Дебнещите хора-сенки

"Това ме плаши и не знам какво е. Виждам ги откакто бях малко момиче. Винаги на границата на зрението ми - висока черна сянка. Аз винаги чувствам нещо или някой до мен. Миналата нощ слизах към моята спалня. Там беше. До моя гардероб. Аз побягнах нагоре по стълбите викайки моята майка. Тя слезе, погледна и каза, че съм преуморена. Но аз ЗНАМ какво видях. Беше толкова страшно. Не знам какво бе това. Аз имам нужда от всичката помощ, която мога да получа!" - повик за помощ от Джесика, 10 януари 2010.

Истории за движещи се сенки идват от цялото земно кълбо. Някои от тези хора-сенки минават мимолетно през нашия живот, други остават с години. Хората рядко могат да различат някакви черти на тези по-тъмни от нощта същества, освен в някои случаи святкащи червени очи. Те често се появяват облечени като средновековни монаси. Те могат да прекосят спалнята ни някоя нощ, но могат също нощ след нощ да се появяват и наблюдават. Някои дори нападат изцеждайки енергия от страха на жертвите си.

Какво са те?

Изглежда терминът "Хора-сенки" е събирателен за няколко вида същества, които имат общи характеристики, но може би са с коренно различен произход.

Незлобливи сенки - те изглежда преминават за кратко през живота на даден човек. Изглежда се движат с някаква цел през стаята, дори без да забелязват човека. Не търсят целенасочено да плашат хората, единствено хората се плашат от самия факт, че виждат преминаваща сенчеста фигура покрай тях.

Негативни сенки - основно дебнат по тъмните места и сякаш целят да внушават на човека необичаен ужас.

Сенки с червени очи - те са винаги негативно настроени. Техните жертви разказват, че сякаш нещото се е хранило от техния страх.

Закачулени сенки - облечени като древни монаси. Хора, които са ги срещали усещат дълбок гняв скрит под черната качулка.

Човекът с шапката - тези същества са най-странни. Носещи широкопола шапка, а понякога дори може да се различи старомоден бизнес костюм.

Хората-сенки може да са демони, призраци, пътници от други измерения или други жители на тъмното царство, което ние наричаме Непознато. Може би дори са повече от един вид. Но каквото и да са, те шокират хората, които ги видят.

Сиви облаци били покрили небето, когато 12-годишния Доуг изтичал до магазина на ъгъла. "Беше следобед, облачно, но не валеше". Нямало е сенки (защото е нямало пряка слънчева светлина) и десетилетия по-късно Доуг все още не знае какво е видял на връщане от магазина с пълни с храна ръце. Първо си помислил, че това е някой приятел. "Видях нещо черно да се движи сред храстите пред къщи. Провикнах се - "Андре" и се затичах към храстите".

Но тъмната фигура не била неговият приятел Андре. Черна, оформена като човек сянка се показала зад храстите в този тих следобед и се затичала към къщата на Доуг. "След няколко стъпки, аз видях Сянката да тича към гаража в задния двор. Не можех да повярвам на очите си".

Доуг наблюдавал как сянката изчезнала през оградата. "Бях шокиран. Не можех да спра да мисля за това. Какво беше? Защо беше черно, след като разказват, че призраците са бели? Демон ли беше? Или просто личност като мен?"

НАУКАТА

"Аз съм бил посещаван от както предполагам една и съща сянка три пъти през живота ми, и спомените ме преследват от тогава. Когато бях на 6, аз я видях в новата къща на баща ми, надвесена над леглото ми. Не можех да се помръдна и не помня какво стана след това. Всичко което помня е, че се опитвах да изкрещя, но имаше ужасна тежест на гърдите ми" - Люк Пурди

Повечето от срещите с хора-сенки са лесни за обяснение. Човекът се събужда и вижда черна фигура да седи в рамката на вратата в тяхната стая, или да се накланя над леглото им и просто да гледа. Чувства тежест на гърдите си, все едно някой е седнал на тях. Не може да диша. Внезапно пристъпът се разхлабва, а сянката е изчезнала. Психолозите имат име за това - сънна парализа.

Април Хабериан (April Haberyan), психолог професор в Северозападния Държавен Университет на Мисури (Northwest Missouri State University) твърди, че повечето срещи с хора-сенки са вероятно продукт на съня. Когато хората спят и навлязат в активната РЕМ фаза е "много често срещано да виждат разни неща". Страхът, парализата и съществата са нормални неща. "Има много отделени хормони при РЕМ съня, които парализират основните мускулни групи, затова се нарича парадоксален сън" - тя продължава - "макар това да се случва в РЕМ фазата, тези хора се събуждат, а хормоните са все още в телата им. Може да продължи до 8 минути, хората усещат натиск и могат да видят същества". Когато човекът се събуди напълно, съществата са изчезнали и е останал само страха.

Други "срещи" с хора-сенки, както и такива с призраци/НЛО/Бигфут могат да се отдадат на стария трик - игра на светлината и способността на човешкия ум да "вижда" лица и фигури във всякакви обекти - от облаците до сенките. "Срещите" могат да се дължат и на електрически стимули на мозъка или упойващи вещества. Химикът Рик Туми (Rick Toomey) казва, че всичко, което нарушава химическия баланс на мозъка може да причини вариация от проблеми.

Въпреки това, многото срещи с хора-сенки при пълно съзнание и посред бял ден, не могат да бъдат обяснени с логически, научни доводи.

РЕЛИГИЯТА

"Моят най-добър приятел, като дете, веднъж си е лежал на леглото, лампата била запалена. Фигура-сянка се появила от неговия килер за дрехи и се насочила към леглото му. Сянката го докоснала с пръст по крака. Моят приятел се развикал и фигурата изчезнала, а родителите му дошли в стаята след миг. Баща му забелязал, че врата на килера е отворена, а той никога не си лягал да спи без да я затвори. Черното петно на крака му можело да се различи и след няколко години, но сянката никога не се завърнала. До ден днешен моят приятел не знае какво се е случило тогава, но е сигурен в едно - било е реално" - Пол Сайкрос

Макар повечето срещи с хора-сенки да включват единствено появата и изчезването им, много не са толкова невинни. Негативните сенки, сенките с червени очи и закачулените сенки всяват истински терор, когато се появят в нечий живот. Тези същества са познати под различни имена - демони, джинове и т.н.

Епископ Джеймс Лонг, пастор в католическата църква Св. Кристофър в Луизвил, Кентъки е изучавал демонология с години и познава хората-сенки добре - за него те са нещо зло. "Трябва да се вземат на сериозно и те може да са доста опасни" - обяснява той - "Когато човешки дух се опитва да се покаже, неговата форма е черна. Това е енергия, която се появява с физическите характеристики на формата, които е имала докато е живяла на земята. Те могат да се движат, комуникират и атакуват изцеждайки енергия от своята жертва-човек. Със сигурност сенките които атакуват са демонични по своята природа и трябва да се избягват винаги. Съветвам всеки, който е видял черна сянка да е предпазлив".

Семейството на Коуди Лили среща този тип сенки от години - черна подобна на човек фигура, без ясни белези с изключение на широкополата шапка. "Наричахме го каубоят" - разказва Коуди. Появил се в живота му докато бил ученик в град Кларинда, Айова и го посещавал почти всяка нощ в продължение на две години. Съществото с пламтящи очи, никога не говорело, никога не приближавало Коуди, но младежът знаел, че то се храни по този начин от неговия ужас.

След това Коуди се преместил в колеж в друг град и посещенията спрели до 2011, когато се преместил в Небраска. "Моята приятелка, която сега ми е годеница бе в Канзас Сити, а аз в Омаха. Търсех си работа, гледах за подходящ апартамент, купих годежен пръстен и т.н. Доста неща имах да свърша. Веднъж седях в колата си и разговарях по телефона с майка си, когато се появи Каубоят."

Докато обяснявал какви проблеми имал с автомобила си, младият мъж забелязал движение с периферното си зрение. Обърнал се към прозореца до пасажерското място от другата страна на шофьора и го видял - човекът-сянка, който някога го измъчвал през нощта. "Той се наведе сякаш искаше да ме разгледа".

И докато Коуди гледал с ужас тази сянка с червени очи появила се посред бял ден, Каубоят почукал с ръка по стъклото. "Почука два пъти след това се стопи във въздуха. По онова време аз бях под голямо напрежение от нещата, които се случваха около мен и той може би се появи за да се нахрани".

В исляма свръхестествения Джин може да бъде придружител или тъмен, сенчест хищник. "Джиновете са невидими същества в които вярват повечето мюсюлмани" - казва един религиозен експерт - "те често влизат и излизат от живота на хората, вярва се, че всеки човек може да влезе в контакт с тях". Макар джиновете да могат да са добронамерени, някои от тях са зли - появяват се като тъмни фигури сред руини и гробища и чакат за нищо неподозиращи хора. Злити джинове, подобно на демоните в християнството, са измамници - могат да приемат образа на любим човек за да навлязат в нечий живот.

Сенчестите същества също присъстват във фолклора на американските индианци. "Те са с формата на човек, но нямат пропорциите на нормален индивид" - казва Уаде (Wahde) от племето Чероки. Тези същества са дело на лечителите, които са се отклонили от пътя на лечението.

ПРИЗРАЦИ

"Аз видях сянка/дух на младо момче в дома си. То се появи като изрязана солидна фигура. Прави номера, но не е зъл. Понякога ни известява за присъствието си като си играе с животните. Котки, кучета и т.н. ИГРАЕ, не наранява. Кученцата размахват опашките си. Размества моите барбита, когато наистина иска да ми привлече вниманието. Онзи ден не искаше врата на стаята да се затваря, и я отвори. Той е добро дете" - Ким Тамсор

Семейство виждало черна фигура да се спуска по стълбите всяка нощ по едно и също време, да завива към кухнята и да изчезва. Тъмен човек в старомоден костюм минава през детската спалня и по коридора. Някои срещи с хора-сенки като гореописаните може би са срещи с духове на починали. Д. Ейч. Парсънс (D.H. Parsons), президент на Блис-Парсънс метафизически институт (The Bliss-Parsons Institute of Metaphysics) в Колумбия, Мисури е срещал много хора-сенки докато е проучвал съобщения за призраци. Докато някои изследователи смятат хората-сенки за демони, Парсънс не е съгласен. "Аз чувствам, че човекът-сянка е още един вид проява на паметта на човек, който е имал силна индивидуалност като жив и част от неговата енергия остава тук. Повечето пъти духовете са приятелски настроени или любопитни или объркани. Но те не причиняват вреда, дори Сенките".

Не е така за 18-годишния Дейв Станфийлд (Dave Stanfield). Той не очаквал нещо да го чака в стаята му да се събуди. Нещо тъмно. Странно чувство го извадило от дълбокия сън. Докато лежал в сивата стая, гледайки в стената, го видял. "Аз се събудих без причина, нямах странни сънища, не бях полу-заспал. Моята стая беше тъмна, с изключение на няколко лъча минаващи през завесите. И аз можех да видя човек по-тъмен от нощта, като празнота".

Фигурата стояла на края на леглото му. "Можех само да различа силуета на главата и раменете му. Останалото се спускаше право към пода. Нямаше крака или стъпала, нямаше червени очи и каквито и да е лицеви характеристики. Уплашен, Дейв придърпал одеялото над главата си и отново заспал. Сега той е на 29 и споменът продължава да го преследва. Но точно както Парсънс твърди, фигурата не му причинила зло. Поне не физически.

Пътници от други измерения

"Безвредни. Просто наблюдават - това е всичко" - Дон Хол

Повечето срещи с хора-сенки нямат зъл характер, просто тъмна фигура около нас, която наблюдава. Мари Джоунс, авторка на книги разглеждащи науката и паранормалното, мисли че друго измерение е дома на хората-сенки. "При моето запознаване с квантумната и теоретичната физика, аз стигнах до идеята, че същества от някъде другаде може би идват тук".

Една от концепцията е тази за различните измерения. "Теоретично, ако тези безброй други вселени съществуват, ние не би трябвало физически да имаме достъп до тях. И въпреки това, дори теоретиците се забавляват с мисълта, че може би законите на физиката от другата страна позволяват прескачане".

Дядото на Кларк Кент починал през 1977 и баба му се преместила в малък апартамент. Семейството на Кларк се преместило в освободената къща, тогава той бил на 10. "Моят пръв приятел в новото място беше съседчето Джим, ние сме добри приятели и до ден днешен". Един ден през 1979, Кларк поканил Джим да играят пинг-понг в неговата къща.

През този ден, те имали 2 часа преди родителите на Кларк да се приберат, което значело, че имали достатъчно време да играят на пинг-понг в мазето. Точно там Кларк видял нещо, което не очаквал. По време на играта нещо привлякло вниманието му - сянка с широкопола шапка.

"Беше страшно. Не можех да разбера как натрупаните кутии могат да образуват такава сянка. След това тя се раздвижи".

Кларк погледнал към Джим. "Той осъзна, че аз съм видял нещо. Аз бях шокиран от това което осъзнах - нищо не причинява тази сянка, тя самата е солидна и не е свързана с никой предмет. Аз се обърнах и побягнах по стълбите, Джим ме следваше". Едва дишайки, те се изкачили по стълбището, Кларк тряснал вратата и я заключил.

Джим отричал 30 години да е видял сянката. След като се срещнали отново след дълга раздяла, Кларк споменал за сянката в мазето. Джим отговорил "никога няма да забравя шапката му".

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Призраци? Демони? Джинове? Пътешественици от други измерения? Каквато и да е природата на тези същества, както и техните намерения, съвета винаги е един - много внимавайте.