„Живях на друга планета и не бях човек.“ 28-годишна рускиня си спомни минал живот.

Що се отнася до прераждането, историите най-често включват спомени от минали животи. Тоест, човек си спомня сцени от друг, минал живот, където е бил различен човек. Ученията за прераждането обаче казват, че следващият или предишният живот не винаги е задължително да бъде или е бил в човешко тяло. Именно този случай бих искала да обсъдя.

Героинята на историята е Юлия Николская. Тя се връща от работа на 22 февруари 2017 г., когато се подхлъзва на лед и пада, удряйки си тила. Тя идва в съзнание едва в болницата. Въпреки че се разминава със сериозни наранявания, в паметта на 28-годишната служителка в магазин за цветя изплуват някои невероятни спомени. Не е известно откъде идват. Юлия ги вижда толкова ясно, колкото вижда собствените си истински спомени.

Въпреки всички странности, момичето описва невероятни, фантастични сцени подробно и никой не може да разбере откъде е получила тази информация. Юлия твърдеше, че се вижда като същество от друга планета. Спомените ѝ оформиха интригуваща картина, наистина достойна за филм.

Момичето си спомни раждането си. Беше нещо като изкуствена инсталация с много, много клетки. Всяка съдържаше яйца в течност, подобни на тези, снесени от акули. По това време тя вече се беше родила и лежеше в малък аквариум или нещо подобно, може би инкубатор, и виждаше всичко отвън. Тази цивилизация приличаше на земните крокодили, само че с антропоморфни черти. В литературата за НЛО те се наричат ​​влечугоподобни.

Момичето си спомни минал живот, в който е била влечугоподобна. Юлия си спомня първите си години. Тя ги прекара в някаква неизвестна институция. Там децата бяха обучавани, хранени и бъдещият им статус се определяше въз основа на уменията, които бяха придобили. Тя не показваше склонност към науката, така че развитието ѝ беше фокусирано върху физиката. Рускинята си спомня, че е преминала военно обучение и е полагала различни тестове по физически науки.

За разлика от годината на Земята, годината на тази планета е продължила цели 870 дни. Нямаше училище като такова и нямаше семейство. Нямаше родители или роднини; всички бяха отгледани от системата. Системата е аналогична на нашия изкуствен интелект, само че много по-напреднал. Тоест, тя е голяма, самодостатъчна, изкуствено създадена интелигентна същност, която стои начело на цивилизацията.

Първоначално влечугоподобните същества са били полудиви племена, след което са били пленени от друга цивилизация – или по-скоро не цивилизация, а неин изкуствен интелект. Те са достигнали ниво на развитие, при което са могли да съхраняват колективното си съзнание в цифрово устройство за съхранение и да го изпращат на други планети.

Едно от тях се оказа населено с влечуги. Пристигащите нашественици им предоставили възможността да развият и изградят империя. От този момент нататък започва да се появява влечугоподобната цивилизация. Юлия научи тази предистория от комуникацията си със системата. Тя си спомни как е завършила военното си обучение и е станала охранител в някаква сграда.

Не ѝ беше позволено да проникне в структурата или да изследва нейната природа, но космически летателни апарати са летели и излизали от нея. Имаше и тунел, свързващ тази структура с подобни. С напредването си в кариерата си ѝ е позволено да служи като охранител на космически кораб и е част от екипаж, който отива на експедиция до друга планета.

Те отиват на друга планета.

Без да навлиза в целта на мисията, като войник, Юлия посещава изследователски център, разположен на съседно небесно тяло. Тя преминава обучение и дори участва в отблъскването на атака. Нападателите са значително по-малко технологично напреднали, но все пак са способни да нарушат целостта на комплекса, използвайки експлозиви. На външен вид приличат на големи скакалци или хлебарки, но притежават знанията да създават боеприпаси и примитивни взривни устройства.

Службата ѝ в това съоръжение продължава няколко години. Връщайки се на родната си планета, на Юлия е дадена малка стая и се пенсионира. Поне службата ѝ в системата е приключила. Животът ѝ е продължил около 10 години, или около 35 години по земно време. Тези спомени изплуват неочаквано и момичето няма представа откъде са дошли.

Ако всичко е така, както описва рускинята, тогава прераждането не само съществува, но може да бъде и средство за пътуване във Вселената. Човек просто трябва да се научи да не забравя миналите животи. Напълно е възможно един ден тази тайна да бъде разгадана и нашето съзнание да може да пътува в телата на представители на други цивилизации, а след това да се върне на Земята, за да предаде натрупаната информация.