Те са част от Галактическата библиотека -  камъните  от  Ика

http://vbox7.com/play:97fbac1e24#

https://www.youtube.com/watch?v=w1I6QD9BCJk

Първите съобщения за намерените в Ика черни камъни с изображения на странни животни, са направени в XVI-ти век. Летописецът Хуан де Санта Крус Пачакути, в своята хроника „Relacion de antique dades d’este reyno del Pe написал, че в местността Чинчаюнга (сега Ика), били намерени много камъни с гравирани рисунки.
Общият брой на всички намерени камъни е около 50000. Те варират значително по размер и окраска. Най-малките от тях тежат 15-20 грама, а най-големите – до 500 кг. и височината им достига 1,5 метра.
Здравейте, скъпи мои, с вас е Крион. Днес ще продължим не само темата за историята на човешката цивилизация, но и ще разгледаме нейното взаимодействие с другите цивилизации. Това е важно, защото придобива особено значение в сегашния етап от вашето развитие.
При това ще хвърлим светлина върху произхода на два взаимно свързани артефакта. Единият артефакт за вас все още е загадъчно място: платото Наска в Южна Америка. Другият е библиотеката от КАМЪНИТЕ на ИКА. Тези два артефакта са вплетени в историята на човешката цивилизация от тези, които дойдоха на Земята за участие във Великия Експеримент. Но, в същото време, тези артефакти бяха създавани от представители на човешкото общество, въплътени във вашия свят на четиримерността.
Вашата съвременна историческа наука предполага, че едно събитие следва след друго и всичко се развива от простото към сложното. Вашите историци твърдят, че отначало е имало някакви първобитно-общинни общества, след това се появили по-развити, като не допускат мисълта за това, че самото явление на еволюцията е сферично. А това не предполага линейно развитие, сферичността предполага по-сложни понятия.
Простото и сложното винаги са съществували заедно. Развити цивилизации често са съседствали с току-що раждащи се общества, съществували са в едно и също време, на една площадка от пространствено-времевия континуум.
Нещо повече, в един континуум са прониквали енергии от различни пространства и времена, което на много хора може да се стори фантастично. Но изглеждащото фантастично, в действителност, е един от законите за развитието на вашата планета, когато енергии от различни пространства и времена взаимно се проникват, за да хармонизират еволюционното развитие.
Изображенията на камъните на ИКА, показващи, например фрагменти от съвместния живот на хора и динозаври, на хора и гущери, могат да се сторят удивителни, странни и фантастични за съвременните учени, за хората с линейна гледна точка. Но не и за Сътрудниците на Светлината, които, разбира се, винаги трябва да помнят за сферичността на времето, за взаимното проникване на различни енергии на времето и пространството, за взаимното проникване на цивилизациите на Земята и извънземните цивилизации.
Темата, която започваме днес, всъщност е продължение. Крион вече ви съобщи за древната цивилизация в Южна Америка – за цивилизацията на ТОЦТЕКИТЕ.
“Преди повече от 7000 години ТОЦТЕКИТЕ се установили на територията на съвременно Перу (западната част на Кордилерите (Андите), в Южна Америка).
Първоначално тоцтеките се наричали ЛЕЯДИАНЦИ,
защото тяхната култура се базирала на връзка с Плеядите. Куратор на тази човешка култура на ранния етап от развитиета е била плеядианската цивилизация, която е известна като цивилизацията на РАЗУМНИТЕ ЗМИИ. Неслучайно тотем на представителите на тази цивилизация станали змиите. По-късно леядианците се преименували на ТОЦТЕКИ, защото, когато била прекъсната връзката с Плеядите, известно време активно общували със Същество, известно на хората като БОГЪТ ТОТ (звуковото съчетание „ТОЦ“ се родило благодарение на особеностите на произношението, ТОЦ в дадения случай е ТОТ). „ТЕК“ означавало „Покровител“, “Божество”. Така че
ТОЦТЕКИТЕ са хора, намиращи се под покровителството на ТОТ (ТОЦ).
Основата на тяхната идеология станала идеята за хармонично развитие на човека, който е органична част от природата. Първоначално цивилизацията на тоцтеките била вегетарианска. Хората не употребявали в храната си месо от животни, птици и риби. Не развивали оръдия за производство и технологии. Но много активно използвали духовни практики. Свободно телепатично общували помежду си, практикували пътешествия извън тялото (извършвали астрални пътешествия извън физическото си тяло в други светове, на други планети).
Физическите тела на тоцтеките, които се занимавали със специална гимнастика, били много развити. Ръстът им бил от 2,8 до 3,5 метра.
За онова време това бил достатъчно висок ръст. Защото като цяло ръстът на хората в постатлантическия период започнал да намалява. Имало раси с много по-малък ръст. На планетата дори започнали все по-често да се раждат джуджета. Макар че по-рано те представлявали голяма рядкост.
След като просъществувала хармонично 300 години, цивилизацията навлязла в етап на криза. Контактите с представители на други светове и планети, които ставали в резултат на астралните пътешествия, не можели да останат без последствия. Някои тоцтеки, за да си подобрят бита, започнали да внасят в живота си технологични знания от други светове. Строели по-удобни жилища, организирали комфортно съществуването си на територията на своите лични участъци.
Появили се огради между жилищата, градини, басейни, фонтани, индивидуални електрически станции. Започнало разделение между хората, живели в течение на столетия в единна община. И ето, накрая се появили тези, които изработили и взели в ръце оръжие. Отначало го използвали за лов. Някои от тоцтеките започнали да използват в храната си месо. Пламнали първите искри на агресия. А по-късно се разгорели конфликти. В това число и въоръжени. Близо половин хилядолетие след своето зараждане културата на тоцтеките се превърнала във военизирано, агресивно общество, раздирано от вътрешни противоречия и борба за власт”. (Крион. Цикъл «Крион от Русия», «22. Съдбата на Кристала на Алмена»)


Но не всички тоцтеки участвали във военизираното агресивно общество. На определен етап от развитието две трети от тоцтеките предоставили телата си за души от възходящия клон на еволюцията, за млади души, еволюциониращи от по-плътните измерения.
Една трета от тоцтеките представлявала високо развито хармонично общество. Това били хора духовно развити, имащи връзка със своите Висши “Аз”. Те осъществявали дейността си, като се опирали на ръководството на Духовните Наставници. Тази част от обществото на тоцтеките се наричала ТОЛТЕКИ.
Това название се е запазило до днешни дни. Защото по-късните обитатели на Южна Америка се нарекли така в чест на тези, които техните предци почитали като богове, в чест на по-древните
ТОЛТЕКИ – слънчевите човеко-богове.
Толтеките се отделили от тоцтеките и създали такива условия, в които техните по-агресивни съседи не можели да контактуват с тях.
Толтеките не се преместили в отдалечени места. Географски толтеките се намирали сравнително недалеч от тоцтеките. Но били създадени специални енергийни полета, които отделяли едните от другите. Подобни полета не са рядкост за тези участъци от пространствено-времевите континууми, когато енергии от различни времена и пространства се събират в една точка.
Толтеките изпълняали редица мисии, много важни и за планетата, и за развитието на вашето човешко общество. В частност, те са създателите на чудесната библиотека от КАМЪНИТЕ на ИКА.
Учените датират камъните на Ика различно. Много изследователи предполагат, че те са били създадени в Епохата на Средновековието. Други считат, че камъните са се появили няколкостотин години по-рано. Но научните анализи не винаги отразяват реалната картина. СФЕРИЧНО може да е не само времето, но и пространството. Следователно,
и самите предмети могат да носят отпечатък от сферичността на пространство-времето, да носят ЕНЕРГИЯТА НА ВЗАИМНОТО ПРОНИКВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ ВРЕМЕНА И ПРОСТРАНСТВА.
Затова данните на съвременните научни изследвания не винаги отразяват реалната картина на възрастта на артефактите.

Толтеките, извършвайки пътешествия ИЗВЪН ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО, пътешествали из други времена на вашето измерение, надниквали в миналото и внасяли енергията на това минало в тази точка на пространство-времето, в която се намирали. Извършвайки пътешествия из различни времена, толтеките създавали специална библиотека за бъдещето на Земята, като изобразявали на камъните различни картини от живота в миналото.
Библиотеката на камъните ИКА е обединена с тематиката от развитието на хората през последните 5 милиона години. Тя станала една от формите на планетарна библиотека за епохата на нашия Велик Експеримент. И понеже Земята сама по себе си е специална галактическа Библиотека, то и камъните Ика са част от Галактическата Библиотека.
Мнозина се учудват, че на камъните от Ика, хората са изобразени заедно с динозаври, гущери. Хората са свикнали да мислят за гущерите като за някакви диви животни. Но имаше времена, когато гущерите имаха висш разум. На Земята съществуваше цивилизация на динозаври като високо развити същества. И имаше времена, когато те си взаимодействаха с хората не само като равноправни партньори, но и като по-големи братя на хората.
Подобна беше историята преди повече от 3 милиона години. В същото време
на камъните от Ика са изобразени и събитията, когато преди около 9000 години съществуваше “полуразумна” популация на гущери,
които се използваха в качеството на домашни животни. И те взаимодействаха с хората именно като домашни животни. Хората от онова време ги използваха така, както сега съвременният човек използва конете. Тази популация съществуваше и на територията на Евразия, в Хиперборея, за която вече ви разказвах.
Правомерен въпрос: защо библиотеката от Камъните на Ика се е създавала върху камъни, а не върху някакви други носители на информация? Вече неведнъж съм ви казвал, че преди повече от 5000 години беше извършена пренастройка на вълната на пространствено-времевия континуум и всички обекти, създадени от изкуствени материали, не можаха да преминат във вашата реалност, реалността на съвременното човешко общество, което е на малко повече от 5000 години.
От гледна точка на вашата Реалност тези изкуствено създадени обекти се разложиха на молекули и атоми.
От гледна точка на Универсалната Реалност, те преминаха на друга честота на пространствено-времевата вълна, придобивайки нов живот в друга реалност.
Толтеките бяха посветени в тази част от плана на Великия Експеримент. Те знаеха за бъдещата пренастройка на вълната на пространствено-времевия континуум. Знаеха, че изкуствено създадените материални носители на информация няма да могат да влязат в реалността на новото човечество. Затова създаваха библиотеката именно върху камъни.
Сред толтеките имаше художници, които нанасяха изображенията върху камъните по специален начин. Те знаеха, че създават тези камъни като библиотека на Земята и специална библиотека на Великия Експеримент. Затова всеки камък се създаваше не просто като художествено произведение, а като многомерно енергийно произведение.