ЕНЕРГИЙНИТЕ ПАРАЗИТИ И ТЪМНИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ НА ЧОВЕШКОТО ПОЛЕ

В подлунния свят, където границите между видимото и невидимото са тънки като дъх върху студено стъкло, съществува едно явление, което хората от векове се опитват да обяснят, но винаги оставят недоизказано, сякаш самото му назоваване може да отвори врата, която е по-добре да остане заключена. Това явление е обсебването, тихото проникване на чужда воля в човешкото поле, появата на заселник, който не пита, не предупреждава и не се интересува от това дали човекът е готов да го понесе. Тези същества, които някои наричат енергийни паразити, не са духове в религиозния смисъл, нито демони от древни книги, а по-скоро остатъчни форми на съзнание, фрагменти от енергия, които търсят дом, защото нямат собствен. Те се движат в междинните пластове на света, в онези пространства, които човек не вижда, но усеща, когато внезапно го побие студ или когато тишината стане прекалено тежка.

Заселниците могат да бъдат останки от нечие минало, фрагменти от съзнание, които не са успели да преминат нататък, заседнали между измеренията като забравени спомени, които отказват да се разпаднат. Могат да бъдат същества от нисшите астрални пластове, които се хранят с човешки емоции, както хищникът се храни с плът. Те не познават морал, не познават състрадание, познават само глад и когато усетят слабост, се приближават, както вълкът се приближава към ранено животно. Привързването им към човек не става внезапно, а постепенно, като бавно пропълзяване на студ по гръбнака. Започва с момент на слабост, с миг на страх, с разкъсване на вътрешната защита. Това може да бъде болка, операция, загуба, шок, дълбока тъга, продължителен стрес, всичко, което разклаща енергийния пашкул. В тези моменти човекът е като къща с отворена врата, а заселникът влиза тихо, без да пита.

Понякога човек сам го кани, без да осъзнава. Гневът, омразата, завистта, разрушителните мисли са като маяци, които привличат нисшите същности. Алкохолът и наркотиците разхлабват връзката между тялото и съзнанието, оставяйки човека полуизвън себе си, а това е идеалният момент за проникване. Има и външни влияния, магически атаки, проклятия, енергийни удари, които пробиват защитата и създават канал, през който заселникът се промъква. Признаците за присъствието му са фини в началото. Човек започва да се чувства уморен, без причина, сякаш някой изсмуква силата му. Настроението му се променя рязко, без логика, мислите му стават чужди, появяват се желания, които не са негови, импулси, които не може да обясни. Понякога усеща тежест в тялото, особено в областта на гърба и тила, сякаш някой стои зад него и го натиска. Сънищата му стават мрачни, повтарящи се, с едно и също присъствие, което го наблюдава от сенките. Появява се отвращение към светлина, към молитва, към храмове, към аромати, които пречистват. Заселникът не обича чистота, не обича светлина, не обича нищо, което носи хармония. Той се храни с хаос.

Когато присъствието му стане по-силно, човек започва да губи контрол над себе си. Гласът му се променя, поведението му става непредсказуемо, мислите му се разпадат. Това не е лудост, а чужда воля, която се опитва да вземе превес. В магическите традиции има много методи за диагностика и изгонване, но всички те изискват сила, опит и огромна отговорност. Огънят е един от най-старите инструменти, защото огънят съществува едновременно в двата свята. Той изгаря всичко нечисто, всичко паразитно, всичко, което не принадлежи на човека. Солта също е мощен инструмент, защото стабилизира полето и прекъсва връзките на заселника. Но истината е, че най-силното оръжие срещу тези същности не е ритуалът, а вътрешната светлина. Човек, който живее в чистота, който се стреми към добро, който се моли, който се покайва, който се изправя срещу собствените си слабости, става недостъпен за паразитите. Те не могат да се хранят със светлина, тя ги изгаря.

Затова екзорцизмът не е просто ритуал, а процес на вътрешно пречистване. Когато човек започне да живее осъзнато, когато се откаже от разрушителните навици, когато се обърне към духовното, заселникът отслабва, връзките му се разпадат, пипалата му падат. Това е бавен процес, но неизбежен. Демоните, ако ги наречем така, не са същества от подземния свят, а от паралелния. Те живеят до нас, но не с нас. Те са сенки, които чакат момент на слабост. И когато човек разбере това, когато осъзнае, че силата му идва не от ритуали, а от връзката му с доброто, тогава започва истинското освобождение. Екзорцизмът е път, не действие. И този път започва вътре в човека, в неговото намерение да се върне към светлината, която винаги е била там, но често е била заглушена от шумовете на света. Когато тази светлина се възпламени, заселниците нямат избор. Те си тръгват. Защото там, където има светлина, тъмнината няма дом.