знаели, че държат и моркова и тоягата, за да го накарат да им сътрудничи.
Без съмнение Уолт е бил трудолюбив и съответно е поставял високи цели пред работниците си. Един сътрудник на Уолт пише: „Уолт възприемаше идеята, че можеш да ги залееш с продукт и ако той е достатъчно добър, не биха могли да го отрекат... В представите на Уолт всичко, което беше направено трябваше да бъде сторено със задълбочена мисъл и финес“.
Голям завой във възгледите на Уолт относно качеството в работата му се случва през април 1927 г., когато шефа на Universal Studios написал унищожителен доклад относно качеството на работата в Дисни студиата. Това накарало Уолт да осъзнае, че до този момент е бил небрежен и да реши, че повече няма да се отнася към работата пренебрежително, а ще работи с пълни сили да накара рисунките си да оживеят чрез героите им и интересни ситуации. През 1922 г. Уолт създава „Пепеляшка“. Този филм не трябва да се бърка с по-късно анимирания филм със същото заглавие излязъл през 1950 г. Версията от 50-та е била пресъздавана много пъти впоследствие. Анимациите за Алиса са създадени с 6-годишно момиченце в ролята на Алиса. Първите 6 комедии съдържат доста игра на живо в началната си част и после преминават в анимация.
След поредицата за Алиса, Дисни започва напълно анимирана поредица наречена „Осуалд Щастливият Заек“. Тук виждаме да бъде коварно прокарвана окултната концепция за късмета (кой не е чувал за заешкото краче?). Анимациите на Дисни забавляват, но в същото време втълпяват и идеи. През 1926 г. Уолт Дисни подписва споразумение с Mintz и Film Booking Offices (EBO) – последната е собственост на важната клечка за илюминати и мафията Джоузеф Кенеди. Следващите няколко години Дисни работи под контрола му. Всички филми на Дисни са регистрирани от R-C Pictures Corp., която е една от дъщерните компании на компанията FBO на Кенеди. Джоузеф Кенеди също контролира и RKO-студиото, което работи заедно с другите големи студия за да попречи на друго малко студио да се развие като конкурент. До 1937 г. всички големи студия – 20th Century, Paramount, MGM, Warner Bros., Columbia Pictures и RKO на Кенеди – позволяват на мафията да прибира пари от тях.
Филмите на Уолт Дисни се разпространяват от 1936 до 1956 г. от RKO на Кенеди. Друг малко известен детайл е, че през 1927 г. Леон Шлезингер (бъдещ продуцент на Уорнър Брадърс) наема Дисни за направата на анимационните филми. Един от тях е филма на Universal „Безшумният летец“. През 1928 г. дебютира филма „Уили Парахода“ – анимация с музика и главен герой мишка, която по-късно е наречена Мики Маус. Това е първия анимационен филм озвучен с музика.
През 1937 г. Уолт и Рой правят кратко посещение до Европа, където обядват с Британската кралска фамилия и се срещат тайно с Х. Г. Уелс – масонския пророк и създател на така наречения НСР. В Париж, Обществото на Народите (предшественик на ООН) го удостоява с награда.
След успеха на „Снежанка“, Дисни се захваща с „Пинокио“. Ако погледнем сценария, ще видим, че жената на майстора на кукли е извадена във филма и се акцентира на трансформацията на малката дървена кукла в човек от плът и кръв – момче без душа, на което е казано, че ако се труди усърдно ще получи такава. Сценарият определено е променен за целите на програмирането. За онези, които смятат, че Уолт просто е пресъздавал приказки на екран, един преглед на промените от оригиналните сценарии показва, че те са променени в посока целите на контрола върху съзнанието. И в Снежанка, и в Пинокио присъства окултната концепция за смърт и възкресение.
През 1930 г. анимациите на Дисни са промотирани от елита. През 1935 г. Уолт получава Ордена на Френския Легион заради анимациите си за Мики Маус. Също през 1935 г., Кралицата на Англия (която е от илюминати и участва в търговия с наркотици и стои на върха в управлението на масонството) и Дукесата на Йорк (също илюминати) подаряват на 600 деца порцеланови съдове с Мики Маус-мотиви. И това след като Уолт прекарва известно време с нея през 1934 г.
След като САЩ влизат във Втората световна война, Дисни става част от американските военни институции.
Дисни създава военни филми/анимации, които обучават различните видове войски. Освен това създават пропагандни филми за съюзниците. Една такава поредица е „Защо се бием“. Дисни създава филми за данъчните власти за да подпомогне събирането на данъци. Някои от филмите на Дисни са с най-високо ниво на секретност и засягат тайни оръжия или психологически военни тактики. Например един такъв филм е „Психотерапия за Армията“, който учи войниците как да пораждат страх и е за основите на страха като цяло.
През 1940 г. Дисни представя 2 пълнометражни анимации – „Пинокио“ и „Фантазия“ – и двете използвани за програмиране от илюминати. „Фантазия” съдържа свещената за католиците музика на Шуберт „Аве Мария“, използвана като заключителен сегмент редом с езическата песен „Нощ в голата планина“, както и 6 други класически парчета музика за симфоничен оркестър. Като анимация, „Фантазия“ е пълен провал, но като инструмент за програмиране е фантастична.
Филми като „Тримата Кабалероси”, „Приключенията на Ишабод и Г-н Тод“, „Пепеляшка“, „Острова на съкровищата“, „Алиса в страната на чудесата“, „Историята на Робин Худ и неговите веселяци“, „Питър Пан“, „20 хиляди левги под водата“ и „Спящата красавица“ са използвани много скоро след създаването си от илюминати и техните разузнавателни агенции за тотално програмиране. За да осъзнаем тяхната употреба като сценарии за програмиране, трябва първо да разберем как се създават нереалните светове на един програмиран индивид и как филмовите сценарии се адаптират за програмиращи сценарии.
Уолт използва музиката на Le Sacre du Printemps „Ритуал на пролетта“ за филма си „Фантазия“. Тя е писана за езически ритуал, по време на който девица се самопожертвува като танцува до смърт. Свързаният с Дисни мафиот Гюнтер Лесинг заплашил Стравински, че и да не даде съгласието си, музиката пак ще бъде използвана за филма. Д-р Джулиън Хъксли е друг замесен в създаването на филма. Алдуа и Джулиън Хъксли са добре известни със своите действия за НСР. През 40-те и 50-те, илюминати започват да използват „Алиса в страната на чудесата“ и „Магьосникът от Оз“ като основа за програмиране на роби. Години по-рано, „Алиса в страната на чудесата“ е била създадена от британеца Уилиъм Камерън Мензис (автор на прогнозата на Х. Г. Уелс „Нещата които предстоят да се случат“ (1936 г.), както и филма „Нашественици от Марс“.
За създаването, както на „Светът на Уолт Дисни“, така и на „Дисниленд“ е нает пенсионираният от флота адмирал Джо Фаулър. Повечето хора на такова ниво са илюминати или поне добре контролирани от системата. Морган-Евънс, който живее в Малибу и вероятно е от известния Морган-клан е човекът, който създава зрелищните пейзажи за „Дисниленд“, „Светът на Уолт Дисни“ и EPCOT във Флорида.
Според информатори на ЦРУ които са против НСР, фирми приближени до ЦРУ са наети да изградят системата от подземни тунели под Дисниленд през 1977 г. Системата от тунели е изградена за програмиране на роби базирано на травма. Главен център за програмиране е построен под езерото Холдън. То се намира само на 12 мили от „Дисниленд“. Въпреки драконските мерки за секретност, многобройни дела са заведени през годините от жертви, които се опитват да изобличат истинската функция на тунелите под „Дисниленд“, което в крайна сметка води до тяхното премахване, почистване и откриване като атракция за публиката, като тунели за актьорите и за поддръжката на парка. По времето на своята дейност, програматорите са имали екзотични кабинети под земята с необичайно оборудване. Не е необходимо голямо въображение да се предположи, че подобни наземни и подземни дейности изискват стриктна охранителна организация за да опази тайните. И наистина, където и да са били построени, на „Дисниленд“ са им били давани огромни правомощия.
Армия от шпиони облечени като туристи са кръстосвали парковете и са докладвали за всяко необичайно действие на всеки служител, което обикновено е водело до уволнение. Например, един бивш служител с 10 години стаж е бил уволнен, тъй като е докладван да обсъжда развода си с друг служител (а очевидно развод не се вписва в „здравословния“ имидж на Дисни). Много работници са опитвали да разкажат лично преживените си истории вследствие свирепите правила и действия на частната полиция на Дисни, но в повечето случаи Дисни са имали властта и силата да потулят всякаква лоша информация, влияеща на техния имидж. Повече от излишно е да се споменава, че парковете „Дисниленд“ със своите тематични зони като „Фентъзиленд“, „Адвенчъленд“ и „Тумороуленд“ (бел. пр. – „Страна на фантазията“, „Страна на приключенията“ и „Страна на бъдещето“) са имали невероятен успех. Всички по света били любопитни да видят меката на забавлението и да участват в нещо с толкова чист и „здравословен“ имижд. Цялата световна система е била впрегната за да подсигури желаният от 13-те илюминатски фамилии образ за „Дисниленд“. И за 40 години са успели. Както Джон Хултенберг, автор на „Мотивите на посланика“ отбелязва:
...най-голямо влияние при изграждането или промяната на мнението на обществото, медията играе чрез впечатления изграждани в голям период от време
В едно с изграждането имиджа на Дисни, окултни теми като световно гражданство, магьосничество, хуманизъм и идолопоклонничество са старателно насаждани в обществото.
На 27 октомври 1954 г. Уолт Дисни прави дебют на „Чудният Свят на Цветовете“ по телевизията. Въпросното телевизионно шоу величае успехите на филмите на Дисни. Заглавието му е неслучайно избрано – според един програматор, когато Дисни работи върху своите анимации, както и увеселителни паркове, специални цветове и цветови комбинации са подбирани за целите на програмирането. „Чудният Свят на Цветовете“ се излъчва по телевизията в продължение на 22 години.
През 1955 г. Дисни кара своя герой Мики Маус да оживее като създава фен клуб – Мики Маус клуб – предаване, което се излъчва 5 дни в седмицата обикновено във времеви пояс когато децата са се върнали от училище. На почит били издигнати малките шапчици с големи уши носени от 24-те мишкотари в програмата, като повечето от децата искали собствени уши и да станат и те мишкотари, особено онези, които имали Мики Маус сценарии в програмирането си. Дисни използва мишкотарите си за всички роли във филма „Пътя на дъгата към Оз“, който никога не е показван пред публика. Деца, получили Мики Маус-програмиране от 50-те до 70-те, все още могат да се видят да носят Мики Маус часовници, тениски и други аксесоари, дори и вече като възрастни хора.
През 1957 г. се появява друго телевизионно шоу на Дисни – „Всичко за магията“ – в което магическо огледало обяснява какво е магия и как се прави. Магическото огледало съдържа и „Bibbidi-bibbidi-Boo“-програмиране.
През 1971 г. отваря врати „Светът на Уолт Дисни“ – увеселителен парк разположен върху над 270 декара площ в Орландо, Флорида. До 1995 г., са били регистрирани над половин милиард посетители. Много от тях са били и разочаровани от някои от шоутата в програмата на парка. „Среща с извънземно“ е такъв пример – макар да е рекламирано като шоу с междупланетарна телепортация, в своята същност то причинява страх и уплаха у децата (дори и 12 годишни такива). „Приключенията на Снежанка“ е друг подобен пример, където една вещица тероризира зрителите на шоуто – за сведение: когато филма „Снежанка и седемте джуджета“ се появил, в Англия било забранено да се гледа от деца под 16 г. без придружител, поради страховитите си сцени. Трети пример е шоуто „ИлюмиНации“, състоящо се от музика, фойерверки, бликащи фонтани, специално осветление и лазерна технология.
Училища във Флорида и Калифорния осъществявали групови посещения в парка, уредени от Дисни; гимназии използвали парка за балове за абитуриенти; двойки използвали парка за сватби. Списание „Модерна булка“ поставя Орландо като номер 1 при дестинациите за меден месец. Дисни предлага „приказни“ пакети за младоженци – невероятно предложение за 2 жертви на mind-control.
Дисни и контрола над съзнанието
(прочетете тази статия за по-голяма яснота на следващата част от текста)
Веднъж запознат с програмиращите сценарии, читателят просто трябва да си пусне „Приключения в страната на чудесата“ и да се
убеди как действа процеса на mind-control. Само за няколко минути той ще види: бял заек да създава нов свят в съзнанието му; Алиса да преминава през огледала; бял заек (програматора) да чете книга на малко момиченце; ще чуе от телевизията думите: „Белият заек е нашия единствен шанс“. Всички програмирани за шпионаж, изнудване, прелъстяване и убийства роби на илюминати са програмирани да живеят в измислен свят и никога нямат досег с реалността. Голяма част от това програмиране се е случило в Дисниленд. Парковете снабдени със система от подземни тунели и собствена полиция са предоставяли отлични възможности за отвличане на деца за целите на програмирането. Продукциите на Дисни са осигурявали повод на илюминати да съберат на едно място илюзионисти, магьосници и майстори на специални ефекти и да ги ползват за програмиране на деца без да будят никакво подозрение. И всичко това се е случвало в подземната част на парковете. Бил ли е Уолт наясно с всичко това е вън от всякакво съмнение. Освен с директно програмиране чрез атракции като „Пътешествие във въображението“, „Острова на Атлантида“, „Страната на фантазиите“, „Замъка на спящата красавица“ и други, Дисниленд осъществява и вторично програмиране чрез набор от окултни активатори под формата на кристали, дъги, магьосници и други.
В далечния край на Дисниленд, в Ню Орлеанс, е разположено „Обитаваното имение“ – атракция, предназначена да плаши чрез множество специални ефекти и илюзии. Реалистично изглеждащи призраци, пищящ гарван, виещи гласове и други са част от „изненадите“ за посетителя. Холограми с размери на човек се появяват, танцуват в синхрон с музиката и изведнъж избледняват и изчезват. Всичко това в полза на програматорите на малки деца.
„Звезден ускорител“ е друга атракция базирана на технология от „Междузвездни войни“ и симулатор за летци ползван от военните за обучение, но и с mind control-приложение.
Всички членове на илюминати, които са обекти на програмиране, са обучавани да проектират астрално и да изучават в астрална равнина всичко, от което имат нужда. Филм на Дисни с такова приложение е „Гуфи бди за здрави зъби“ – възпитателен филм, в който Гуфи слага вълшебна четка за зъби под възглавницата на детето, така че детето да се проектира астрално в зъболекарски кабинет, където да научи как да има здрави зъби.
Променени от програмиране обекти вярват, че дърветата и растенията са живи. Във филма „Цветя и дървета“ две дървета се влюбват. Както танцуват и пеят, така и в обекта на програмиране ще бъдат създадени пеещи и танцуващи дървета, които ще представляват хора, които също са програмирани. Пеещите дървета дават вътрешни кодове, за да се насочват обектите накъдето е необходимо да отидат.
„Завръщане в Оз“ (1985 г.)
Този филм на Дисни започва сюжетната си линия с едно момиче на име Дороти, за което се смята че има психологически проблеми заради историите за Оз. Тя е предупредена от своите роднини да не говори за Оз. Впоследствие е заведена на психиатър, който носи голям рубинен пръстен, който казва на Дороти, че електрошока няма да й навреди и че сме в „Зората на Нова Епоха“. На момичето е казано, че нейните спомени са „илюзорни“ и се дължат на електрически импулси в мозъка, поради което Дороти е изпратена в психиатрична клиника и третирана с електрически шок. Гръмотевична буря и дава възможност да избяга от шоковата терапия и когато заспива, се събужда в Оз. Там преминава през множество mind control-сценарии, рубинени чехли, огледала и т.н. и накрая се среща със злата Момби, принцеса на Оз която държи нейната сестра-близначка Озма като робиня. Момби прави магия и превръща сестрата на Дороти в огледало. Авторката на научно-фантастични Дж. Д. Виндж в своя „Завръщане в Оз“, базиран на сценария на филма, пише на стр. 211-212: „Дороти се взря в образа си в огледалото, виждайки собственото си отражение и спомняйки си момента, в който се бе вгледала в себе си и видяла някой друг там, някой толкова много приличащ на нея, че можеше да е нейна сестра“. Части от филма са направени в близост до Стоунхендж, Великобритания. Като цяло, Дисни е създал няколко филма по темата за магьосника от Оз, като всички са били използвани за програмиране на роби.
Други
Във филма на Дисни „Трон“ (1982 г.), млад компютърен гений попада в променено състояние на съзнанието, което го превръща в компютърна програма. След като побеждава MCP, той се завръща в реалния свят. Това е просто програмиращ сценарии.
Дисни създава 140 минутен филм с наименованието „Диви Палми“, в който описва mind-control на илюминати и живота. Филмът показва как деца биват отвличани, разменяни при раждането, програмирани чрез телевизионни анимации, програмирани да убиват и използват електрошок, и т.н. Филмът показва кръвните линии на илюминати и предварително нагласените им бракове. Въпреки че името „илюминати“ не е употребено директно, ако зрителят замени „Бащите“ с „Бащите на илюминати“, ще получи ясна представа за живота на върха на тяхната пирамида, тъй като главните контрольори биват наричани от техните роби „папа“, „дядо“ или „мамо“. Система от тунели, намиращи се под плувен басейн е друг компонент на филма, в който ясно се заявява, че събитията не се случват случайно. Тук изобилства от програмиращи кодове като „долу, долу, през басейна от сълзи“ или „ще стигнем до края на пътя постлан с жълти павета сега“. Филмът е създаден от Брус Вагнер, който очевидно е много наясно с базираните на травма методи за mind control. Самият факт, че е създаден подобен филм, говори за арогантността на програматорите и техните убеждения, че криминалните им деяния при програмирането на хиляди деца няма да бъдат разкрити, както и схващането, че аудиторията е прекалено глупава да осъзнае, че представеното като научна фантастика е всъщност огледален образ на действителността. Вярват на собствения си сценарий дотолкова, че дори и да бъде разкрит, на никой няма да му пука.
Тъй като толкова много от програмирането на илюминати включва създаването и програмирането на три индивида свързани в триада, не е изненадващо, че Дисни подпомага процеса със серия от филми за „тройки“ като „Тримата слепи мишкотари“, „Тримата кабалероси“, „Трите малки прасенца“, „Трите малки вълчета“, „Трите живота на Томасина“, „Трите котенца сирачета“ и други.
За Мики Маус-програмиране се използват „През огледалото“, където Мики преминава през огледалото в спалнатя си и се оказва в друг свят (променено състояние на съзнанието). Не всички филми на Дисни с mind control-приложение са показани на публиката. „Капитан ЕО“ е филм, режисиран от Джордж Лукас (режисьора на „Междузвездни войни“ – филм планиран от илюминати и широко използван за програмиране). „Капитан ЕО“, който много наподобява демонично същество, отива да спаси Кралицата (която изглежда като блудницата от Вавилон), която е държана в плен поради вярванията и в черно и бяло (символ на доброто и злото). Когато отричат подобни вярвания, на помощ им идва Майкъл Джексън (програмиран роб в реалния живот) в ролята на Капитан ЕО. Това отвсякъде е филм за вещерство и Новата Ера. Между другото, Майкъл Джексън е посещавал много пъти увеселителните паркове, понякога и маскиран. Публична тайна е, че неговото семейство, членове на „Свидетели на Йехова“ са грубо малтретирали умствено и физически своите деца.
Във филма „Стела“ (името е окултно), е очевидно, че сценарият е преправян за актриса-програмиран роб, отколкото актрисата да е подбирана за сценария. В края на филма, героинята посещава сватбата на своята дъщеря, като наднича тайно от прозореца. Това е сценария, даден на толкова много жертви на програмиране – да се чувстват недостойни и да гледат на живота винаги отстрани. Много части/личности на роба срещат трудности да се свържат с истинския живот, понеже се чувстват извън него.
Филмът „Hocus Pocus“, докато претендира, че е забавен със своите магии, всъщност учи на магьосничество. Трите вещици, макар и изглеждащи на моменти комично, символизират комбинацията девица, майка и старица, които са на почит при илюминати. Дисни прикрито вмъква дълбоко окултни тематики като всевиждащото око на корицата на книгата, като обещанието на малкото момиче към котката, че нейните деца винаги ще се грижат за нея (истина, тъй като котката символизира духа на поколенията). Котката е убита във филма, но тя не може да умре. А главната вещица (с костюм със символика на Майката на Тъмнината по него), докато се кани да отнеме жизнените сили на едно невинно момиченце заявява: „Ние искаме да живеем вечно – затова отнемаме живота на деца“.
И това е здравословно за развитието на децата?
Няма коментари:
Публикуване на коментар