ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ
През 1994 г. на улица в град Воронеж се появила девойка в бял халат. Тя очевидно не била на себе си. Влязла в магазин и понечила да заплати със стари съветски пари. На всички въпроси отговаряла, че буквално преди 5 минути в кухнята на фабриката, където тя работи, угаснал токът. Тя решила да провери бушоните, но избухнала ярка светлина и тя се оказала на улицата. Ирина показала съветски паспорт, издаден през 1993 г. Тя нищо не била чувала за разпадането на Съветския съюз. Тя с подробности разказала за съвсем други политически събития, за референдум през 1991 г., който предотвратил разпадането на СССР, за падането на американския долар, за икономическо чудо през 1992 г. в Съветския съюз. Възможно е тези събития наистина да са се случили, но в друг, паралелен свят?
Нашият свят не е ограничен от понятията “дължина, ширина, височина”. Има и четвърто измерение – времето - чието влияние върху нашия свят все още остава тайна.
Александр Николенко (АН) – ръководител на Катедра за Извънпространствена механика на Института за изследване на природата на времето:
“Ако нашият свят е четиримерен, то материята логично трябва да е разпределена в 4-мерното пространство-време. На изчисленията показват, че ако в 4-мерното пространство-време се намира обемно тяло, то неизбежно ще започне да се разделя на слоеве.”
Тези слоеве физиците наричат “хоризонти на времето”. Именно те не ни дават да се върнем в миналото или да погледнем в бъдещето.
АН: Именно тези хоризонти разсичат 4-мерното тяло на голямо количество паралелни времеви слоеве. Всеки времеви слой е своя Вселена, която съответства на своя момент на настоящето.
В мащабите на Вселената учените считат паралелния свят като обективна реалност. Но можем ли да срещнем гости от паралелния свят тук, на Земята? Привидения, тайнствено светене, хроно-миражи и НЛО – всичко това са наши най-близки съседи от друго измерение. Те попадат при нас в резултат от времеви аномалии.
Рязанска област. Тук в течение на стотици години по река Ока преминавал главен търговски път между Азия и Европа. Тогава реката е била оживено трасе. През ІІ век от н.е. арабски търговци периодично наблюдавали истинско чудо. На това място до реката се появил не само град, а цяла страна. Наричали я Артания, а столицата наричали Арта. Записи за тайнствената държава се съдържат в историческите документи. Реалността на нейното съществуване потвърждават и съвременните археолози. Преди 9 века ето това оръжие принадлежало именно на артанците.
Александр Гаврилов, директор на Шиловския краеведчески музей:
На Средна Ока неизвестно откъде се появили страшни въоръжени воини с копия, мечове. За местните жители от Городецката култура те изглеждали като полубогове, защото имали много желязо, отличавали се с голяма жестокост. Учените досега не могат да обяснят факта на тяхното появяване тук.
Краеведът Виктор Грибов (ВГ) вече от 20 години се мъчи да разгадае тайната на Артания. Обходил е пеша стотици километри. Изследователите наричат тези места “аномални зони”. Например крайбрежието на Ока недалече от село Чевкино.
ВГ: Тук има мощни природни аномалии, подземни кухини, в които стават малко изучени явления. А този овраг е граница, преходът от нашия реален свят в нереален свят, отвъдпределен.
В околностите на този голям овраг няма нито една миша дупка, нито едно птиче гнездо. Пастирите разказват, че дори кравите отказват да се спускат тук към брега на Ока.
ВГ: Човек не може дълго да стои на тази граница. Главоболие, световъртеж, усещане на дискомфорт.
През 2008 г. група учени извършила подробно изследване на това място. Археолозите потвърдили наличието на древно селище. До него на брега на Ока открили 8 добре очертаващи се пирамиди. Но най-удивителни били показанията на георадара. Отвътре пирамидите са кухи, при това кухината се разширява в дълбочина.
ВГ: Аз имам предположение, че тук някъде трябва да се намира вход в древния град Арта и в страната Артания, който не е намерен досега.
Сред местните жители има предание. Ивицата суша между брега на реката и пирамидите е забранена зона. Всеки, който се опитва да проникне тук, го чакат неприятности. Внезапен световъртеж, пристъпи на задушаване и помътняване на разсъдъка.
За няколко години изследвания ВГ успял да намери безопасна пътека и да се приближи към границата на световете. За целта той използвал древния метод на биолокацията (багети).
ВГ: Очевидно тези, които са поставили тази защита, са оставили тук малки проходи през защитните полета на градището. И с помощта на багетите можем да намерим този проход и да получим някаква информация за това, което е било някога тук, с какво са живели хората.
Достоверен отговор на този въпрос днес могат да дадат археолозите. Намерени са дрехи, оръжия и монети на артанците. За 6 века могъщата държава напълно подчинила земите на днешната Рязанска област и търговските пътища, а след това изчезнала!
В един момент се появили неизвестно откъде, и в един момент изчезнали! Датата на тяхното изчезване е установена: през 50-70 г. от седми век от н.е. Изчезнали така, сякаш ги отсекли с брадва Няма признаци за война или природни катастрофи. Сякаш хиляди хора заедно с домовете си, църквите и с домашните си животни за един миг са се пренесли в някакъв друг свят.
ВГ: Аз предполагам, че определена група хора достигнали просветление, т.е. са се придвижили много силно към божествените знания. Този свят им станал тесен, той започнал да ги угнетява. Защото тъмните, невежествени хора се старали да проникнат тук и също да получат тези знания...
Интересно съвпадение. Изчезването на страната станало точно малко преди татарско-монголските пълчища да завладеят руските земи. Следващите 240 години от съществуването под властта на Златната орда станали най-черните страници в историята на тези места.
ВГ: На светли, издигнати хора им е било открито бъдещето. Те успели да предвидят, че рано или късно на тези земи ще дойде беда, опустошение, разорение, война, страдания... И благодарение на техните уникални знания те си създали свят, затворили го и с целия си свят, с цялото си общество преминали в друго измерение...
Тайнствената Артания напълно може да продължава своето съществуване именно на това място, но в друго времево сечение. Съвременната физика, основана на теорията на относителността на Айнщайн, не отрича такава възможност.
АН: Времето и обектите, които съществуват в паралелните светове, са различни, но пространството е едно и също. Затова ние и те съществуваме в едно и също тримерно пространство, но в различни моменти на времето. Поради хоризонта на времето ние сме отделени от тях, затова в нашето помещение тук може да се случва битка на народите, пускане на ракета или избухване на свръхнова, а ние по никакъв начин няма да усетим това, защото сме отделени от тях с времеви хоризонти. А всичко това може да се случва в тази стая...
Успяхме да открием някои знаци, сочещи съществуването на тайнствената Артания. Малкото село Демидово, на 180 км от Рязан. Местните жители открай време считат селото си за аномална зона. По цяло лято тук няма дъждове. Виновен за това е този загадъчен овраг. Над него постоянно има област с повишено налягане. Дори наоколо да е пълно с облаци, над Демидово няма да падне нито капка. Произходът на този овраг също предизвиква въпроси. Посред чернозема има огромни маси ситен речен пясък, макар че тук никога не е имало река. Още по-голяма загадка е този огромен камък. Защото наоколо няма нито една планина или скала, от която би могъл да се откъсне.
ВГ: Този камък е ориентир, вход в друго измерение.
Около камъка се наблюдава явна геомагнитна аномалия. Дори с компас в оврага не могат да се открият правилните посоки. Първият път, когато Владимир открил това място, имало силна мъгла. Той няколко пъти се опитвал да отиде в дълбочина на оврага, но стрелката на компаса отново и отново го довеждала до този камък...
В аномалните зони могат да се намират проходи, водещи в паралелен свят. Но фундаменталните закони на физиката ни пречат да надникнем в тях.
АН: В света съществуват 4 фундаментални взаимодействия: електромагнитно, силно, слабо и гравитационно. Времевите хоризонти явно са непроницаеми за три вида взаимодействия – електромагнитно, силно и слабо. Затова ние с никакви средства не можем да открием съществуването на тези светове непосредствено. Електромагнитното, това са фотоните – значи зрително не можем да ги видим.
В обичайни условия светлината и звукът не преминават през времевите хоризонти.
АН: Нашата физика, цялата ни наука за времето на цялото си съществуване е разбрала как съществуват 5% от материята на тази Вселена. 95% - това е съвършено тъмна материя, тъмна енергия. Това са обекти, които са съвършено непонятни – какво е това и откъде са се взели. Но тяхното влияние е колосално Практически всичките галактики, цялата макроструктура на Вселената се базира на тъмната материя и тъмната енергия...
Днес за търсенето на паралелни светове физиката харчи милиарди долари, засега без резултатно. Междувременно информация за спонтанно взаимно проникване на различни реалности постъпва със завидно постоянство.
През 1976 г. майсторът на спорта по спортно ориентиране Владимир Лебедев (ВЛ) от град Волжский имал удивителен случай. В една юлска вечер младият човек излязъл от подлеза на улица Сталинградска и тръгнал към къщи.
ВЛ: Учудих се, че няма никакви коли и хора. Дворът беше празен, макар че тук винаги имаше много деца и хора, които се разхождаха. Все пак беше юли, вечер, тихо, спокойно – такова нещо не ми се беше случвало.
В ушите му стояла звъняща тишина. Нито една кола, нито един човек, нито шум от вятър. В прозорците на новия огромен блок с хиляда апартамента няма светлина в нито един прозорец. А над блока небето е със странен синьо-виолетов цвят.
ВЛ: Не знаех как да изляза от това състояние. Прехапах си устните, усетих, че излезе кръв. Ударих се с юмрук по челюстта – звъни! Но пак няма хора, никого и нищо...Пресичам улицата, взимам от акацията листа, сдъвках ги – горчиво... Нормално чувствам, но освен шума от собствените ми стъпки – нищо повече няма. Няма птици, няма кучета, нито котки, нито мухи.
Изведнъж се обърнал и видял на стотина метра фигура в кафяв шлифер. След секунда чул: Благодаря! А непознатият човек мигновено се преместил сто метра напред. Лебедев почти на бегом преминал покрай десетина блока. Всичко наоколо било като пустиня.
ВЛ: Влизам в моя вход, качвам се на моя етаж, натискам ключа за осветлението. Появи се силна искра, сякаш на десетина сантиметра от ключа, и мигновено чух шума на града.
Владимир излязъл на балкона и видял, че навън вече е късна вечер, на небето има звезди, на двора има хора, на улицата се виждат коли, а във всички прозорци се вижда светлина. Съдейки по всичко, от момента на излизането от подлеза на Сталинградска са минали поне три часа, макар че обикновено този път той изминавал за не повече от 20 минути...
ВЛ: Не разказах на никого за този случай, защото щяха да ме сметнат за луд. Това е нереално. Аз също не бих повярвал.
Най-интересното е, че почти по същото време в град Волжский се случили още поне три аналогични пътешествия по беззвучния пуст град. И те всичките се съпровождали от значителни пропадания във времето ... От гледна точка на физиката те могат да се обяснят само с едно: спонтанно излизане в паралелен свят.
Александр Коганов (АК), ръководител на Катедра по Темпорална топология в Института за изследване на природата на времето:
Ние всички се движим в едно направление. Ако наблюдателят се премести в бъдещето, то и всички тела, които той наблюдава, се преместват в бъдещето. Няма такова нещо, че едното тяло да се премести в бъдещето, а в същото време друго тяло да се премести в миналото. Т.е. всеки наблюдател вижда това тяло, което се движи в същото направление, в което се движи и самият той.
Именно затова Владимир и другите участници в такива разходки не виждали около себе си нищо живо. Може да се предположи, че те са се придвижвали във времето не така, както обкръжаващите ги. Във всичките ни известни случаи точка на завръщането в своя свят ставало включването на светлината. Физиците твърдят, че с драсването на клечка кибрит или с натискането на ключа на осветлението човек управлява времето...
Може би скоростта на фотоните на светлината предизвиквала синхронизация на личното време на човека с хода на времето в околното пространство. Хората се връщали в своя свят, но вече с няколко часа по-късно. И ако науката успее да открие принципите на такива премествания, човечеството може да се доближи до създаването на машина на времето...
АК: Свободно пътешествие във времето все пак е възможно. За целта трябва да се научим свободно да се местим в другите измерения. Във всеки случай има изход в тези други измерения, просто ние нямаме съответни органи и съответни машини, за да излезем там. Тогава се появява надежда, че можем да създадем такива машини и да излезем в допълнителните измерения и да извършим преместване във времето достатъчно свободно...
Сред жителите на село Надеено в Рязанска област е жива легендата за село-призрак, което някога се намирало между езерата Чудино и Кужиха. Там преди революцията се намирал богат населен пункт. Селото се казвало Мариина рошча (Мариина гора). Жителите се занимавали с риболов и до революцията живеели богато. През 20-те години по селата минавали и прибирали продуктите до последното зърно. Но когато приближили Мариина рошча, селото сякаш изчезнало. По-късно няколко пъти виждали селото на неговото място, даже общували с неговите жители. Но когато съветската власт изпратила специални части да проучат кулаците, селото изчезнало окончателно. Повече не са виждали хора тук. Но и днес в гората понякога се появяват вехти селски къщи.
Тукашните места от древни времена се ползват с мистична слава. Тук често виждат някакви змии, плазмоиди ... Тук има много сакрални езера...
Нашата снимачна група видя аномалия със собствените си очи. Това са уникални кадри... Като увеличим скоростта на лентата 10 пъти, лесно се забелязва, че част от брега на езерото Чудино явно се движи. Да напомним, че Чудино е езеро и в него няма никакво течение. Каква сила и защо местеше пред очите ни многотонен къс земя?
Калининград. В недалечното минало старинният пруски град Кьонигсберг. От стари времена той се счита за една от най-загадъчните аномални зони в Европа. Самото разположение на града помага за това тук да се наблюдава взаимно проникване на световете.
Александр Царенко (АЦ), пазач на Форт № 5:
Градът се намира на такова място, където се сливат и разделят реки, това вече е силна енергия...
След идването на немските фашисти на власт през 1933 г. именно в тези подземия била основана най-мистичната организация в Третия райх “Аненербе” (“Наследството на предците”). Лабораторията носила кодовото наименование “Кьонигсберг – 13”. Ядрото на секретната организация съставлявали археолозите. Те търсели древни документи и предмети, надявайки се да им помогнат за създаване на нов тип оръжие. Търсели и изход в други измерения, за да могат незабелязано да прехвърлят войски и техника във всяка точка на планетата...
На 6 април 1945 г. съветските войски напреднали към Кьонигсберг и немците извозили от форта цялото оборудване. Днес специалистите считат, че немците не са успели да извозят всичко. Порталът към паралелните светове останал отворен... През него и днес в нашия свят проникват призраци и хроно-миражи.
АЦ: Виждам как върви ясно очертана фигура на войник... Хора казват, че са чували някакви звуци, тропане...
В Калининград успяхме да намерим хора, които твърдят, че порталът има двустранна връзка и представлява тунел през времевия хоризонт. Това е Константин Жарцев (КЖ). Заедно с група изследователи успели да излязат извън пределите на нашия свят! Съзнателно не посочваме мястото и начина на преминаването. Но повярвайте, то съществува. Групата успяла да се прехвърли в паралелен свят, използвайки известни психологически техники, в една конкретна точка на подземието на Кьонигсберг.
КЖ: Преместването в пространството и времето чисто енергийно прилича на пътешествие като насън. Само че се включва многомерност на вкуса, мириса, осезанието. Има страх, има удивление. Всичко което сме изработили в това въплъщение, го изпитвахме и там.
Картините, които видял Константин с приятелите си в паралелния свят, много напомняли Френската революция през 1870 г. Те успели не само да видят, но и да вземат непосредствено участие в събитията.
КЖ: Трябваше да минем през барикадите и да получим пари за оръжие за въстаниците... Но когато получавах парите, откъм гърба ми се намираше патрул на противниковата страна и искаше да ми нанесе удар с шпага по гърба. Моят приятел ме заслони и беше тежко ранен... Ние го оставихме на един двор и аз му обещах, че ще се върна. Но минах през барикадите и после не успях да се върна ...
Пътешествието в паралелния свят се оказало смъртно опасно. Приятелят му така и не успял да се върне в нашата реалност. Оттогава Константин и приятелите му решили повече да не си правят такива експерименти....
Ето вече 20 години Станислав Лаурушонис (СЛ) живее сред духове и привидения. Това е Форт № 1 “Щайн”. Тук той живее с жена си Светлана. Тук се родили и израснали техните 4 деца. Всички те със собствени сили възстановяват уникалното съоръжение. Днес може да се каже, че истинските обитатели на форта са приели и обикнали семейството на Станислав.
СЛ: Например, седим на масата, и се отваря вратата, от само себе си. Понякога това се случва и без да има някаква причина, като вятър например. За нас вече това е нормално и казваме "Влизайте! Вие сте си у дома..." Разбира се, не виждаме никого зад вратата, но считаме това за нормално явление, така че не се учудваме на такива неща...
Раздаващите се въздишки и стонове в галериите вече не плашат никого. Към аномалиите наоколо семейство Лаурушонис се отнася като към нещо родно и естествено. Сред изследователите на паранормални явления подземната галерия се счита като много вероятен проход към паралелни светове. Още през първите години от живота им във форта семейството забелязало, че времето за тях върви другояче.
СЛ: Минават няколко минути, а в действителност са минали няколко часа. Идват хора да надзърнат само за 5 минути, но по-рано от час човек не излиза оттук. Как да наречем това – изкривяване на времето...
В залетите с вода подземия се раздават звуци на някакъв голям град. Най-голямата тайна на форта Станислав не иска да разкрие, защото е твърде опасно.
СЛ: Тези знания затова са недостъпни за хората, защото те не са готови за възприемането им. А този, който е научил нещо и започне да го разказва на всеки ъгъл, той може да пострада. Така че аз вече се сблъсках с това, че не е нужно да се говори толкова много...
1957 година. Американският физик Хю Еверет прави сензация в областта на квантовата механика. Тази наука най-точно описва съществуването на мирозданието от гледна точка на микросвета на елементарните частици, от които се състои нашият свят С помощта на формули Еверет доказал, че една и съща частица в един момент от времето може да се намира на две различни места.
АН: Ако електронът като частица влита в един отвор, той не може да влети едновременно в два отвора. На нас така ни се струва, защото не можем да вкараме футболна топка едновременно през прозореца и през вратата. А в действителност, както било показано с работите на Херц и де Бройл, всяка елементарна частица, всеки елемент от микросвета има вълнови свойства и те дават възможност на електрона да премине едновременно през две пролуки. И това е фиксирано при експериментите.
Всяка секунда някъде възниква нов алтернативен свят, състоящ се от безкрайно количество раздвоили се частици. През 50-те години било почти невъзможно някой да си представи такова нещо. Но в епохата на цифров пренос на информация тези идеи не изглеждат толкова странно. Можем да свалим от Интернет определен текст, да направим в него няколко корекции и да го качим обратно в мрежата. Сега там има два варианта на един и същи текст. Да ги свалят и коригират могат безброй много ползватели. Значи в обозримо бъдеще може да имаме безкрайно много варианти на изходния документ.
Еверет казвал, че вечно разклонявайки се, времето върви към неизброимо много варианти на бъдещето.
АН: Няма никакви основания да считаме, че това е реализирано, а това не е реализирано, само защото ние с вас живеем в този свят. Така че еверетовските светове са решения на тази неопределеност за това, че съществува много голямо количество светове, които имат определена вероятност. И ние с вас сме в един от тях, но това не изключва съществуването на други светове.
В средата на миналия век мнозина правили пророчества за Трета световна война, която трябвало да започне след нападение на Съветския съюз или Китай срещу САЩ. Ванга предсказвала, че войната ще започне през 2008 г. Подобни пророчества имало безброй много. Но нито едно от тях не се е изпълнило. Знаейки за съществуването на много варианти на бъдещето, можем да предположим, че пророците не са сбъркали. Информацията за Третата световна война е била получена от друго измерение. Просто в нашия свят се случиха събития, които измениха предначертания от ясновидците ход на историята. Без сами да забелязваме, ние се оказваме в паралелен свят – свят, в който това събитие не се случи.
АН: Това е същата реалност, те имат друг момент от настоящето, те вървят във времето на известна дистанция паралелно на нашия свят. И там е напълно възможно да има галактики, планети, може да има светове, хора, животни ...
Знаейки това, можем да предположим, че има свят, в който не се е случило разпадане на Съветския съюз. Свръхдържавите са продължили да трупат ядрено оръжие. В резултат, след няколко столетия разделеното на два лагера човечество е започнало конфликт, разразила се е ядрена война, която почти напълно е унищожила живота на планетата. В дълбоките подземия учените завършват работа над машина на времето. Отправят се с нея в миналото и правят така, че свръхдържавата наречена СССР изчезва от картата. На дървото на еволюцията се появява нов мощен клон, който не завършва с ядрена катастрофа. Това прилича на сценарий на фантастичен трилър, но от гледна точка на науката такива събития са възможни в живота.
АК: Да, има наука, която допуска така нареченото дърво на времената. Всяко влияние поражда такова разклонение... До първото влияние светът е бил един, след второто влияние се появяват два процеса, ново разклонение и т.н. Всеки път, когато става връщане във времето назад и някакво влияние, времето се разклонява и единият процес върви така, сякаш ние не сме повлияли, а другият процес – с отчитане на нашето влияние.
Според теорията на някои учени, ако приемем, че времето е четириизмерно пространство, това означава, че то е разделено на времеви слоеве и точно те не позволяват да се види миналото или да се погледне в бъдещето. А предположенията са, че хората, които виждат бъдещето, това са възможни варианти от различните времеви слоеве и ако нещо не може да се случи в нашата реалност, то може да се случи в друга.
Пространствено времевите аномалии съществуват, но има и случаи на засечени посетители от паралелни светове.
През есента на 1934 г. сътрудниците на НКВД (служба за борба с престъпността - Народен комисариат на вътрешните работи) в Москва били информирани за подозрителен чужденец, който се намирал в ресторант Метропол. Когато отишли и поискали неговите документи и го арестували се оказало, че документите му са редовни, но били издадени от несъществуваща страна на име Талзолет. Той бил арестуван. Човекът твърдял, че е гражданин на република Талзолет (Talzolet). Показвайки му картата на света той посочил територията на Талзолет, която според неговите думи се простирала от Мавритания до Судан. Първоначално те помислили, че човекът е шпионин, но защо му е на шпионин да се представя на човек от несъществуваща страна? Няколко дни го държали в ареста и го разпитвали, но той твърдял едно и също, въпреки смъртните заплахи. От Лубянка го качили в охраняван автомобил, за да го заведат в психиатрия и докато карали по шосето и преминавали покрай Даниловское кладбище пред очите им човекът се изпарил във въздуха. Тъй като не повярвали в разказите на охранителите - те били разстреляни още същия ден, което била обичайна практика и те са го знаели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар