Жената закрещя, и туристите видяха как нещо я влачи. Случай в джунглите на Соломоновите острови

Съгласете се, че в детството и юношеството много от вас обичаха приключенски книги и филми. Гледаш някой филм или прочиташ книга и веднага ти се иска да се озовеш на борда на кораб, който пътува към неизследвани острови, или да вземеш раница и, оставяйки всичко, да се втурнеш в джунглата или в някоя пещера. Прекрасно чувство. Днес ще говорим за група туристи, които се отправили към Соломоновите острови и се сблъскали там с нещо странно. За щастие, това не били обикновени туристи, а служители от спецчастите в отпуск.

Вероятно повечето от вас си представят Соломоновите острови като златист райски плаж, лазурно море, жарко слънце и безкрайни екзотични плодове до личното бунгало. Да, в курортната зона е точно така. Но нашите герои се отправили в най-гъстата част на остров Гуадалканал — към върха на най-високата точка в Тихия океан, планината Попоманасеу.

Преди да започнат своето пътешествие, групата спряла в град Хониара (столицата на Соломоновите острови) и прекарала два дни под наблюдението на инструктор. Той им обяснявал как да оказват първа помощ и ги предупредил за отровните насекоми, змии, паяци и жаби.

На третия ден четирима мъже и една жена навлезли в джунглите. Едновременно опасните и примамливи тропически гори напълно ги погълнали. Маршрутът изглеждал кратък — само 28 километра. Но това са 28 километра джунгла. Няма пътеки, в най-добрия случай — животинска следа. Освен това местните власти предупредили да използват мачете само в краен случай, за да не унищожават растителността.

Момичето леко изостанало и вървяло зад мъжете.

Първите 18 километра преминали за един ден. Разпънали две палатки и заспали. Следващата сутрин започнала с походна закуска. Всичко вървяло чудесно. До върха оставало малко. Но последните километри били най-трудни — започвал стръмен, обрасъл склон. Ходенето ставало все по-тежко. Кейт леко изостанала — предния ден била изкълчила глезен и вървяла с болка.

След около 4 километра направили почивка. Кейт казала, че трябва да се отдалечи за малко, оставила раницата и се отдалечила на десетина метра. След известно време се чул нейният писък. Тя изскочила от храстите и започнала да разказва, че някакво космато чудовище я наблюдавало.

Всички се стреснали, заслушали се — нищо. След няколко напрегнати минути я попитали какво точно е видяла. Жената била в състояние на страх или поне силно безпокойство. По думите ѝ пред нея се появило животно, подобно на маймуна, но голямо — по-високо от нея, а Кейт е висока 186 см.

Това било много странно, защото на Соломоновите острови маймуни не живеят. Успели да я успокоят. Решили да продължат напред, защото мястото не изглеждало безопасно. Кейт отново изостанала, и в един момент нещо силно я сграбчило за ръката и я повлякло в гъсталака. Жената закрещяла, а мъжете се втурнали да я спасяват. Те видели как нещо огромно и космато я влачи — ако това беше Северна Америка, щяха да помислят за мечка.

Имало и вариант, че местни жители се маскират, за да плашат туристи. Затова не посмели да използват мачете — за да не се окажат виновни. Съществото, въпреки размера си и привидната тромавост, се движело много бързо в трудния терен.

Въпреки това подготвените мъже го настигнали.

Съборили го на земята и се опитали да свалят маска — но това не бил костюм. Обитателят на джунглата пуснал пищящата жена и се опитал да я защити. С удар на лапата хвърлил двама от мъжете назад, а третия надраскал по рамото и гърдите.

Това бил истински чудовищен звяр.

Четвъртият мъж използвал сигнална ракета. Когато тя засъскала и светнала, звярът закрил очите си и завил. След миг се втурнал да бяга. В Хониара видели дима и изпратили спасители — на Соломоновите острови, ако се издига дим извън града, значи има беда. И наистина имало. Кейт получила натъртвания и счупена ръка, а мъжът, одраскан от звяра, имал нужда от хирург.

До върха Попоманасеу така и не стигнали. В града им оказали помощ. Останалата част от отпуска прекарали на плажа. Там успели да поговорят с местни жители. От тях научили за загадъчните „диви хора“ на Соломоновите острови. Казват, че живеели тук още преди хората.

Когато хората „завладели“ Гуадалканал, тези същества били принудени да се укриват в пещери и непроходими джунгли. Преди стотици години излизали от гората, за да отвличат жени или деца — опитвали се да прогонят хората от земите си. А срещата с тях винаги носела нещастие.

Съвременните учени смятат, че това са приказки за туристи или предупреждения за деца да не ходят в джунглата. Но аз мисля, че не е така. На децата може да се обясни за отровните насекоми и змии. А за привличане на туристи — смешно е. Соломоновите острови не се нуждаят от това. Там целогодишно има туристи и без съмнителни легенди за „диви хора“.