Кошмар. Помолих приятелите си да не се приближават до гаражите, но те не ме послушаха.

Спомням си какъв тийнейджър бях – любопитен и непокорен. И не бях единственият; бяхме около шестима в къщата. Събирахме се на групи и отивахме някъде. Не че бяхме бездомни, но родителите ни бяха на работа от сутрин до вечер. Завършвахме училище и след това се мотаехме няколко часа след училище. Обикновено ходехме на строителна площадка или изоставена фабрика, а понякога просто се разхождахме из гората.

Все още помня това чувство, когато си навън с приятели и всички ти разказват зловещи истории. Понякога, във вълнението, някой виждаше нещо и наистина те плашеше. Имаше места, които родителите ни строго ни забраняваха да ходим. Като изоставената фабрика. След като Льошка падна там и си нарани краката, не ни пуснаха да ходим там.

Горското блато също беше в списъка със забранени места. Всъщност не ходехме там. Просто се разхождахме по ръба и ядяхме плодовете, когато боровинките узреят. Най-страшното място, според родителите ми, беше бившата гаражна кооперация. Тя беше изоставена преди около 25 години. Гаражите бяха добре построени, всеки като малка къща, макар и без прозорци. Някои дори имаха електричество, а вратите бяха заключени.

Винаги искаш да отидеш там, където не трябва.

Разбира се, ние, децата, много искахме да отидем там. Никита Симонов, ученик в последната година на гимназията, ми разказа как е отишъл там сам и е видял всичко. Родителите ми ми казаха, че там витае зъл дух. Разказах на приятелите си за това и те послушаха Никита и планираха да отидат в гаражите. И аз исках, но думата на баща ми е закон в семейството. Ако кажеш, че не можеш, не можеш.

Затова се опитах да разубедя приятелите си, доколкото можех, но беше безполезно. Децата, след като веднъж вземат решение, не слушат възрастни, камо ли връстници. Колкото и да ме изкушава този мистериозен предмет, ходенето в гаражите е забранено. Дори получих прякор в училище заради него. Беше обидно, така че няма да го разкрия.

Един ден научих, че някои приятели са отишли ​​в гаражите. Чаках ги дълго време на обичайното ни място, но никой не се върна. Тримата, които не можах да ги разубедя, изчезнаха. Тогава местният полицай, родителите им, приятелите им – всички – ги потърсиха. Разбира се, казахме, че са отишли ​​в гаражите.

Възрастните се събраха и се отправиха натам. Търсеха, викаха децата, но никой не отговори. Тогава с крайчеца на окото си забелязах голяма, черна фигура с рога, която се подаваше иззад ъгъла на гаража. Извиках. Всички се затичаха. Започнаха да задават въпроси. Казах, че съм видял някого.

Накрая намерихме гаража с мазето, където седяха приятелите. Те бяха много уплашени, говореха за зъл дух. Докато ги спасяваха, започна да се случва нещо странно. Спусна се гъста, гъста мъгла. Наблизо се държаха за ръце. Някой или нещо се криеше в този саван. Можеха да се различат силуети.

Хората започнаха да крещят. Някой започна да бяга. Спомням си, че също бягах. С приятеля ми излязохме. Но много останаха там. Нямаше значение дали бяха възрастни или деца. По-късно обаче всички се върнаха. Само че не приличаха на себе си. Духовете ни наблюдаваха с очи, а с устни ни предаваха волята си.

Сега господарят беше станал могъщ.

Всеки, който отказваше да се подчини, изчезваше завинаги. Живея в нашето село вече 30 години. Знам, че главният, този, който живее в гаражите, е добър човек. Той ни дава всичко. А в замяна иска малко – идва да пие от емоциите си. Наскоро ме посети и след посещението му нямаше нито радост, нито тъга. Сега постепенно се възстановявам от това състояние.

Започнах да забелязвам, че понякога господарят отива твърде далеч. Ако не го спра, ще го изгони от този свят. Изглежда е гладен. Затова измислихме това: когато някой дойде да ни инспектира, го водим в гаражите. И пътешествениците също. Ловците също харесват нашата гора, която също е там, близо до гаражите.

Така животът стана по-лесен. Храната идва при нас сама. Разбира се, момчетата не е трябвало да ходят в гаражите този ден. Духът се е хранил с техните емоции, силни и ярки, и е станал всемогъщ. Сега всички живеем под негов контрол. Но преди това е бил гладен, много слаб. Никой не го е посещавал, затова е отслабнал.

Никита Симонов е измамил момчетата. Самият той не е ходил никъде. Нито в каквито и да е гаражи. Измислил е историята си, за да натопи другарите ми. И това се е случило. В моменти като сегашния, когато съзнанието се връща, си спомням как се е случило всичко. Но това е мимолетно чувство; скоро отново ще се чувствам щастлив във властта на господаря.