Помощник-шерифът пръв пристигнал на мястото и открил същество. Историята на Крис Зеддок

Крис Зеддок работел като помощник-шериф в щата Юта през 1972 година. В нощта на 17 август той патрулирал пътищата в покрайнините на Сейнт Джордж. От дежурния постъпили съобщения за силен звук, вероятно взрив. На Зеддок се паднало да бъде първият, който ще провери мястото. Всичко се случило на пуст терен, така че взрив на битов газ бил изключен веднага. И все пак мъжът открил следи от ударно въздействие.

Освен това, сред напълно обикновения пейзаж имало няколко участъка с обгоряла земя. Крис обходил района и се отправил към колата, за да докладва. В този момент чул едва доловим стон — сякаш мяука коте или някакво друго малко животно.

Мъжът видял нещо странно — същество, приличащо на оплешивяла малка маймунка без опашка и с големи черни очи. Тялото му било тъмносиво. То издавало звуци, сякаш молело за помощ. Ако тук се беше случило нещо, вероятно животинчето беше пострадало. В колата си Зеддок имал кърпа и внимателно го увил в нея. Съществото простенало тревожно. Вероятно имало нужда от ветеринарна помощ. Крис не успял да определи какво животно е това.

Какво беше това същество — остава неясно.

Скоро след сигнала на помощник-шерифа на мястото пристигнали представители на различни служби. Установили, че нивото на радиация в района е повишено. Крис разказал за странното същество и го показал на спасителите. И те не успели да го идентифицират. Всички се съгласили, че е най-добре да бъде откарано във ветеринарна клиника. Изглеждало така, сякаш някой е извършил неправомерни действия спрямо малко маймунче.

Зеддок откарал съществото в най-близката клиника. Там го прегледали набързо и заявили, че това не е животно. Това е хибрид между човек и нещо друго. Малко след това Крис получил обаждане — наредили му незабавно да се върне на мястото на инцидента, и то заедно със съществото. Без да разбира какво става, той се върнал. Докато бил в клиниката, на мястото вече били пристигнали специалисти в химически защитни костюми, служители на спецслужбите и други. Те буквално отнели завитото в кърпа същество от ръцете му.

Самия Крис бил разпитан от цивилни служители. В хода на разговора се потвърдило, че радиацията не идва от мястото на инцидента, а от самото същество, което помощник-шерифът бил откарал в града. Мъжът бил отведен в болница, където установили, че не е получил опасна доза облъчване. За щастие, за Зеддок всичко можело да приключи благополучно — ако не беше решил да търси истината.

След два дни в болницата Крис се върнал на работа. Но бил силно заинтересован какво се е случило със съществото. За огромна негова изненада той открил, че случаят е преквалифициран като „несанкционирано изстрелване на пиротехника“ и е закрит, след като били „заловени“ двама тийнейджъри, които „си признали“. Делото било предадено на спецслужбите, а нито шерифът, нито Зеддок имали достъп до документите. Началството му настоятелно го посъветвало да забрави всичко.

Крис започнал тайно собствено разследване.

Той посетил клиниката и разговарял с лекаря, който бил прегледал съществото. Срещата била неформална, за да не буди подозрения. Лекарят разкрил шокиращи подробности: хуманоидът нямал пъп, крайниците и черепът му били с различна структура от човешката или приматната. Зъбите му представлявали единен костен обръч — подобие на вътрешен клюн. Всичко това показвало, че съществото не е от дивата природа. Това бил хибрид между човек и неизвестен вид.

Зеддок се опитал да разбере кой води разследването и каква е съдбата на хуманоидa. През февруари 1973 г., около 7 месеца след инцидента, у дома му пристигнали неизвестни мъже. Не се представили. Колите им били черни, с тъмни стъкла — типични за спецслужбите. Оказало се, че въпреки опитите на Крис да бъде незабележим, те отлично знаели за неговите действия и му препоръчали категорично да спре. Същото му казвал и шерифът.

Сериозни хора посетили помощник-шерифа.

На Зеддок му станало ясно, че истината е прикрита. А съществото, което държал в ръцете си, не било пострадало животно. Тийнейджърите нямали нищо общо. Никаква пиротехника не е била изстрелвана. Посещението на непознатите било последната капка. Когато Крис продължил разследването, го лишили от звание, отстранили го от служба, а малко по-късно срещу него било заведено дело.

Съдът го признал за виновен по няколко стари обвинения. Осъдили го на 11 години. Но след около година успели да докажат неговата невинност. След това той никога повече не се върнал към случая. И все пак през 1993 година, след пенсионирането си, разказал как е държал в ръцете си, вероятно, извънземно същество.