Артефакт от друго измерение? Предмет, който не биха могли да създадат на Земята

Много странна и, може да се каже, невероятна история се случила в сръбския град Ниш. Местните власти решили да построят супермаркет на мястото на изоставена частна къща, но собственикът на парцела и дома се появил и отказал да продаде наследството, останало от баща му. Мъжът дълго време живеел в София, България. Но след като разбрали, че имотът му ще бъде използван, той се върнал в Сърбия. Осъзнавайки, че градската управа не може да му предложи голяма сума, решил да ремонтира къщата и да я отдава под наем на туристи.

За целта трябвало да се потруди сериозно, но както се оказало, това начинание му донесло доста пари. И причината не били туристите, които в малкия сръбски град били малко, а находката, която открил в къщата. Преди да стигнем до нея, трябва да се каже, че в дома живеел бащата на мъжа. Той бил много своенравен, а с възрастта характерът му станал направо непоносим.

След тежък скандал синът напуснал страната и повече от 20 години не поддържал връзка с баща си. Когато старецът починал, властите изчакали три години и предложили на Януш (сина) да продаде къщата и земята на града. Той отказал, но и не се върнал в Сърбия. Имотът стоял изоставен. Всяка следваща година Януш получавал ново предложение за сделка. Накрая всичко се превърнало в ултиматум — или привежда имота в ред, или властите го конфискуват. Както вече знаем, сърбинът избрал първия вариант.

Януш напуснал страната след скарването с баща си.

Докато преглеждал личните вещи, Януш открил малка кутия, в която имало дребен предмет и писмо:

„Скъпи Януш, знам, че отношенията ни не бяха такива, каквито трябва да бъдат между баща и син. Понякога трябваше да те слушам, а понякога ти — да отстъпиш и да ме разбереш.

Когато ти замина, първите месеци изпитвах облекчение, че нашите постоянни спорове приключиха. После осъзнах, че съм те загубил. Твоето заминаване се превърна в загуба на последния ми близък човек. Чувствах се дълбоко нещастен. Исках да зарежа всичко и да тръгна за България да те търся. Ти дори не каза къде живееш.

В момент, когато почти бях отчаян, при мен се появи същество от друг свят. Може да си помислиш, че съм полудял на стари години, но не е така. То идваше няколко пъти. Не знам дали разбираше речта ми. Имах нужда да говоря с някого. Разказах му за нашия конфликт и за своите грешки — почувствах облекчение.

След няколко мои отчаяни признания непознатият протегна ръка с този предмет. Не каза нищо — просто ми го даде. После ме докосна и изчезна. В този миг разбрах, че дарът, който ми остави, може би е ключът към моето спокойствие.

Помниш ли чичо Михал? Помолих го да ми помогне да разбера какво е това. Дори в лабораторията по минерали в Белград не успяха да определят състава. На Земята няма вещества с такива свойства. Те не съществуват в каталозите. Не се смей — можеш сам да провериш във всяка лаборатория. Мисля, че този предмет е много ценен. Ако е така — продай го и живей както ти харесва. Ако не — прости ми за всичко.“

Изваждайки предмета от кутията, Януш го разгледал с интерес. Малка пластинка от някакъв минерал, в която постоянно се движело и проблясвало нещо — сякаш стотици микроскопични звезди се раждали и угасвали вътре. Никога не бил виждал подобно нещо. На историята от писмото не повярвал особено, но артефактът го заинтригувал силно.

За да докаже уникалността му, била нужна експертиза.

Януш решил да рискува и заминал за Лондон, където направили анализ на необичайния предмет. Документацията била готова, и сърбинът с изумление прочел, че съставът на пластинката няма известни аналози в природата.

Вътре сякаш светели стотици звезди.

Официалното Кралско общество, което провело експертизата (една от най-авторитетните институции в Европа), не успяло да идентифицира обекта. Свойствата му били уникални. Материалът бил едновременно по-здрав от диамант, но в същото време течен и динамичен — молекулите и атомите били в постоянно движение. Благодарение на това материалът бил почти неразрушим. Всяко увреждане се възстановявало мигновено. Предметът оставал динамичен дори при абсолютен студ и не се поддавал на въздействие дори с лазер.

След експертизата всичко се развило светкавично.

Само 40 минути след получаването на заключението в хотела му пристигнали непознати. Казали, че са изключително заинтересовани от предмета. Когато му предложили сумата, Януш не се поколебал. Тя била толкова голяма, че той заминал за САЩ, открил собствен бизнес и започнал да живее охолно.

Но така и останало неизвестно откъде баща му е взел удивителната пластинка.

Бил ли е това подарък от представител на друга цивилизация?

Или гост от друго измерение е споделил частица от материята на своя свят — затова и не могли да я разпознаят?