ОСТРОВ ЕНВАЙТЕНЕТ - ВРАТА КЪМ ПАРАЛЕЛЕН СВЯТ
Остров Енваитенет / Кения / той се смята за един от най-необяснимите аномални зони на Земята и има лоша слава. Тои е познат отдавна като къс земя посред езеро в Африка. Едно от местата му в съвсем реален план е кенийското езеро Туркана / Рудолф /. Името му е Енвайтенет, в превод на езика на местното племе кикуйо ,,Без завръщане. Дълъг и широк е само няколко километра. За кенийците е проклето място и те не стъпват тук.
Двама мъже от англиийска географска експедиция - Мартин Шефлис и Бил Дейсън слизат на Острова през 1935 г. Те не се връщат и след половин месец, въпреки че имат моторна лодка и всичко необходимо. Шефът на експедицията Виваин Фуш изпраща на острова спасители. Няма никакви следи от изгубените, изчезнали са палатките, вещите и лодката им. Претърсен до последния метър островът се оказва напълно безлюден.
Лодката им не е могла да потъне в плитките води, а и Еивайтенет се вижда от брега на езерото. Старейшината на местните аборигени, живеещи по бреговете на езерото, Атонду разкрива мистерията.
Отдавна, още когато беше жив дядо му, на Острова живееха хора. Наричаха ги Синеоките - зареди сините очи и светлата коса. Носели червени затворени дрехи. Ловели риба и отглеждали животни. Синеоките прекосявали Туркана с дървени лодки и обменяли риба и месо за кафе и плодове. Но след години Синеоките изчезнали. Тогава моят дядо и чичо решили да разберат какво се е случило с тях. Те тръгнали с лодка, слезли на брега и повече никой не ги видял. Дядо ми беше уважаван човек и десет млади воини отидоха да го намерят. Те претърсиха острова, но не откриха никого там. Не знам къде изчезнаха Синеоките и моят дядо и чичо.
Вивиан Фуш търсил изчезналите мъже от експедицията си и със самолет. Почти месец пилотът летял над езерото без да попадне на никакви следи.
Нова трагедия се случила на острова през 1964 г. с немска геоложка експедиция работеща около езерото Туркана по покана на кенийското правителство. Трима геолози слезли на Енвайтенет. Започнали да ги търсят след няколко дни, Намерили съблечените им тела до самия бряг. Кожата им имала неестествен червен цвят. Причината за смъртта им не е установена, въпреки многото хипотези - от опити с тайно оръжие до НЛО.
През 1982 г. на Инвейтенет слизат младоженците от Холандия Марта и Марк ван Мерцен, пристигнали в Кения за медения си месец. Марк е наследник на мултимилионер, Марта има приз от конкурс за красота. Те решили да живееят на пустия остров в пулен комфорт. Следвали ги пет големи моторници с вещи и дрехи. Срещу огромна сума успели да наемат аборигени като прислуга. Планирали да прекарат тук седмица. Водачите на лодките, които се върнали веднага след разтоварването им, после си спомнили, че на Острова царяла абсолютна неестествена тишина, без птици и насекоми.
След седмица обратно не се върнали нито младоженците, нито прислугата. Храбър представител на туристическата фирма отишъл да ги търси. Опитите му да вземе някой абориген за водач останали неуспешни, защото всички отказали дори да изслушат предпожението. Той намерил вещите, но не и мултимилионерът и красавицата, нито пък прислугата.
Последвало претърсване с отряд от кенийски и холандски полицаи, изследващи буквално всеки сантиметър. Нямало никакви следи. Над Острова продължавала да виси неестествената тишина. Европейците участващи в претърсването, се разболели - нападнала ги слабост, повдигане, световъртежи, кашлица. Кожата им почервеняла. Никой не успял да постави диагноза, а някои от тях починали.
Може би най - близо до истината за случващото се на Острова е хипотезата на изследователят на аномални явления Александър Нуово. Островът е Портал, Врата, чрез който се влиза в паралелни на нашия свят пространства. синеоките са знаели това. Вероятно те са попаднали тук от други светове и после са се върнали. Портали, или Врати на Земята, са Бермудският триъгълник, връх Аконкагуа в Андийските Кордилиери, Долината на смъртта в провинция Синхуан.
Остров Енваитенет / Кения / той се смята за един от най-необяснимите аномални зони на Земята и има лоша слава. Тои е познат отдавна като къс земя посред езеро в Африка. Едно от местата му в съвсем реален план е кенийското езеро Туркана / Рудолф /. Името му е Енвайтенет, в превод на езика на местното племе кикуйо ,,Без завръщане. Дълъг и широк е само няколко километра. За кенийците е проклето място и те не стъпват тук.
Двама мъже от англиийска географска експедиция - Мартин Шефлис и Бил Дейсън слизат на Острова през 1935 г. Те не се връщат и след половин месец, въпреки че имат моторна лодка и всичко необходимо. Шефът на експедицията Виваин Фуш изпраща на острова спасители. Няма никакви следи от изгубените, изчезнали са палатките, вещите и лодката им. Претърсен до последния метър островът се оказва напълно безлюден.
Лодката им не е могла да потъне в плитките води, а и Еивайтенет се вижда от брега на езерото. Старейшината на местните аборигени, живеещи по бреговете на езерото, Атонду разкрива мистерията.
Отдавна, още когато беше жив дядо му, на Острова живееха хора. Наричаха ги Синеоките - зареди сините очи и светлата коса. Носели червени затворени дрехи. Ловели риба и отглеждали животни. Синеоките прекосявали Туркана с дървени лодки и обменяли риба и месо за кафе и плодове. Но след години Синеоките изчезнали. Тогава моят дядо и чичо решили да разберат какво се е случило с тях. Те тръгнали с лодка, слезли на брега и повече никой не ги видял. Дядо ми беше уважаван човек и десет млади воини отидоха да го намерят. Те претърсиха острова, но не откриха никого там. Не знам къде изчезнаха Синеоките и моят дядо и чичо.
Вивиан Фуш търсил изчезналите мъже от експедицията си и със самолет. Почти месец пилотът летял над езерото без да попадне на никакви следи.
Нова трагедия се случила на острова през 1964 г. с немска геоложка експедиция работеща около езерото Туркана по покана на кенийското правителство. Трима геолози слезли на Енвайтенет. Започнали да ги търсят след няколко дни, Намерили съблечените им тела до самия бряг. Кожата им имала неестествен червен цвят. Причината за смъртта им не е установена, въпреки многото хипотези - от опити с тайно оръжие до НЛО.
През 1982 г. на Инвейтенет слизат младоженците от Холандия Марта и Марк ван Мерцен, пристигнали в Кения за медения си месец. Марк е наследник на мултимилионер, Марта има приз от конкурс за красота. Те решили да живееят на пустия остров в пулен комфорт. Следвали ги пет големи моторници с вещи и дрехи. Срещу огромна сума успели да наемат аборигени като прислуга. Планирали да прекарат тук седмица. Водачите на лодките, които се върнали веднага след разтоварването им, после си спомнили, че на Острова царяла абсолютна неестествена тишина, без птици и насекоми.
След седмица обратно не се върнали нито младоженците, нито прислугата. Храбър представител на туристическата фирма отишъл да ги търси. Опитите му да вземе някой абориген за водач останали неуспешни, защото всички отказали дори да изслушат предпожението. Той намерил вещите, но не и мултимилионерът и красавицата, нито пък прислугата.
Последвало претърсване с отряд от кенийски и холандски полицаи, изследващи буквално всеки сантиметър. Нямало никакви следи. Над Острова продължавала да виси неестествената тишина. Европейците участващи в претърсването, се разболели - нападнала ги слабост, повдигане, световъртежи, кашлица. Кожата им почервеняла. Никой не успял да постави диагноза, а някои от тях починали.
Може би най - близо до истината за случващото се на Острова е хипотезата на изследователят на аномални явления Александър Нуово. Островът е Портал, Врата, чрез който се влиза в паралелни на нашия свят пространства. синеоките са знаели това. Вероятно те са попаднали тук от други светове и после са се върнали. Портали, или Врати на Земята, са Бермудският триъгълник, връх Аконкагуа в Андийските Кордилиери, Долината на смъртта в провинция Синхуан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар