Видения от миналото: Какво видяха хората, когато държаха древен гватемалски кинжал

Нелегалните копачи представляват истински проблем за археолозите. Техните находки попадат в частни колекции, без да имат възможност да бъдат изучавани. В резултат на това учените нямат представа дали фалшификатите и репликите, или истинските древни артефакти, дебнат в търговските музеи и колекции. Те просто се отричат ​​от тези находки. Многобройни примери включват колекцията от камъни Ика, фигурките от Акамбаро, артефактите от хълма Ел Торо, колекцията от Падре Креспи и десетки хиляди предколумбови артефакти.

Най-често тези артефакти включват каменни и глинени предмети, както и метални бижута. Проблемът за академичните изследвания е, че тези видове артефакти са много трудни за датиране, което прави невъзможно точното определяне дали са фалшиви или истински. Следователно много учени просто избягват да обсъждат гореспоменатите находки, отхвърляйки ги като фалшификати. Тази статия е за един невероятен артефакт.

Днес бих искал да говоря за артефакт, открит от незаконни копачи и впоследствие продаден за значителна сума на еквадорски колекционер на антики. Нелегалните копачи са готови да платят доста големи суми за информация за потенциални места за древни масови гробове.

Просто казано, професор, който е добре запознат с местната древна култура и знае местоположението на обекти на индианците, може да предостави необходимата информация срещу прилична сума. След това остава само да пристигнете на мястото и да започнете разкопките. Това е горе-долу простата процедура, която нашите герои използваха преди късмета си по време на разкопките.

Разкопките се проведоха в Гватемала. Те избраха място, което не е популярно сред официалните археологически общности, тъй като копачите не искат излишно внимание. Голям брой артефакти не бяха открити, но един от тях беше ритуален кинжал, изработен от малахит и украсен със скъпоценни камъни и злато.

Стойността му е изключително висока и когато беше предложен на колекционери на таен търг, имаше ожесточена „борба“ за него. Това не се дължеше на външната красота или изящната изработка на древния артефакт. Вероятно не е бил ритуален кинжал, а по-скоро сходният му външен вид е довел до значението му.

Факт е, че когато го държи, човек започва да вижда образи, сцени от миналото, сякаш пренесени през векове, може би дори хилядолетия, до някое древно време. Нещо повече, това се е случвало многократно на голямо разнообразие от хора. Собственикът на предмета го е давал на приятели, познати и колеги, за да го държат, и всеки мъж е преживявал подобно видение. Интересното е, че острието не е имало никакъв ефект върху жените.

Колекционер от Еквадор се е опитал да провери продукта за забранени вещества, опасни химикали или нещо подобно, което би могло да причини халюцинации. Оказа се, че е напълно чист, а самият кинжал е бил без опасни или потенциално вредни вещества.

Той е напълно безопасен, както всяко бижу. Съдържа естествени минерали – малахит, аметист, изумруд и турмалин – и метали – злато с малки количества мед и сребро. Няма нищо, което би могло да причини видения или халюцинации.

Изглежда, че артефактът е неизвестна технология. Това не е просто кама, а предмет, свързан с нечия памет на ниво, недостижимо за съвременните технологии. Интересното е, че всеки, който е държал камата, е имал едни и същи видения. Те са се виждали като някой, който извършва ритуал.

Държането на камата в ръцете им сякаш ги е пренасяло в древни времена. Пред тях е лежало свещено животно - жертва на олтара, идентифицирана като ягуар. В един момент те са поставили кама на челото на звяра. То е лежало кротко върху камъка, без да показва признаци на страх или неподчинение. Процесът е продължил с консумация на непозната напитка и рецитиране на заклинание или някаква реч.

След това е започнало предназначението на животното. Не всеки е издържал тази сцена, но е имало и такива, които са я гледали докрай. Пропускайки подробностите, мога да кажа, че не е било просто като гледане на сцена от миналото, а по-скоро като участие в случващото се. Усещали сте топлината в ръцете си, усещали сте миризмите, чували сте звуците - мозъкът ви е напълно ви потапял в това време и място. Всичките ви сетива са сочили точно към това.

Очевидно тази находка е артефакт с памет. Колкото и невероятно да звучи тази теория. Може би древните майстори са били способни да отпечатат събитие на някакво енергийно ниво в даден обект. Използвайки този отпечатък, човек може мислено да се пренесе във времето и мястото, отпечатани върху обекта. Още една изгубена технология, открита случайно.