„След като си сложили амулета и пръстена, те чули глас на предупреждение.“ Изследователите отворили гробната могила и открили реликви.

Тази история се е случила през 50-те години на миналия век в Туркменската ССР. Местен жител на име Дамир бил дехан, или земеделец, или селянин на руски. Той притежавал парцел земя, наследен от дядо му. Върху тази земя имало малък хълм. Изглеждал е заделен и не е бил голяма неприятност, но Дамир решил да използва земята, тъй като хълмът правел невъзможно отглеждането на каквото и да било там.

Мъжът решил сам да разглоби хълма и да използва земята за свои собствени нужди. Когато започнал да разглобява могилата, открил каменна конструкция под слой пръст и пясък. Хиляди малки камъни, заоблени в река или море, били подредени по такъв начин, че образували доста голяма конструкция.

Дамир открил вход към конструкцията и след като го разчистил, се покатерил вътре. Вътре имало стая с малка могила, едва издигаща се от земята. Тя била облицована с камъни и ясно показвала наличието на погребение. Той се страхувал да разпечата гроба, затова съобщил за откритието на служител на реда. Служителят огледал могилата и специална комисия пристигнала на мястото на Дамир в рамките на 24 часа.

Той бил похвален за това, че не е причинил значителни щети на културно-историческия паметник. Специалистите, посетили мястото, били археолози и историци. Те уверено заключили, че откритието е изкуствена структура – ​​зикурат или гробна могила, в която е погребана някоя видна фигура от миналото.

След разчистване на могилата от пръст, тя приличала на пирамида.

Гробът съдържал скелета на мъж и лични вещи. За съжаление, дрехите му не били оцелели. Сред находките се откроявали амулет, заровен между ребрата, и пръстен близо до костите на пръстите. Очевидно починалият е бил богат човек с доста висок статус. Както амулетът, така и пръстенът съдържали скъпоценни камъни и били ценни предмети, особено като се има предвид местоположението и липсата на големи градове в древността.

Погребението е датирано отпреди приблизително 5000 години. Но най-загадъчното нещо се случило малко по-късно. Един от участниците, изследователят Максим Прохин, докато изучавал тези артефакти, шеговито сложил първо амулета, а след това и пръстена. Изведнъж чул мъжки глас, който му говорил на непознат език.

Изследователят дори трепнал от изненада и започнал да се оглежда, но в този момент в палатката нямало никой. След като извадил древните артефакти, Максим изтичал навън и се обърнал към колегите си. Те не повярвали на казаното от него, но самите те потвърдили, че при използване на находките мозъкът започва да произвежда някаква реч.

Лингвисти и носители на местни езици били привлечени, за да проучат въпроса, но никой не успял да идентифицира фразите, изречени от непознатия глас. Разказът му бил потвърден от около дузина души, които се осмелили да повторят разказа на Максим Прохин.

Амулетът и пръстенът били изследвани с помощта на различни методи и техники, но такава информация не била открита. Това предполага, че находките са били бижута или религиозни предмети. Очевидно обаче са изпълнявали някаква магическа функция.

Пръстенът бил изящно изделие.

За съжаление, нито зикуратът, нито артефактите носеха надписи, които биха могли да бъдат идентифицирани или приписани на която и да е конкретна култура. Следователно, е напълно неясно на кого е принадлежало погребението, нито бижутерът, създал амулета и пръстена.

Само две години по-късно беше възможно да се определи какво точно е казал гласът при взаимодействие с артефактите. Оказа се, че говори аналог на древния хорезмийски език. Но този език е много по-млад от откритото погребение. Следователно беше направено заключението, че това не е древен хорезмийски, а някакъв по-стар праезик. Фразата съдържаше следните думи: „Тези, които са влезли, ще останат тук, освен ако не върнат това, което са взели.“ По времето, когато предупреждението беше дешифрирано, тримата изследователи, които са взаимодействали с мощите, вече не бяха живи. Сред тях беше Максим Прохин.

Въпреки факта, че древните проклятия обикновено не се вярват, изследователите решиха да се вслушат в гласа и върнаха пръстена и амулета в погребението. На Дамир беше предложен парцел другаде, а земята му беше прехвърлена на държавата. Гробната могила остава затворена за посетители и проучване и до днес.