ПРОПИЛПАРАБЕНЪТ В ПАКЕТИРАНИТЕ ТЕСТЕНИ ИЗДЕЛИЯ

 Една от най‑странните и най‑малко разбирани истории в съвременната хранителна индустрия започва с нещо съвсем обикновено: пакетирано тестено изделие, малко кексче, мъфин, рулце или тортила, което човек взема от рафта, очаквайки да види брашно, захар, мазнина, яйца, ароматизанти и може би някакъв емулгатор. Но понякога в списъка със съставките се появява нещо, което звучи като химия от лаборатория – пропилпарабен. Това вещество принадлежи към групата на парабените, които са добре познати в козметиката, фармацията и индустриалните приложения, но присъствието им в храните често изненадва потребителите. Ролята на пропилпарабена в храните е напълно функционална: той действа като консервант, който потиска развитието на плесени и други микроорганизми. Тестените изделия, особено тези с висока влажност, са идеална среда за развитие на мухъл. Без консервант срокът им на годност би бил изключително кратък, а производителите не могат да си позволят продукт, който се разваля за два дни. Пропилпарабенът удължава срока на годност, като предотвратява микробното разваляне. В миналото той е откриван в определени сладкиши, кексове и тортили, продавани в САЩ. Организацията EWG е установила присъствието му в близо 50 американски пакетирани закуски, включително в някои кексчета на Weight Watchers, канелени рулца на Sara Lee и мъфини на Café Valley. Тези данни са от 2015 година и не бива да се приемат като доказателство, че същите продукти съдържат веществото днес, защото рецептурите се променят. Но фактът остава: пропилпарабенът е бил използван в хранителни продукти, които хората консумират ежедневно. Това, което прави химикала спорен, са опасенията, породени от научни изследвания относно въздействието му върху хормоналната система и репродуктивното здраве. Парабените са известни с това, че могат да проявяват естрогеноподобна активност. Проучвания върху животни, разгледани от европейските регулаторни органи, показват ефекти върху репродуктивната система, включително промени в хормоналната сигнализация. Пропилпарабенът е по‑слаб ендокринен нарушител в сравнение с други парабени, но въпреки това е обект на регулаторни дебати. Европейският съюз забранява използването му в храните, докато САЩ продължават да го разрешават при определени условия. Това различие в регулаторните подходи показва колко сложен е въпросът за безопасността на парабените. Има и още един необичаен аспект на историята: пропилпарабенът се използва и в промишлеността, извън хранителния сектор. EWG съобщава, че той се среща в продукти като лепила, препарати за почистване на подове и дори в батерии. Това не означава, че храните, съдържащи пропилпарабен, съдържат лепило или почистващ препарат. Химикалът просто е полезен в различни сфери, защото има антимикробни свойства и стабилност. Но когато хората чуят, че дадено вещество се използва в лепила и храни, те често правят погрешни изводи. Важно е да се прави разграничение между функцията на химикала и контекста на употребата му. Пропилпарабенът е спорен не защото е „индустриален“, а защото има потенциални хормонални ефекти. Регулаторните органи подхождат различно към употребата му. В Европейския съюз той е забранен в храните. В САЩ обаче FDA го класифицира като „общопризнат като безопасен“ (GRAS) при определени условия. Това означава, че производителите могат да го използват, ако спазват регулаторните изисквания. Но FDA също признава, че парабените са обект на научни дебати и че някои хора могат да бъдат чувствителни към тях. Следователно изводът не е „в кексчето ви има лепило“. Това е мит, който се появява, когато хората смесват различни приложения на химикала. По‑точният въпрос е защо консервант, свързван с опасения относно ендокринната и репродуктивната система, все още се открива в някои американски пакетирани храни и дали потребителите искат той да присъства в тяхната храна. Най‑лесният начин да разберете е да обърнете опаковката и да потърсите конкретно „propylparaben“ или „propyl paraben“ в списъка със съставките.