Факт, свързващ измирането на динозаврите с разширяването на Земята

В науката се смята, че динозаврите са изчезнали преди около 66 милиона години. Това се е случило на границата между кредния и палеогеновия период и събитието е известно като кредно‑палеогеново измиране. Учените са убедени, че е имало и други масови измирания, като понякога са изчезвали до 90% от всички живи организми на Земята (пермското измиране). Общо се броят до шест основни измирания.

Последната научна хипотеза свързва измирането на динозаврите с падането на голям астероид (около 10 км в диаметър) на територията на днешния Мексикански залив (кратерът Чиксулуб – наречен на близкия град).

Защо учените решиха, че астероидът е паднал именно тук? Нима няма други огромни древни кратери на Земята? Тук, в южната част на Мексиканския залив, е открита пръстеновидна структура, навлизаща върху сушата на полуостров Юкатан. Кратерът е открит през 1978 година.

По оценки кратерът Чиксулуб има диаметър 200 километра и дълбочина на разрушените породи до 30 километра. В резултат на удара в близост до мястото е възникнал вятър със скорост над 1000 километра в час. Но основната разрушителна сила е било мегацунами с височина над 100 метра, като някои модели предполагат, че вълните от удара може да са достигнали до 1,5 километра.

Били са изхвърлени до 25 трилиона тона почва. Част от този материал е напуснал орбитата и се е разсеял в космоса. Част е паднала обратно на Земята. Метеоритните фрагменти са предизвикали горски пожари, които според оценки са обхванали почти 70% от горите на планетата.

Вкаменелости на мигновено изчезнали животни са открити в почвен слой с дебелина само 10 сантиметра, дори на разстояние 2500 километра. В продължение на десетилетия или повече слънчевата светлина не е достигала до повърхността на Земята заради праховите частици в атмосферата, което рязко е охладило климата и е довело до измирането на всички топлолюбиви динозаври.

Датата на събитието – 66 млн. години – е установена чрез радиометрично датиране на слоеве с високо съдържание на иридий (рядък за Земята елемент, характерен за астероиди), които са открити по целия свят.

Но не всички животни от онзи период са изчезнали. Кой е оцелял? Оцелели са птиците (тероподни динозаври), бозайниците, крокодилите, костенурките, някои риби и други групи животни. И са оцелели гигантските дървета каури в Нова Зеландия. За тях имаше статия тук:

Добив на стволове от блатни каури на възраст 50 хиляди години в Нова Зеландия. Тези дървета не са изгнили и не са вкаменени.

Каква е причината за запазването на вида крокодили на много континенти и пълното измиране на подобните им динозаври? На този въпрос няма отговор. Мнението на автора – динозаврите са загинали заради променена среда на обитание. Не толкова заради ниската температура и липсата на светлина, а заради различно атмосферно налягане. Земята може да е загубила част от атмосферата си при такова катастрофично събитие. Динозаврите са били чувствителни към състава и налягането на въздуха и са се задушили.

Някои учени смятат, че до измирането може да е довела и интензивната вулканична активност (трапите Декан в Индия).

Версията с вулканичната активност позволява да се разгледа друга хипотеза, свързваща измирането на динозаврите с процеса на разширяване на Земята.

Това е непризната от науката хипотеза, алтернативна на тектониката на литосферните плочи. В тази модел континентите не се движат върху мантията с растеж и поглъщане на океанска кора в зоните на спрединг и субдукция. Вместо това площта на океаните расте по средноокеанските хребети заради увеличаване на обема на Земята. Или дори на масата ѝ.

Ако масата се е увеличила, това обяснява как някога са могли да живеят на сушата огромни динозаври с тегло десетки тонове и да летят гигантски птеродактили. Това е било възможно само при гравитация 2–3 пъти по‑ниска от днешната.

Ако погледнем картите с възрастта на океанската кора, ще видим, че до 90% от океанското дъно е много младо (в геологичен смисъл) – до 70 млн. години.

Приблизително по същото време, когато динозаврите са изчезнали, Земята е започнала стремително да се разширява или всички континенти са започнали да се движат (ако разглеждаме модела на плочковата тектоника). Тоест стотици милиони години почти нищо не се е случвало с океанската кора, а изведнъж за кратък период са започнали мащабни геологични процеси по цялата планета.

Тектониката на плочите не дава отговор откъде са се появили разломите и изместванията напречно на средноокеанските хребети.

А в модела на разширяващата се Земя това става ясно. Дъното на океаните расте не само по меридианите, но и по ширината. Най‑много млада океанска кора има в източната част на Тихия океан.

Тектониката на плочите не обяснява защо по крайбрежието на континентите възрастта на океанската кора е различна. Тя би трябвало да е еднаква, както е по средноокеанските хребети. Колкото дъно се е образувало, толкова трябва да е погълнато при постоянен обем на Земята.

По всичко личи, че преди 70 млн. години всички континенти са заемали цялата повърхност на Земята с няколко малки водоеми между тях.

Разширяването на Земята дава отговор и на въпроса защо много видове флора и фауна са оцелели. Някъде процесите са били по‑малко катастрофични и са се запазили непокътнати природни зони.

Но тъй като Земята се е разширила достатъчно бързо, обемът на атмосферата се е увеличил, а налягането в нея е намаляло. При намаляване на налягането, както е известно от физиката, температурата на газовете пада. Моите изчисления показват, че налягането е спаднало минимум 1,776 пъти при увеличаване размера на Земята с една четвърт.

Откъде Земята е взела маса? И то толкова бързо в геологичен мащаб? Предположението е, че се е увеличил потокът на етера. Или на тъмната енергия в терминологията на съвременната астрофизика. Етерът е забранен от времето на Айнщайн, затова учените са принудени да измислят нови субстанции, за да обяснят парадоксите в наблюденията.

Гравитацията е била добре обяснена от кинетичния модел на Иван Ярковски.

Получава се, че преди около 70 млн. години Земята е попаднала в област от космическото пространство с по‑силен поток етер (тъмна енергия). Гравитацията се е увеличила и е започнала стремително да расте.

Не е изключено този процес на бързо разширяване да е бил задействан от падането на голямо небесно тяло. Преди това земната кора е задържала налягането в недрата. За място на удара подхожда и пустинята Такла‑Макан:

Образували са се Хималаите, а на самото място на удара – голяма пустиня. Хималаите са една от най‑младите планински системи на Земята. Техният възраст е около 40–50 милиона години, което съвпада с измирането на динозаврите.

В заключение бих искал да препоръчам този канал от геолога Анатолий Череповски, който популяризира хипотезата за разширяване на Земята и обсъжда противоречията на тектониката на плочите: