НАБЛЮДЕНИЯ   НА  РУСАЛКИ

Силна  буря   разрушила  през  1403 г  дига   в  Холандия  и  на  брега  била  открита  морска   жена,  омотана  във   водорасли.  През   1492 г,  до  бреговете  на  Куба  Христофор    Колумб  забелязал  3  русалки   с  птиче   оперение   и    подобни   на   мъжки    лица.  Пред   полския   крал  Сигизмунд  II   през 1531 г.  била  изложена   уловена  в  Балтийско  море  русалка  - на  третия   ден  пленицата   починала.  До  бреговете  на  остров  Мандар,  недалеч  от  Цейлон,  през  1560 г. холандски   кораб  уловил  7  русалки   едновременно. След  като  починали,  лекарят  Боске  изследвал  телата  им   и  стигнал   до  извода,  че  силно  приличат  на  човешки.
Мореплавателят   и географ  Хенри   Хъдзън  записал  в  дневника  си, че  на  15  юни    1608 г.  моряците  Томас   Хилс  и  Робърт  Рейн  наблюдавали  около  Нова   Земя  плаваща  близо  до  кораба   русалка,  с  бяла  кожа,  дълги   черни  коси  и  тяло  на  риба  от  кръста  на долу.
1739 г  има   съобщение  че  екипаж  на  кораба   Халифакс  уловил   до  остров  Мавриций  няколко  русалки,  които  изпекли  и  изяли.  Вкусът  на  месото  им  сравнили  с  телешко.  В  януарски  брой  от 1738 г.  вестник  Лондон  дейли  пост  обявил,  че  в  залива  на  град  Топсхем,  графство  Денвър,  е  заловена   русалка.  Показвали  я  на  хората  в  градовете  Екстър,  Бристол  и  Бат.   Не  е  известно  колко  е  живяла  и  каква  е  съдбата  й  Запазен   е  портрет  на  русалката  от  художника  Сю  Готие,  докато  затвореното  в  аквариум   създание  било  изложено  на  публичен  показ  по  време  на  панаир  в  парижкото   предградие  Сен  Жермен.
През  1819 г.  приброят  изхвърлил   на  ирландския  бряг  русалка.  Събрала  се тълпа,  някой  стрелял  по  съществото  и то  с  пронизителен  вик  се  върнало  обратно  във  водата.  Александър  Кармайкъл   описал през  1830 г.  намерения   на   един  от  Хебридсите  острови  труп,  който   до  кръста   бил  като на  3 - 4  годишно  дете с  дълги,  тъмни  и  блестящи  коси,  бяла  мека  кожа,  а  надолу  завършвал  с  рибешка   опашка,  но  без    люспи.
На  31  октомври  1881 г.  американски  вестник  публикували  съобщение   за  открит    женски  труп  с  руси  копринени   коси  и  с  ръце,   а  долната  половина  от  тялото  като  на  риба.  През  1886 г.  двама  рибари  видели  от  лодката  си  плваща  недалеч   от  тях  русалка.  Натиснали   веслата,  за  да я  настигнат  но  тя  се  оказала   по  бърза  и  изчезнала  от  погледа  им.
В   Северна  Шотландия    през  1900 г.  земевладелецът     Александър   Хен   тръгнал   заедно  с  кучето  си  да  търси  изгубила  се  овца  и  съзрял  облегната  на  риф  красива  русокоса   русалка.  Лаят  на  кучето  я  изплашил   и  тя  се  гмурнала  във  водата.  След  50  години  на  същото  място  се  разхождали  две  момиченца - натъкнали  се  на  изхвърлена  от  отлива   русалка.
На  12  януари  1809 г.  две  жени,  които  стоели  на  брега  в  Сендсайд,  Кейтнес,  в  далечна  Североизточна    Шотландия,  видели  това  което  изглеждало  като  лицето  на  млада  жена  - кръгло,  пълничко  и  с  яркорозов  цвят - в  морето.  След  това  то  изчезнало  във  водата  за  да  се  появи  отново  малко  по късно.  Когато  успели  да  видят  повече  от  горната  част  на  тялото,  те  забелязали,  че  то  имало  добре  оформени  човешки  гърди.  От  време  на  време  повдигало  дългата  си  тънка  бяла  ръка  над  вълните  за  да  приглади  назад  дългата  си  зелена  коса.  Интересно  е  да  се  отбележи  -  щял да напише  шотландския  фолклорист  от ХХ в.  Р.  Макдоналд  Робъртсън,  -    че  докато  във  всички  традиционни  разкази  за  морските  сирени  сирената  има  златиста  коса,  в  описанията  на  очевидците  тя  варира  от  зелена  до  черна.
След  като  един  от свидетелите  публикувал  нейно  описание,  които  по  разбираеми  причини  предизвикало  сензация,  Улям   Мърноу  написал   следното  писмо  до ,,Лъндън   Таймс,   което  било  публикувано  в  изданието  от  8  септември.

,,Преди  около  12  години,  когато  бях  енорийски  учител   в  Рией,  докато  си  вървях  по  брега  на  залива  Сенсайд  в  един  хубав  слънчев  ден  през  лятото,  реших  да  продължа  да  вървя  към  Сендсайд  Хед,  когато  моето   внимание  беше  привлечено   от  появата  на  фигура,  която  приличаше  на  необлечена  жена,  седяща  на  скала,  която  навлизаше  в  морето,  и  очевидно  решеше  косата  си,  която    се  спускаше    по  рамене  й и  беше  светлокестенява  на   цвят.
Челото  беше  кръгло,  лицето  - пълничко,  блузите  - румени,  очите  -  сини,  устата  и  устните  имаха  естествена  форма,  приличайки  на   човешките,  Не  успях  да  забележа  зъбите,  тъй  като  устата  беше  затворена.  Гърдите  и  коремът,  ръцете  и  пръстите  бяха  с  големината  на  напълно  развито  тяло   на  човешкия  вид.   Като   се  има  предвид  действието,   при  което  бяха  използвани  ръцете,  пръстите  не  изглеждаха  ципести,  но  що  се  отнася  до    това,  не  съм  напълно  сигурен.
То  остана  на  скалата  три  или  четери  минути,  след  като  го  забелязах,  и  през  това   време  се  занимаваше  с  това  да  реши  косата  си  която  беше   дълга  и  гъста,  и с която  то  изглежда  се  гордееше.  А  след  това   скочи  в  морето,  откъдето  не  се    появи  отново  пред  мен.
През  1811 г.   млад  мъж  на  име   Джон   Макайзък,  от  Корфин,  в  Кинтайър,  Шотландия,  се  заклел  по  време  на  разпит   в  Кембълтаун  пред  заместник - шерифа  на  Кинтайър,  че  следобеда  на  13  октомври    същата  година  е  видял  на  една  черна  скала  на  морския  бряг  животно   с  характерни  черти  за  които  той  дава  големй  и  любопитни  подробности.
Той  твърди,  че  горната  част  на  това  същество  била  бяла  и с  формата  на  човешко  тяло.  Другата  половина,  към  опашката  била  скафяво  сив  цвят  на  тъмни  ивици  или  червеникавосива  на  цвят,  очевидно  покрита  с  люспи  но  краят  на  самата   опашка  бил  със  зеленикавочервен  блестящ  цвят.  Главата  била  покрита  с  дълга  коса.  От  време   на  време  то  отмятало  назад  косата  си  от  двете  страни  на  главата.  Също  така  разпъвало  опашката  си  като  ветрило  и  докато  била  разтегната  така,  опашката  продължавала  да  се   движи  плахо,  и  когато  била  пак  дръпната  назад,  оставила  неподвижна,  и  изглеждала  на  даващия  показания  под  клетва  широка  около  31 - 36 см.  Косата  била  много  дълга  и  севетлокестенява.  Животното  било  дълго  между  1,2 - 1,5 м.  То  имало  глава,  коса,   ръце  и  тяло  и  до  средата  приличало  на  човешко  създание.  Ръцете  били  къси  спрямо   дължината   на  тялото,  което  изглеждало,   че  е  дебело  колкото  младо  момче  и  изтънявало   постепенно  до  мястото  на  опашката.  Когато  приглаждало  главата  си,  както  бе  споменато  по  горе,  пръстите  били  разположени  близо  един  до  друг,  така  че  той  не  може  да  каже  дали  са  били    ципести  или  не.  Той  го   гледа  в  продължение  на  два  часа,  а  скалата,  на  която  то  лежало,  била  суха.  След  като  морето  се  оттеглило  толкова  надалеч  че  да  остави  суха  скала  на  височина  1,5 м  над  водата,  то се  метнало  несръчно  в  морето.  Няколко  минути  по  късно  той  забелязал   животното  над  водата  и  тогава  видял  всички  черти  на  лицето  му  които  приличали  във  всяко  отношение  на  човешко   същество,  с много  хлътнати  очи.
Бузите  били  със  същия  цвят  като  останалата   част  от  лицето,  шията  изглеждала  къса  и  то  постоянно  галело  и  миело  с  двете  си  ръце    гърдите  си,  докато  било  потопено  наполовина  във  водата.   Затова  той  не  можел  да  каже  дали  неговата  гръд  била  оформена  като  женската  или  не.  Не    видях  други  перки  или  крака  на  него,  а  всичко  било  така,  както  го  описах.  То  продължило  да  стои  над  водата  в  продължение  на  няколко  минути  и  след  това  изчезнало.
Катрин   Лойнахън   твърдяла,  че  следобеда   на   13 - ти  октомври,  докато  пасяла  добитъка  близо  до  морския  бряг,  видяла  създание,  което  седяло  край  една  от  скалите  и  се  потопило  във  водата,  като  се  показало  на  повърхността  на  550 м  далечината.  То  имало  дълга,  тъмна  коса,  бяла  кожа  в  горната  си  част  и  тъмнокафява   кожа  в  долната  си  половина,  която  била  подобна  на  рибешка.  Според  описанието  на   Камбъл     то  се  обърнало  с  лице  към  брега,  където  стояла  деклараторката,  и  след  като  поставило  едната  си  ръка,  която  била  като  момчешка,  на  друга  скала,  която  се  намирала  близо  до  първата  скала.,  дошла  по  близо  до  брега  отколкото  било  в  началото.  По  това  време  деклараторката  видяла  ясно  лицето  му,  което   приличало  напълно  на  лицето  на  дете  и  било  бяло.  По  това   време  животното  постоянно  търкало   или  миело  гърдите  си  с  едната  си  ръка,  която  пръстите  били  събрани  заедно.  След  като  животното  продължило  да  гледа  към  деклараторката  в  продължение  на  около  половин   минута,  то  се   гмурнало  и  изчезнало  но  съвсем   скоро  след  това   тя  видяла  главата  и  лицето    на  това   животно,  които  пак  се  появили  над  водата,  и  то  отплувало  на  юг  към  фермата   в  Корфин,   но  скоро  след  това  изчезнало  и  деклараторката  не  го  видяла   повече.

Поредица  от  наблюдения  били  проведени  край  западния  бряг   на  Шотландия  през  лятото  на  1814 г.  Когато  уплашено  момче  съобщило,  че  е  видяло  същество  което  било  получовек - полуриба,  то  получило  само  присмях  за  усилята  си.  Един  месец  по - късно  група  деца  видели  това  което  сметнали  за  давеща   се  жена.  При  по - близко  изследване  се  оказало,  че  това  е  нещо  съвсем  друго.  Според  писмото   от  местен   жител  в  ,,Йорк  Кроникъл   на  1  септември.

,,Горната  част  беше  съвсем  като  на жена,  кожата   изглеждаше  много  бяла,  а бузите  съвсем  не  бяха  безцветни.  Косата  беше  много  дълга  и  тъмна  на  вид.  Ръцете  в  горната  си  част  бяха  съвсем  съразмерни,   но  о  дълги  от тези  на  дете  на  осем  или  десет  години,  а  опашката  приличаше   на  огромна  широка  риба  по  цвят  и форма.

Някои   от децата  отишли  да  вдигнат  на  крак  фермерите наблизо.  До  времето,  когато  те  пристигнали  създанието  доплувало  достатъчно  близо  до  брега  така,  че  един  мъж  който  носил пушка  изразил  намерение  си  да  стреля  по  него  но  другите  го   разубедили  да  не  прави  това.  Той  се  задоволил  да  подсвирне   на  създанието,  Свиренето  го  накарало  да  се  извърне  и  да  отправи  поглед  към  него.  То  останало  в  полезрението  на  хората  в  продължение  на  два  часа  като  от  време  на  време  издавало    съскващ  звук  като  гъска.  Видели го  още  два  пъти  след  това  - винаги  рано  сутрин  и   когато  морето  било  спокойно.
През  1762 г.  френски  вестник  съобщил  че  две  момичета  на  остров    Ноармонтие,   докато  търсели  раковини  в  скалните    пукнатини,  се  натъкнали  на  животно  с  човешка  форма  което  се  облягало  на  ръцете  си.  Едното  момиче  го  наръгало  веднага  с  нож.  То  изохкало  и  умряло.  След  това  един лекар  отишъл  на  мястото  и  проучил  тялото  откривайки  че  то  е  с  големината  на    най - едрия  човек и  има  бялата  кожа  на  удавник  и  гърдите  на напълно   развита  жена,  сплеснат  нос,  голяма  уста,  брадичка,    украсена  с  подобие  на  брада  образувана  от  фини  раковини,  а  по цялото  тяло  имало  снопчета  от  подобни  бели  раковини.  То  имало  опашката  на    риба  и  накрая  на  нея  нещо  като  крака.
Около  1830 г.  хора,  които  работили  по  брега  на  Бенбекула,  един от  островите  в  Хебридската  верига  край  северозападния  бряг  на  Шотландия  забелязали  малко  създание,  полужена  - полуриба,   във   водата  на  няколко  метра  разстояние.  Правело  салта  във  водата,  сякаш  си  играело.  Когато   Накрая  едно  малко  момче  го  ударило   по  гърба  с  няколко  камъка  и  то  изчезнало.  Няколко  дни  по - късно  тялото  било  изхвърлено  на  брега  на  3,2 км разстояние.
Според  Дънкан   Шоу,  районния   шериф,  който  проучил  тялото  внимателно,  горната  част  на  създанието  имала  приблизително  големината  на  добре  хранено  дете  на  възраст  три  или  четери  години,  с  ненормално  развити  гърди.  Косата  беше  дълга  и тъмна  и  лъскава,  а  кожата  -  бяла,  мека  и  нежна,  Долната  част  на  тялото  беше  като  на  сьомга,  но  без  люспи.  То   било  погребано  в  присъствието  на  голяма  група   хебриски  жители  в  гробището  в    Нънтън,  където  могат  да  ви  покажат  неговия  гроб  и  днес.

Прочутият  изследовател  на  Новия    свят  Хенри   Хъдсън,  отбелязал  следното  в  своя  дневник  на 15    юни,  1610  г.

,,Тази  вечер  един  член  на  нашата  компания,  който  огледнал  през  борда,  видял  морска  сирена,  и  след   като  повикал  няколко  души,  още  един  член  на  екипажа  се  качил  горе  и  по  това  време  тя  се  приближила  до  корпуса   на  кораба,  гледайки  сериозно  към  хората.  Малко  по - късно  придошло  морето и я   преобърнало.
от  пъпа  нагоре  нейният  гръб  и гърдите   й  били  като  на  жена,  както  казват  тези,  които  са я  видели.  Тялото  й  било  голямо  като  тялото  на  всеки  от  нас,  кожата  й  била  много  бяла,  а  дългата  й  коса  се  спускала  отзад  и  била  черна  на цвят.  Когато  тя  се  спуснала  надолу,  видели  опашката  й,  която  била  като  опашката  на  делфин  и  била  покрита  с  петна  като  на  скумрия.  Имената  на  хората,  които  я  видели,  били  Томас  Хилъс  и   Робърт   Рейнър.

През  1797 г. някой  си  д - р  Чисхолм  посетил  миниатюрния  остров  Бербис   в  Карибско   море.  Той  прекарал  известно  време  с  губернатора  Ван  Батенбург  и други,   които  му  разказали  за  неколкократните  наблюдения  в  реките  на  острова   на  странни  създания,  известни  на  индианците  като  мене  мамма  /  майката  на  водата /.  В  своята  книга    от  1801 г. ,,Злокачествената  треска  в  Западдните   Индии   Чисхолм  писал.

,,Горната  част  приличала  на   човешка  фигура,  главата  била  по - малка  по  големина,  понякога  била  плешива,  но  по често  покрита  с  гъста  дълга  черна  коса.  Раменете  били  широки,  а  гърдите  били  големи  и  добре   оформени.  Долната  част  приличала  на  опашната   част  на  риба  и  имала  огромен  размер,  опашката  била  разцепена   съвсем  като  тази   на делфина.  Цветът  на  кожата  бил  или  черен,  или  светлокафяв.   Обикновено  при  наблюдения  те  са  се  намирали  в  седнало  положение  във   водата,   като  нито  една  част  от  долния  крайник не  се  е  разкривала,   докато  не  били  обезпокоявани.  При  гмуркане  опашката  се  разкривала  и  разбърквала  водата   на  значително  разстояние  наоколо.  Те  винаги  били  виждани  да  се  занимават  с  това  да  приглаждат  косата  си  или  да  галят  лицата  и гърдите  си  с ръцете  си   или с  това,  което   приличало  на  ръце. Когато  ги  виждали  да  заемат   тази   поза  и да  се  занимават  с  това,  индианките  смятали,    че  те  се  къпят.

През    януари   2000  г.  Марко  Бато,  жител   на   Зимбабве   трикратно  видял  жена  с  рибя  опашка  върху   скала  по  река  Ханяни.   Тя  просто  се  топлела  на  слънцето  а  третия  път  къпела  своето  детенце.


Русалка с големина на  десетгодишно дете" била забелязана край бреговете на Ирландия през 1819 година. Английският вестник "Дейли Телеграф" писал през 1886 година за двама рибари, които видели русалка, която преплувала под лодката им. Тя също била с големина на дете, според описанието на един от рибарите: "беше голяма като трийсетфунтова сьомга, ака ви лъжа нека господ ме накаже и не спечеля шилинг до края на живота си".
Малки русалки са забелязвани и в Балтийско море. Ето какво гласи етнографски запис от Естония: "Могат да се видят в морето. Преди буря могат да се появаят малки деца, приятел рибар видял едно, а до него русалка - жена. С гърдите си ги възпитават. Често сме ги виждали в реката. Плуват като малки човечета".
Във вестник "Шипинг Газет" от 4 юни 1857 година може да се прочете разказът на шотландски моряци, които под клетва пред Библията казали "близо до брега в морето с очите си видяхме същество с вид на жена, с бяло тяло, големи гърди и черна коса".
Речните русалки изглеждат по същия начин. В едно свидетелство от Русия през 1990 година е записано: "Изглежда като момиче, което стои сред блатото, косите са й черни, разпуснати. Лицето бяло, очите черни. Понякога е в реката. Седи на голям камък, с черни коси.