УЖАСНАТА ИСТИНА ЗА ДЕТСКИТЕ ВАКСИНИ - Истински истории

 


Няколко истински истории относно вредите и ужасните последствия на някои от задължителните ваксини за деца. Световните фармацевтични компании буквално са превзели живота ни и сме принудени всеки ден да тровим организмите си с всевъзможни отрови за "по добро здраве и имунитет".

За жалост сме наясно с цялата реалност, относно многомилиардния "законен бизнес на дрога", който е обхванал всички аспекти на нашето съществуване.

Жертва на безскрупулната машина за продажба на медикаменти са не само онкоболните пациенти по целия свят, но и абсолютно здрави човешки същетва!

През последните две десетилетия примката на фермацевтичните гиганти се е затегнала около врата ни до такава степен, че вече е почти невъзможно да бъдем свободни хора!

 Още с раждането нашите деца биват буквално поробени чрез така наречените задължителни ваксини, които от своя страна могат да бъдат пагубни както за дечицата, така и за техните родители.



Именно поради тази причина се съгласихме да публикуваме тези истории. Препоръчваме да ги прочетете внимателно и сами да направите своите изводи. Това, за момента, е единственото, което можем да направим, за да бъдем полезни на максимален брой застрашени деца и родители. В следващите няколко дни ще публикуваме още две части с реални разкази за случаи в България.

Това е тъжната реалност...

*Описаните случаи са разказани от родители във фейсбук групата „За или Против задължителните ваксини”

Валя Иванова Петрова:

„Моят син е на 11години, развиваше се нормално до година и половина, казваше думички нормални за възрастта си. Като всяка майка съм мислила, че правя най-доброто за детето си, ваксинирайки го.Спря да говори, само плачеше, постоянно се захласваше, ядеше еднообразна храна, не ни забелязваше до четири годишна възраст. Започнах да го водя на логопед, появиха се и първите думи - ехолалична реч ,научи се да пише числата и азбуката за кратко време.Ходенето на детски невролози, психолози, психиатри беше без резултат - всички казваха не сте за нас, така в препращане и мотаене синът ми стана на 10. Намерих холистичен лекар, който поиска кръвни изследвания за наличие на тежки метали - живак, цинк и алуминий, даде ни надежда и започнахме хелиране вече втора година. Процесът е бавен и мъчителен, но се чисти макар и бавно. Ако не беше този лекар, нямаше да сме постигнали нищо досега, нямаше да се бях усъмнила за вредата от ваксините. Надявам се, синът ми да се изчисти и да забрави този кошмарен период от живота ни.Диагнозата е живачна интоксикация, не аутизъм! Няма да ваксинирам децата си повече !!!”

Иванка Димова:

„Преди години, през май-юни 2001 имаше допълнителна ваксина (а те вече имаха такава) на децата, тъй като имаше няколко случая на детски паралич в страната. Беше на два приема, задължителни, но вече не се сещам името на ваксината. Дни ,след ваксината, връщайки се от работа, съседката ми съобщава, че детето ми е в спешното с баба си, тъй като се обадили по дом.телефон (тогава все още мобилните не бяха масово разпространени) от детската градина, че има температура и повръща. Веднага отидох в спешното и заварих детето ми в много лошо състояние. Казаха ми, че мислят, че е менингит, но трябва да се направи пункция, за да потвърдят. Детето се влошаваше с всяка минута. Приеха ни в инфекциозно отделение и назначиха венозно 3 антибиотика, тъй като не знаеха точното заболяване. В следващите дни приеха още около над 30 деца в бургаското инфекциозно със същите симптоми, все малки, беше някакъв кошмар. Казаха,че е от ваксините, не били изпитани, вследствие на което са заразили децата. Накараха ме да се разпиша, че разрешавам пункция, като ми казаха, че ако не разреша, ще я тъпчат с 3-те антибиотика, от които получи обриви по целия гръб. Също така, ми обясниха и последствията от пункцията, че е възможно и осакатяване. Беше голям кошмар, но така и не обявиха епидемия, по телевизията съобщаваха всеки ден за нови случаи в цялата страна и всички говореха, че е от ваксините.”

Весела Михайлова:

„Казано накратко, преди около 3 години детето ми тогава на 4 месеца получава алергична реакция с подуване на очи, уста и задух 4 часа след поставяне на противоминингитна. Следва Спешното в най-близката болница - урбазон и се оправи. От там аз казах стоп с ваксините и така и стана. За Комисията за освобождаване не ми се говори. Това не е комисия за освобождаване, а комисия за убеждаване. И тях ги бях игнорирала преди 3 години, но сега реших да я запиша на ДГ и кошмар - без ваксини не може, та не може, пак за протокол при тези нещастници и пак караници. Ми няма да ходи на детска, няма пък да си убивам детето!!!!!!”

Мария Будакова:

„Здравейте, моето дете на 3 месеца след синфлорикс получи тромбоцитопения, беше с кръвоизливи, в болница, тъпчена с кортикостероиди. Лекарката каза, че може да увредят растежа, защото е бебе. Взимаха и костен мозък за изследване. Беше АД. Сега не слагам ваксини, а и лекарите не казвайки гласно ме съветваха да не слагам вече такива. След поставяне на синфлорикса в момента нищо нямаше, освен че се засиня и не можеше да поеме въздух, та се наложи да й бъркам в устата, за да поеме дъх. След няколко дни започнаха да се появяват черени точици по кожата, това са петехии, микрокръвоизливчета, после станаха повече и повече, по устните, бузите, по венците, небцето, беше събота, ЛЛ каза, че е алергия, да дам нещо противоалергично. След това се чух с частната педиатърка, тя пък каза, че била за антибиотик и да отидем в спешното. Отидохме, направиха кръвни изсл., ниски тромбоцити 8 при норма 240-440, та като се притесниха докторите за вътрешни кръвоизливи, айде веднага в детско онкологично.Та сумати изследвания, ехографии, но все още нямаше вътрешни, беше въпрос на минути и часове да избие, казаха да не плаче, че от напън и може да се получи някъде кръвоизлив, установиха по очните дъна, което пък говорело за мозъчен, това беше върха вече, извикаха доц. по неврология, за да види през фонтанелката, но нямаше, в този момент, повярвайте, щях да припадна от страх. След това назначиха пункция на костен мозък от крачето, ако някой не знае какво се прави, нека никога не разбира, мислеха за левкемия заради ниските тромбоцити, нищо нямаше, всичко беше в норма там, назначиха кортикостероиди, за да може да се вдигнат тромбоцитите. Тайно давах хомеопатично и след 2 дни тромб. бяха се вдигнали на 150, лекарите се учудиха на бързата реакция, защото имали дете, което 3 седмици не можели да се повишат. ЛЛ беше в болницата и отговорът бе - не е от ваксината. А понеже съм колежка, само на мен доц. каза, че е от ваксината и нещата може да се повторят. Същото това ми го каза и частната педиатърка, където водих детето, реакцията можела да се повтори не само към синфлорикс, но и към друга и каза да отлагам колкото мога. Имах становище на хематолога за трайно отлагане, но ЛЛ така и не предприе нищо, сега вече уж ще ходи на комисия. До 3 год. възраст е освободена временно. Година след реакцията тромб. падаха и се качваха и месеци наред не съм спала, за да я наблюдавам да не стане нещо. Но вече отмина и се радвам за това.”

Вера Андреева:

"На три месечна възраст синът ми беше ваксиниран срещу детски паралич - задължителна имунизация. Вследствие на това получи фебрилни гърчове и беше дадена диагноза Епилепсия в детско невролигично отделение. Заради едната ваксина, той е с мозъчни увреди заради гърчовете. В отделението, в което лежахме навремето като се разболя след ваксината, имаше още деца получили неврологични проблеми след ваксинация, но разбира се, отговорните за здравето на децата ни мълчат по темата "ваксини". От здрави деца правят инвалиди, това е чудовищно. Повече не съм позволявала да бъде ваксиниран големият ми син, а малкият няма никакви ваксинации. И двамата са изключително здрави физически, емоционално, а малкият и умствено. Против задължителните ваксинации съм и няма сила на света, която да ме убеди в полезността им, даже напротив. Желая много кураж и успех на всички деца и родители, имали нещастието да се сблъскат челно със световната фармацевтична индустрия и нейните отвратителни и чудовищни корпоративни интереси.”

Десислава Цветанова:

„Дъщеря ми получи фебрилен гърч след поставяне на ваксини на 5 месечна възраст. Тъй като често боледуваше и изоставяхме с графика, наведнъж и поставиха освен задължителната за възрастта й, и полио - капките в устата. Разболя се веднага. 40 С и гърч - оттам в спешното, изписаха медикамент, нищо не помагаше, бронхит с месеци, тъпчене с антибиотици, системи. Излизаме от Окръжна болница след месец лежане и ”лекуване”. Една седмица у дома и отново кашляне, хрипове и онова жестоко свистене от гърдите и. И след доста ходене при специалисти, те решиха, че е астма на алергична основа. Разбира се, личната и лекарка не е докладвала за реакция от ваксините.”

Надежда Рашева Даскарева:

„Детето ми растеше, развиваше се много добре, започнахме и с ваксинациите, рядко боледуващо, но почти винаги след ваксинация вдигаше Т. И така докато навърши 1 год и 2месеца, след поставена ваксина - ДТК, детето вдигна температура, на всеки 4 часа редувахме различни понижаващи температура медикаменти, но това не помогна, детето вдигна критична Т 42гр. и всичко това става в рамките на деня, повиках веднага линейка, с която тръгнахме към Пирогов, детето ми изпадна в коматозно състояние, което продължи 56мин. Във въпросната болница, единственото нещо което направиха е да му сложат катетър, с който да спадне отока на мозъка, след това ме изпратиха във вкъщи. Благодаря на Господ, че попаднах на разкошен екип от бърза помощ, който не се предаде и продължи да се бори за детето ми!След като ми беше отказан прием в Пирогов, веднага тръгнахме към 3 градска, приеха ни и детето остана в интензивен сектор за 5дни, още толкова и в стационара. От там насетне започнаха и нашите мъки, детето започна да получава епилептични припадъци, след поставена диагноза - епилепсия с миоклоничен апсанс, започнахме и лечение, което продължава и до днес, и не се знае в кой момент ще започнем да ги намаляваме постепенно! След направени генетични изследвания на цялото ми семейство и това на моя съпруг, се откри въпросният болен ген, който отговаря за епилепсията ни, не се знае дали така се е родило детето или впоследствие след ваксината се е активирал, но ми беше обяснено че дтк и полиолемит са ваксините, които в никакъв случай не се прилагат на такива деца, поради факта, че отключват епилепсията. В нашия  случай е могло този ген никога да не се активизира, но ние сме му "помогнали" това да се случи! Имам и една принцеса, която е на 2год. и това, което причиних на брат и с незнанието си, няма да го причина и на нея, не я ваксинирам и няма да я ваксинирам.”

Радослава Иванова:

„Бебо се роди по-рано, с проблеми - беше в интензивен сектор. Почти веднага след изписването се започна - диария, повръщане, обриви. Обикаляне по лекари, диагноза-АБКМ, зверски колики (до 6м). Минахме през най-големите имена в педиатрията и детската хирургия, защото положението беше лошо. На 3м направи гърч-болници, още лекари. И почти всички бяха на мнение,че причината за общото състояние на детето е поставяне на ваксина, макар че е имало показания да не се слага след раждането. После диети, алергии към лекарства - антибиотици, сироп за кашлица и.т.н. Седна на 9-10 м., когато другите деца редяха кубчета, той блееше в пространството. Към днешна дата тепърва проговаря. Психически и физически няма отклонения, но има последствия. Отказах да слагам ваксин, с подпис. Викаха ми ХЕИ в една болница, в която лежахме, защото детето било опасно за общественото здраве. Заплашваха ме, обиждаха ме (лекари в голяма болница). Докараха ме дотам да се напъна да уча медицина.”

Даниела Борисова:

„Дъщеря ми е на 3 г.и 1 м. и 4 часа след първия прием на Синфлорикс (на 9м. беше,отлагах я )започна да прави гърчове. Така няколко месеца. След хиляди перипетии и неприятния престой в клиниката на доц. Литвиненко ми казаха, че гърчовете били от недоразвита нервна система и ще отмине. Е,отмина - като не сложихме вече никаква ваксина след още няколко месеца отмина. Да не забравя и скенера с пълна упойка на 1 г и 1 д., когато тя посиня пред очите ми и спря да диша, а анестезиолога се въртеше като пумпал и не знаеше какво да стори (тя се задуши от лиги, тъй като растяха два зъба наведнъж) и до ден днешен се радвам, че отказах да изляза от скенера и успях да реагирам навреме.С много перипетии вече ходим на детска (с връзки и късмет) и не че е моето, но на 3 вече може да брои до пет и произнася думи като конституция и т.н.”

Красимира Райкова:

„Моето дете се развиваше нормално. Всичко си му беше наред - гледаше те, чуваше, запомняше, повтаряше, а след ваксината против рубеола, морбили и паротит стана като дрогирано. Крещеше, започна да се държи еднообразно, престана да говори, да повтаря, не слушаше, а вече наближава да стане на пет години... Не говори, държи се странно, поведението му е подчертано аутистично! Въпреки че го скъсваме от обучения, терапии и занятия, то не мръдва напред и дано на доктора не му се случва да е свидетел и на това как едно здраво и весело дете се превръща в друго! Сякаш ти го подменят и става така сякаш е едно марсианче, точно като дрогирано..”

Надежда Велинова:

„Проблемите с храненето и стомашно чревни разстройства при моя син започнаха след ваксина морбили, заушка и паротит. Последваха поведенчески проблеми и половин година по-късно ваксината ДТК го довърши. Загуби съвсем очен контакт, никакво изражение на лицето, никаква реч, никакви опити за комуникация... Преди 3 г. един връстник на сина ми се разболя от коклюш след ваксината против коклюш. Дори сме при една и съша лична лекарка. Много дълго боледува. Миналата година едно детенце в квартала се разболя от коклюш след ваксинацията на 2г. Зарази и още две дечица от входа, в който живее, които бяха ваксинирани. За появата на алергична реакция – обрив толкова често чувам, че изобщо не се учудвам. Знам за детенце в училищна възраст, на моя позната, с частична пареза след полиоваксина. Та и аз се питам дали тези ваксини понякога не разболяват? И колко са ефективни щом децата въпреки ваксинациите пак се разболяват.”

Т. Руменова:

„Ваксините са страшно зло и още не се знае докъде се простират болестотворните им ефекти. За съжаление в България на това мнение са само родители на пострадали деца и представителите на холистичната медицина. Никога повече няма да позволя да убодат детето ми и страшно съжалявам, че бях толкова скептична преди и смятах, че ваксините са манна небесна, най-добрата защита... докато не пострадахме. Още не можем да изчистим проблемите, които докараха на здравето на детето ми. И пак съм благодарна, че се разминахме сравнително леко – дерматити и проблемно дишане, ами ако беше аутизъм... И кога най-после в България ваксинирането ще стане информиран и свободен избор, както е в демократичните държави?”

Петя Младенова:

„Бях повалена на легло от ваксинация против Вариола – годината е 1979, едва на 2 годинки, здраво момиченце. В първите 24 часа, смъртоносна температура подлудява родителите ми. Борбата е мъчителна. Пет дни лечение с гентамицин. Епикризата – силно двустранно намаляване на слуха, по-силно изразено за дясното ухо. Говорът се развива по-бавно и дефектно. Следва медицинско решение от детската градина – бавноразвиваща се за "Петър Берон”. Скандал от страна на майка ми (да я прости Вселената, отиде си скоро поради лекарска немарливост) и упорита борба в предучилищна възраст в медицинска академия – База № 2 – София. Завърших нормална гимназия и техникум. Държавата не пое ОТГОВОРНОСТ над ощетенията ми, не си и търся правата, но и не се ваксинирам, не пия химични отрови. Не плащам здравни в България. Там, където съм – обслужването е на ниво, безплатно и осигурено. В периода от ’77/’79 г. бяха отровени дечица като мен. Случаят е потулен. Ще се радвам някой съвестен Лекар да го разнищи, защото Видинският се "прикачи” на бесилото. Благодаря на родителите ми, че се бориха и ме отгледаха като собствено дете! Поклон пред Природата… Ако наистина вярваш, че в "иглата” е ключът към здравето, докажи го с реални факти.”

Павлина Стефанова:

„Здравейте, казвам се Павлина Стефанова, от гр. Стара Загора съм. Случи ми се най-лошото нещо на света. Почина бебенцето ми. Ще започна от 15. 01. 2014 г. Отидохме с мъжа ми и бебчо на консултация, трябваше да му бият ваксини. Обясних на лекарката, че детето е със сополки и не постоянно, но от време на време чувам и хрипчета.

Тя ми отговори, че ще го прегледа и ако е необходимо ще отложим ваксинацията. Прослуша му гърдичките и каза че са чисти. Попита ме като кърмя детето дали се дави от нослето и дали се отблъсква от гърдата ми. Отговорих и, че се храни добре. Тогава тя отговори, че при някои бебета запушен нос или малко сополки е било нормално да имат до 8 месеца, доверих и се и бихме ваксините - в едното краче дифтирия, тетанус, коклюш и полиомит, а в другото краче някаква за хронична пневмония. На 20.01.бебето ми се влоши вечерта, имаше хрипове и сополки. Аз, откакто се появиха сополите му, пръскам в нослето стеримар, т.е.морска вода след което му почиствах сополките. Рано сутринта се обадих на лекарката и и обясних, че бебето се влошава и какво се е случило предната вечер. Тя ми отговори да отида на следващия ден, в сряда, когато е имало консултация, защото имало много болни и каза да продължавам да пръскам стеримар в нослето. В сряда взех по-големия ми син от училище, той е в първи клас, купихме от аптеката маски за тримата и отидохме в болницата. Влязохме с маски на уста и тримата заради грипа. Разказах и всичко, което ви написах по горе. След което тя отново го прегледа със слушалки и каза, че е с чисти гърдички и не чува никакви хрипове. Този път реши и гърлото да види, каза че и то е добре. Изписа ми виброцил 4 пъти на ден по една капка в всяка ноздра. Започнах веднага да му ги слагам, но той нямаше промяна, започна и по малко да яде. На 23.01.2014 г.си го изкъпах, сложих му капки, малко по-късно го нахраних и към 21:30 легнахме всички. Сложих си го в кошарката и аз си легнах. На сутринта мъжа ми ме събуди да оправя детето за училище, станах и първо погледнах към кошарата - беше с леко отворена устичка посиняла и целия студен. Повикахме бърза помощ, дойдаха за секунди, опитаха вкъщи, но казаха, че незабавно трябва да се откара в бърза помощ. Бях в стаята при тях, бориха се 45 мин., но не успяха. Детето ми беше мъртво. След аутопсията ми казаха, че е получил оток на мозъка и белия дроб вследствие на хеморагична пневмония. Ходих днес до полицията, за да питам какво мога да направя срещу тази лекарка, защото съм сигурна, че вината е нейна - не трябваше да му бие ваксина, а да му пусне изследвания. Но докато не получат експертизата, няма как да я обвиня. Но душата ми гори, сърцето ми бушува, не мога да намеря покой - за това искам гласност, защото нали се сещате, че в тяхната гилдия лекар виновен няма. Моля, помогнете ми вярвам, че ако се разчуе може да побързат с експертизата и всичко да се изясни.”

Ирен Борисова:

"Моята дъщеря сега е на 29 години. Разказала съм я в доста групи, на доста стени и не спирам да я разказвам... Пострада от ваксина, като 3 месечно бебе.. Беше 14 дни в кома и не ми даваха шанс да оцелее, нито да е нормална... Е, слава Богу, оцеля и единствено остана левостранната хемипареза. Съвсем нормално момиче, но осакатена за цял живот...Още тогава в ония времена, в далечната- януари, 1985 година, лекарите бяха категорични, че това е от ваксината. Дано не бъркам името, но тогава извикаха един лекар от София, мисля, че беше проф. Зографски... Той постави диагнозата на дъщеря ми и в прав текст ми каза, че е реакция от ваксините. По същото време имаше едно момченце от Поморие 8-9 годишно - никога няма да го забравя... след имунизация, беше започнало да се парализира от краката към главата... Сините му очи ронеха огромни сълзи и не спираше да пита ще може ли да рисува... До следобеда имаше шанса да си движи само очичките.. Откараха го с хеликоптер в София... не зная каква е съдбата му... После дойде едно момиченце на 9 месеца,  пак след имунизация, кома 2 дни, събуди се и не виждаше, не чуваше.... Тая година - 1985 беше бум на деца болни от ваксини.... Лежахме в инфекциозно отделение - Бургас..."

"Казвам се Емилия Иванова. От град Бургас съм... След ваксинация тримесечното ми бебе почина. Аутопсията показа оток на мозъка и на белия дроб, а заключението беше пневмония. Детето ми не беше прегледано, но въпреки това го имунизираха. След смъртта беше започнато следствие. След време получих писмо, че се прекратява. Имах възможността да прочета показанията на лекарката, която най-нагло твърдеше, че сина ми е прегледан. Въпросния ден нея я нямаше в кабинета и това беше лъжа. Когато го заявих, просто ми казаха - Моето момиче, откажи се. Само ще пръснеш пари и нерви. Нищо не можеш да направиш. Никой лекар няма да свидетелства срещу друг. Аз нямах възможност да се боря, признавам си..."

Милена Добрева:

"Моят син след ваксината, която му биха на 1 година и 4 месеца, беше като натровен, в буквалният смисъл! Вярвайте ми, не можах да си позная детето. Приличаше на някакъв наркоман, на човек, на който са му забили инжекция с отрова и всеки момент ще се строполи на земята. След ваксинацията го заведох да играе на една градинка с децата и той който винаги тича и лудува, просто седеше като парализиран в средата на площадката, опитваше се да направи крачка, но не можеше, олюляваше се, гледаше децата с някакъв мътен поглед, просто имах чувството, че всеки момент ще се строполи и ще умре. Много се уплаших тогава, никога не го бях виждала в такова състояние, и веднага го грабнах към вкъщи. Тогава почнах да се интересувам за ваксините и всичко ми се изясни, а после ми идваше да си блъсна главата в стената заради това, че позволих да го имунизират. Никога вече! Сега бера последствията от ваксините с хиперактивността, която отключват."

Yildiz Ali:

"Здравейте приятели. Аз искам да споделя нещичко с вас. Първо искам да изкажа моите съболезнования на двете майки, които загубиха децата си. Моето дете не е на 3 месеца, а е на 17 години и също пострада от имунизация която беше задължителна като навърши 17 години. Сестрата, която я постави, ни каза че може да вдигне температура и да се зачерви и тъй като не й е била за пръв път, за първо начало бях спокойна, но след дни, тя се зачерви доста и доста взе да я боли ръчичката. Отидохме отново, и сестрата ни каза, че било нормално, но след 2 дни тази имунизация взе да тече и гнояса. Отново отидохме - мазила, глупости докато детето ми каза - "Мамо, не си чувствам ръката и пръстите". Пак отидохме и чак тогава доктора ни каза, че тази имунизация или по-точно ваксина не била от хубавите, а сестрата продължи да твърди, че било алергия, че било от топлото време и т.н. С нейните глупости докато не стигнахме до хирирг, който като видя ръката се уплаши. Беше ужасно преживяване за мен и за детето ми, болката отделно страха от отрязването на ръчичката беше друг страх. Както и да е, цял месец че и горница бяхме по доктори. Хирурга ни каза - никога повече не я подлагай на ваксини, но сега има пак една Манту, но тя и аз окончателно отказахме, но тъй като ми се налага да ходя при сестрата и доктора като се разболеем и тя все ми се кара и накрая се скарахме и тя каза, че ще се оплаче и ще каже, че отказваме ваксина. Ок и казах, какво мога да кажа след като детето ми преживя доста и тя продължи да ме убеждава, че не е тяхна грешка, ами топлото време и алергия, а толкова деца пострадаха. Е какво казват старите хора - доктор и поп никога не можеш да осъдиш и май са прави. Тук в Горна Оряховица има доста случаи и с родилки и деца починали от лекарска грешка, но никой нищо не може да направи, а хората си практикуват. Благодаря за вниманието, нека да почиват в мир бебенцата които загубихме не само майките, а целият български народ срам е за нас, но живеем в такава държава. Приятен ден на всички."

Дони Наумова:

"С дъщеря ми бяхме в болницата миналата година с тежка пневмония, след поставяне на въпросната инжекция, доказахме с 300 зора, че е вследствие на ваксината.., отложиха ни ги за 6 месеца и сега ни казват че трябва да започнем да и слагаме липсващите ваксини... една от тях пак е същата като преди, не знам кой прием... Трябва да съм луда да го направя щом веднъж я сложих и извадихме късмет, само с пневмония, за съжаление други нямат този късмет, както майката на Павел - моите съболезнования!:(След поставянето на ваксината имахме странична реакция, наду и се крака, почервеня, детето поддържаше температура, повръщаше... аз заснех крака с телефона, там много добре се вижда реакцията след битата ваксина, обадих се веднага на педито и тя ни прегледа, каза че не е от ваксината, разбира се, след което влязохме в болницата. Детето ми беше много зле, с кислородна маска, почти не можеше да диша. Преживяхме огромен кошмар, месец след като излязохме от болницата продължихме лечение с антибиотик, въпреки че в болницата ни напомпаха с два. Всички обаче твърдяха, че не е от ваксината. Аз съм твърдо убедена че всичко това е вследствие на ваксината, представих всички документи и снимката на белите дробове, отделно документа от педиатърката, че сме били болни и снимката на детето, където се вижда реакцията след ваксината отидох в РЗИ - Варна и там комисия написа заключение на база всичките ми документи че ги отлага. Иначе никой не ти пише, че всичко е вследствие на ваксината, никога няма да го напишат, но те си знаят че е от това."

Екатерина и Георги Петрови:

"Здравейте, ще опиша случаят с дъщеря ми след поставяне на ваксина на 1 годинка. Преди да започна искам да обърна внимание на следните факти: детето ми е боледувало 2 пъти за по 2-3 дни от настинки на 2 и 9 месеца. Никакви грипове, никакви пневмонии и т.н., слава Богу! Ваксината я поставихме през септември, когато няма грип, пиша това обяснение, за да не ми се оправдава онзи мухльо, дето се нарича доктор, че причината за смъртта на Павелчо и други, за огромно съжаление, или пък страничните реакции, бил именно Грипът!!! Няма такова нещо, хора!!! Преди ваксината, дъщеря ми ядеше абсолютно всичко, което й поднеса и беше почти проходила! Изключително контактно, енергично, усмихнато и много спокойно дете! Денят беше 13.09.2012 г.! Само 3 часа по-късно, детето ми получи хрема и направи леко повишена температура. Сега някой ще си каже, е какво толкова, но това бе началото! Адът, който преживях, благодаря на Бога, че не се случи най-лошото, започна през нощта. Не можех да си позная детенцето! Тази леко повишена температура, не спадна от нищо. Малката започна да реве много силно и неприсъщо за нея, свиваше си телцето, болеше я коремчето, имаше ужасно много и силни газове. По-късно през нощта започна да се тресе цялата, нещо като нервна криза, ако някой е получавал знае за какво треперене става дума. Цялото й тяло се обля в пот, особено главичката. Милото ми детенце, главичката й започна да пари, а нямаше висока Т. На сутринта отказа да закусва, любимата й попарка, искаше само кърма. Рано сутринта посетихме педиатъра. Прегледа я и каза, че й няма абсолютно нищо, за какви неща й говоря. Обясних, че всичко това се случи 3 часа след поставянето на ваксината. Толкова категорично отрече, да е било от ваксината, че си няма докъде. Уж, нямало нищо, пък ни предписа сироп за кашлица, при положение, че детето ми НЕ кашля. И най-голямата глупост от устата на докторката беше, че се потила защото й било жега, много съм я била завила. Видите ли, аз не си познавам детето, някой друг ми го е гледал 1 година. Нямало нищо страшно това просто били - вегетативни реакции!!!! Ужас!!! Около 10 дни, дъщеря ми се възстановяваше от този ужас, ту сваляше или покачваше тази Т. Спря да се храни! Отслабна! Изпадна в състояние, нещо като апатия, депресия - гледаше в точка, вече не се смееше, не искаше да играем, а само плачеше и искаше гуш. Сега сме на 1,5 г. още не се храни добре - по много малко и еднообразно, яде само 4 неща, буквално. С ходенето също не сме много добре - все трябва някой да я държи, непрекъснато се олюлява, залита и пада! Нестабилна, е! Това е нашата история."

Здравейте, казвам се Павлина Иванова и съм от град Варна.

Дъщеря ми се развиваше напълно нормално до годинка и четири месеца, когато и поставиха последната ваксина. Направи лека реакция, като предните ваксини ги прие много добре,но този път беше различно.Спря да говори и да се храни. Ядеше няколко храни-хляб,сирене,мляко и ябълки,и понякога банан. Говоренето спря,само викаше и сочеше с пръст, но винаги е била много енергично и живо дете.Започнах де се интересувам за ваксини, здравословно хранене, алтернативна медицина и тогава разбрах какво се беше случило. За щастие на три години и половина започна да говори,посещаваше логопед,детската градина сигурно също е помогнала за това. Днес тя е на шест години, ходи на пеене, танци,рисуване и е едно съвсем нормално дете. Само с готвените ястия ни е трудно още,но поне опитва много нови неща и всяка година менюто и се увеличава. Лекуваме се  с хомеопатия, народна медицина, витамини и минерали, и храна. Пиша това за да дам кураж на родителите,които са в периода на несигурност, трябва ви много вяра и търпение и работа с децата. Решили сме повече ваксини никога и на никого. Сега имаме нов член на семейството,който е напълно натурален и щастлив. Изказвам дълбоки съболезнования на семействата загубили децата си, това е най-лошото на този свят. Нека спрем това.

Здравейте, казвам се Тихомир Трайков и съм от гр.В.Търново, моето дете пострада от ваксината, която му поставиха на 3 месеца, едно денонощие след поставянето на ваксината,  бузите му се зачервиха и напръхнаха и не успяхме да спрем това докато цялото му тяло постепенно стана в рани, екземи, след голямо обикаляне по лекари и всеки вдига ръце, и предлага лечение с кортикостероиди, дори хомеопати нищо не направиха си намерихме добър хомеопат който го стабилизира и въпреки това не беше освободено от ваксини, много месеци прекарахме в безсънни нощи и досега се събужда със сърбежи и нервни кризи през нощта, болестите, които разви след ваксината, бяха АД- атопичен дерматит и алергия, основно изразена към прясното мляко, и това просто е един кошмар за детето и родителите, това е огромен проблем и трябва ваксините да са свободно избираеми, а не задължителни. Това е моята история.

Здравейте, казвам се Нели Желева Томова,  преди 1 година и 7 месеца сложиха задължителната ваксина за коклюш и плевмококи на моето тогава 4 месеца и половина момченце . Няколко дни по-късно моето ангелче стана неспокойно , спря да се храни и аз разбрах че има температура 37,8 веднага отидохме при личният му лекар. Тя каза че детето е здраво и му предписа капки за нос, и каза да му давам медикамент за сваляне на температурата. През това време моето момченце вдигна висока температура и беше постоянно в унес. Сутринта много рано отново бяхме при джипито. Тя ни вкара в болница за да се направят изследвания да се разбере причината за високата температура. Приеха ни в болница и започнаха да му вливат система и му сложиха антибиотик. Той се влоши спря да пишка, изпратиха ни в Пирогов на детски уролог. Той каза че всичко е наред с детето. Върнаха ни в Александровска болница, където бяхме приети. Продължиха със системи и инхалация, защото детето вече дишаше много трудно. Моето слънчице в 3:30 през нощта повиках дежурната сестра защото видях че детето е много зле. Когато тя и лекарката дойдоха детето ми започна да посинява и се наложи да го сложат на кислород и да му бият лекарство с което да го задържат жив докато дойдат да го откарат в друга болница. Когато го приеха вече сам в другата болница . След известно време лекарката излезе и каза че се борят да остане жив , и да очакваме че може всеки миг да умре. Докторите в специализираната белодробна болница за деца се бориха за живота му до 16:30 часа. На другият ден те направиха аутопсия и казаха че детето се е напълнило с течност, получил е сърдечна недостатъчност. Но не могат да открият коя е причината. Причината за мен е във ваксината!

Милена Аврамова Екатерина:

"При нас се получи "по-плавен" страничен ефект след същата тази ваксина. Синът ми 20 дни си беше добре след ваксината и на 21-вия вдигна температура около 38.0С, след което изведнъж получи гърч. Така се оказахме в детско неврологично отделение, където отрекоха да има каквато и да е връзка с ваксината. Имало инфекция - започнаха да ни дават антибиотик и като попитах срещу какво - ами явно има някаква инфекция, но не знаем каква е. Изписаха ни след няколко дни престой в болницата. През първите дни на престоя ни там синът ми вдигаше температура до 40.0С без да помагат никакви противотемпературни лекарствени средства.След 7 дни като приключихме с антибиотика му изби обрив по бузите като от морбили. За себе си бях сигурна, че синът ми просто е изкарал морбили поради ваксината, която уж трябваше да го пази. Това беше на 1г. и 4 м. Детето дотогава се развиваше добре - беше усвоил достатъчно думи за възрастта си, но после поне според мен за около поне 1/2 година се наблюдаваше забавяне в говорното развитие. Спря да казва нови думи и си караше с това което беше научил до 1г.4м. Беше по-мълчалив някак. Слава Богу, притесненията ми се разсеяха след втората година.Сега е вече на 4г. и поне видимо всичко е наред, но можеше да си спестим всичко това, ако си бяхме спестили и ваксината.

Daniela Bodurova:

"Много съжалявам за всичко,което сте преживели! Знам как се чувствате,защото след поставени ваксини на 3 месеца моето дете също направи реакция,не с температура но с промяна в поведението,появи се една нервност,безпричинен плач и просто се промени...ужасно е за една майка,особено да разбереш късно за последиците от тези отрови!"

Свещеник Михаил Михалев:

"Не знам от къде да започна...През ноември малката ми дъщеря се разболя то не бяха антибиотици то не бяха лекарства.Вкъщи заприлича на аптека.Бяха й изписали един антибиотик на инжексии.Ампулите бяха по 40 mg дневната доза бе 20 според мен количеството бе достатъчно за 8 дни.Бяха й бити само три от ампулите.Детето още не беше закрепнало достатъчно и му бяха сложени ДВЕ ваксини.И пак в болница ЗА ЕДИН МЕСЕЦ ДВА ПЪТИ"