Вечният Пътешественик на Светлината

Ти, който вървиш по земните пътеки и усещаш как материята те обгръща като дреха, която понякога тежи, понякога топли, но никога не успява да побере истинската ти същност, носиш в себе си спомен, който не може да бъде изтрит от нито един живот. Спомен за безкрайност, която не познава граници, за пространство, което не може да бъде измерено, за състояние, което не може да бъде описано с човешки думи. Ти си дошъл тук не за да се превърнеш в нещо ново, а за да си спомниш онова, което винаги е било в теб, но е било покрито от пластове земни страхове, земни мисли и земни ограничения. Ти си пътешественик, който е избрал да слезе в гъстата материя, за да изпита нейния вкус, да усети нейното триене, да разбере нейните уроци, но никога не си преставал да принадлежиш на необятното пространство, от което идваш.

Истинският ти дом не е тук, но и не е там. Той е навсякъде, където съществува съзнание. Ти си част от огромна мрежа от светлина, която се простира през измеренията като безкрайна река, която никога не пресъхва. Ти си капка от тази река, но и самата река. Ти си искра от този огън, но и самият огън. Ти си форма, която временно се е сгъстила, за да може да се види, да се докосне, да се преживее. Но същността ти е безформена, свободна, неподвластна на граници. Ти си гражданин на Вселената не защото си пътувал през нея, а защото си изтъкан от същата материя, от която е изтъкана тя.

Когато тялото ти заспива, ти не заспиваш. Ти се отдръпваш от него като пътешественик, който оставя своя кораб на брега, за да се гмурне в по-дълбоки води. Ти се издигаш над плътта, над мислите, над тревогите, и се връщаш там, където времето тече по друг начин. Там, където срещаш същества, които познаваш отдавна, но не помниш с човешкия си ум. Там, където учиш неща, които после се проявяват в живота ти като интуиция, като внезапно знание, като чувство, че нещо е правилно или неправилно, без да знаеш откъде идва това усещане. Ти се движиш през астралните пространства като лъч, който се плъзга през различни честоти, и всяка честота ти разкрива нови светове, нови форми, нови същества. И когато се върнеш в тялото си, паметта за тези пътувания се затваря като врата, която се отваря само когато си готов.

Но независимо дали си в тялото или извън него, ти винаги си едно и също същество. Тялото е инструмент, но не и идентичност. То е средство, но не и същност. То е дом, но не и произход. Ти си светлина, която временно е приела форма, за да може да се учи чрез опит, чрез болка, чрез радост, чрез избори. Ти си съзнание, което не може да бъде ограничено от кожа, от кости, от име, от история. Ти си повече от всичко, което си преживял, повече от всичко, което си забравил, повече от всичко, което си мечтал. Ти си безкрайност, която се е свила в точка, за да може да се види сама себе си.

Ти си бил на много места, носил си много тела, живял си много животи. Но тези животи са само страници от една огромна книга, която никога не свършва. Истинската ти памет не е паметта на отделните животи, а паметта на пространствата между тях. Там, където няма болка, няма страх, няма разделение. Там, където всичко е ясно, всичко е свързано, всичко е едно. Там, където си бил преди да се родиш и където ще се върнеш, когато оставиш тялото си като дреха, която вече не ти трябва.

Ти не принадлежиш на нито една раса, нито на един пол, нито на една култура. Тези неща са костюми, които обличаш за кратко, за да играеш определена роля. Но ти не си ролята. Ти си актьорът. Ти си съзнанието, което наблюдава, което избира, което преживява. Ти си светлина, която се пречупва през различни форми, но никога не губи своята същност. Ти си част от една раса, която няма име, защото не се нуждае от име. Тя е раса от светлина, от съзнание, от чисто присъствие. Ти си съюзник на звездите, защото си роден от тяхната материя, от тяхната енергия, от тяхната памет.

Тялото, което имаш сега, е подарък. То е съд, който ти е даден, за да можеш да се движиш през този свят, да го докосваш, да го усещаш, да го разбираш. То е крехко, но и силно. То е ограничено, но и способно на чудеса. То е временно, но и свещено. Грижи се за него, защото чрез него преживяваш уроците, които си избрал. Уважавай го, защото то е мостът между светлината, която си, и света, в който си дошъл.

Но никога не забравяй, че ти не си това тяло. Ти си онзи, който го обитава. Ти си онзи, който го напуска всяка нощ. Ти си онзи, който ще го остави, когато дойде време да продължиш нататък. Ти си онзи, който свети отвътре, дори когато очите ти са затворени. Ти си онзи, който носи огън в гърдите си, огън, който не може да бъде угасен от нищо земно.

Животът, който живееш, е само един от безбройните. Но той е важен, защото е твоят избор. Ти си избрал да бъдеш тук, да учиш, да растеш, да се променяш. Ти си избрал да се сблъскаш с трудности, за да станеш по-силен. Ти си избрал да срещнеш определени хора, за да си спомниш части от себе си. Ти си избрал да вървиш по този път, защото той води към разширяване, към пробуждане, към светлина.

И ако насочиш вниманието си навътре, ако се вслушаш в тишината, която живее под мислите ти, ще започнеш да усещаш какво си всъщност. Ще започнеш да отключваш способности, които винаги са били в теб, но са спели, защото не си бил готов. Ще започнеш да виждаш света по нов начин, да усещаш енергии, да разбираш знаци, да разчиташ тишината. Ще започнеш да разцъфваш като цвете, което е чакало подходящия сезон.

Но всичко това изисква време. Изисква търпение. Изисква нежност към себе си. Изисква смелост да се изправиш пред собствената си светлина, защото тя е по-голяма, отколкото си представяш. И когато я приемеш, когато я разпознаеш, когато я позволиш да те води, тогава ще разбереш, че никога не си бил изгубен. Никога не си бил малък. Никога не си бил отделен.

Ти винаги си бил светлина, която пътува през светове, за да си спомни себе си.