Древният град Ефес, покрит с пепел. Пример за древен бетон, датиращ отпреди 2000 години.

Смята се, че почти всички каменни блокове в древните сгради са били добивани, транспортирани и след това оформяни в перфектна зидария. Има обаче места (древни градове), където е ясно видно, че блоковете са били отливани с технология, напомняща съвременния бетон. Тоест, агрегатът (трошен камък) и свързващото вещество са видими.

Такива древни градове и бетонните блокове в техните сгради включват древния град Ефес - древен град на западния бряг на съвременна Турция, разположен близо до град Селчук, на 80 км от по-известния Измир.

Историците смятат, че населението на града е достигнало 200 000 души през първи век сл. Хр., докато други посочват по-консервативната цифра от около 50 000. Защо е направено това предположение? Вероятно заради размера на амфитеатъра – той не е малък. Разбира се, 50 000 души не биха се побрали, но няколко хиляди биха се побрали лесно.

Градът е основан на брега на Егейско море като пристанище и се е разраствал чрез търговия. Няколко века по-късно градът е преместен на хълм, защото заливът е станал плитък поради речните седименти и е бил напълно неплавателен. Впоследствие седиментацията продължава, което води до упадъка на града. Земетресения и свлачища най-накрая заравят сградите под земята. Градът престава да съществува напълно през 15 век сл. Хр. Това е официалната история.

Днес руините на Ефес се намират на около 6 км от морския бряг между два хълма. В миналото тези хълмове не са били равнина; те са били море.

Анимация на промените в бреговата линия

Такива почвени отлагания са възможни при катастрофални условия: обилни валежи, кални потоци, свлачища, както и падане на вулканична пепел и отмиването ѝ в морето. В момента обаче затлачване не се случва и такива потоци вода след дъждове, които носят почва, отсъстват. Или в миналото тук е съществувал влажен тропически климат, или е възникнало катастрофално събитие, което е заровило града и прилежащия залив в почва.

Авторът е бил на това място и според мен само 20-30% от града е разкопан. Преди съвременните разкопки, ето как е изглеждало мястото в началото на 20-ти век:

Амфитеатърът беше изцяло под слой почва и нямаше представа, че се намира на хълма.

От последните новини относно разкопките в Ефес:

През 2022 г. археолози от Австрийската академия на науките откриха ранен византийски квартал в древния град Ефес, който е бил разрушен през 614-615 г. сл. Хр. Всички предмети от бита в стаите са били запазени, защото са били „запечатани“ от дебел слой пепел, което прави откритието сравнимо с археологически обекти като Помпей.

По време на разкопки изследователите открили голямо количество съдове, включително непокътнати купи, съдържащи останки от миди и стриди, както и амфори, пълни със осолена скумрия. Открити са също костилки от праскови и маслини, овъглен грах и бадеми.

Открити са също византийски златни монети (324–337 г.) и няколко сандъка, съдържащи повече от 700 медни монети.

Откриването на 600 малки керамични съда е наистина уникална находка. При тези разкопки не са открити човешки останки.

Така че, спокойно може да се каже, че катаклизмът е изненадал жителите на града и те са изоставили всичко, без дори да вземат парите си, и са се втурнали да избягат от града, или по-късно са загинали под мощен порой от вероятно гореща пепел. Изглежда, че градът е бил покрит с дебел слой пепел от някакво мащабно изригване на неизвестен вулкан. Това е допълнително потвърждение, че почвата и глината са слоеве от окислени минерали от вулканична пепел.

Ранни разкопки в Ефес:

Какъв вулкан или вулкани биха могли да покрият с пепел това егейско крайбрежие, и по-специално град Ефес? Разглеждайки карта на древни вулкани в Турция, виждаме, че изгасналият вулкан Кула се намира наблизо.

Геологията показва, че е изригнал през халоцена (епоха в кватернерния период на кайнозойската ера) - преди приблизително 11 700 ± 90 години. Но как се датират геоложките събития, остава загадка. Нека да разгледаме как изглежда този вулкан Кула, известен още като Давлит. Всъщност там няма само един вулканичен конус, а много, и тази област се нарича Вулканичен геопарк Кула.

Друг древен град, Сардис, се намира в този район близо до брега на Егейско море. Той също е бил разкопаван и останките от сградите му са открити под дебел слой почва.

Сарди, разкопки

В заключение бих искал да покажа снимки от личния си архив на каменни блокове в сградите на Ефес, които всъщност не са каменни, а бетонни.

Основата на стена на някаква сграда, покрай която минават хиляди туристи. Но малцина обръщат внимание на детайлите. Като се приближите, осъзнавате, че е от бетон. Отблизо тези блокове изглеждат така:

Много от колоните там също са направени от бетон. Дори екскурзоводите са съгласни, че са от бетон. Най-вероятно това е римски бетон, използващ същата вулканична пепел и вар. Вулканичната пепел (като цимент като свързващо вещество) е била донасяна за строителството от кариери в близост до вулкани.