Древни шумерски градове отпреди потопа. Причината, поради която са били погребани под глина.

Историята и археологията разкриват, че Месопотамия е била дом на множество древни градове. Различни култури са съществували тук, в долините на реките Тигър и Ефрат, в различни периоди, датиращи от палеолита. Но техният разцвет е през шумерската епоха, важен исторически период в историята на Месопотамия (края на IV до края на III хилядолетие пр.н.е.).

Повечето от градовете на тази култура са били свързани с канали, а климатът и обширните обработваеми полета са позволявали на градовете да изхранват населението си. На някои места са запазени напоителни съоръжения, значителни за времето си, но те отдавна са били отводнени.

Смята се, че развитието на шумерската култура е свързано с местните характеристики. Това са били блатисти райони с изобилие от вода, където културите са могли да се отглеждат чрез напояване от канали или в средата на блатисти райони.

Влажните зони на долината на Ефрат в Ирак все още съществуват днес и хората живеят там, както преди хиляди години.

Блатата Хавизе на границата между Иран и Ирак

Но повечето от древните шумерски градове изчезнали. Съществуването им е потвърдено едва по време на разкопки в края на 19 век. Историците и археолозите не подчертават факта, че са разкрили тези градове под метри почва и глина.

Разкопки на древния град Нипур

Археолозите обикновено класифицират почвените слоеве, в които се намират древни структури, като културни слоеве. Или ги класифицират като слоеве от времето, когато един град е бил уж разрушен, изоставен и сградите му са били погребани от прашни бури през вековете. Слоеве, лишени от артефакти и следи от човешка дейност, се наричат ​​слоеве на забравата в археологията. Но дори самите археолози не знаят как се образуват тези слоеве.

Древният град Гирсу в Месопотамия

Почвата обикновено се натрупва заедно с растителността и органичната материя. Но как можем да обясним непрекъснатите слоеве глина, пясък и скали, които не само са се натрупали, но и са запълнили всичко?

Никъде в археологическите доклади няма да намерите информация, че тези слоеве са се образували от катастрофа, поток от вода и глина по време на наводнение. И ако Месопотамия в долината Тигър-Ефрат е била низина, тогава теоретично е могла да бъде наводнена от подобен катаклизъм. Но откъде е дошла толкова много вода? От планините, където извират тези реки.

Откъде е могло да се е взело толкова много вода в планините по това време? Дали е имало масивни проливни валежи? Дали тези речни наводнения са могли напълно да затрупат повечето древни градове на Месопотамия с тиня и глина? Или към високите води е било добавено нещо друго?

Съществува теория, че към проливните дъждове е добавена вулканична пепел от мащабно вулканично изригване и тези кални потоци са се вливали в реки, които са се превърнали в кални потоци.

Реките Тигър и Ефрат днес са много малки, плитки потоци, по които може да се плава само с лодка или малки плавателни съдове.

Трудно е да си представим, че някога са могли да се превърнат в огромни потоци от вода и глина и да наводнят шумерските градове, покривайки ги с многометрови слоеве почва.

Терминът „катастрофа на бронзовата епоха“ е добре познат в историята. Археолозите и историците използват този термин, за да опишат прехода от бронзовата към желязната епоха в древния Близък изток и Източното Средиземноморие през 12 век пр.н.е. Някои историци смятат, че източносредиземноморските култури са се върнали към почти нулеви нива на развитие, толкова тежък е бил упадъкът. В Гърция този период е известен като „тъмните векове“.

Но историята приписва това на войни, като Троянската война и нашествието на „Морските народи“. Но историята отрича, че това е било просто следствие от глобален катаклизъм. Войните и миграциите са преразпределение на обитаеми територии.