Защо динозаврите „се появиха“ едва преди 150 години? Скритата история на костите, катаклизмите и човешката памет

Динозаврите се превърнаха в един от най-големите символи на модерната научна парадигма, но странното е, че човечеството научи за тях едва преди около 150 години, въпреки че според официалната теория тези създания са живели преди милиони години и са били разпространени по цялата планета. Това поражда логичния въпрос защо нито една древна цивилизация от 3000 г. пр.н.е., нито един философ от V век пр.н.е., нито един историк от I век, нито един средновековен учен от X век, нито един мислител от XV век не е споменал динозаври, а вместо това всички древни текстове говорят за дракони, грифони, чудовища, великани, русалки, елфи и други създания, които днес се наричат митични. Първите динозавърски кости се появяват точно в периода на индустриалната революция между XVIII и XIX век, когато светът започва да се променя, а новата научна идеология се опитва да измести религиозната хронология и да създаде нова картина на миналото. През 1824 г. в Англия се откриват първите предполагаеми кости, а през 1842 г. Ричард Оуен въвежда термина „динозавър“, след което започва лавина от находки по целия свят, сякаш Земята изведнъж решава да разкрие тайните си точно в момента, когато новата научна парадигма има нужда от тях. Това съвпадение е твърде удобно, особено когато се вземе предвид, че преди този период никой не е виждал, описвал или споменавал подобни създания, а древните народи говорят за дракони, огромни създания с люспи, криле, сила и интелект, които съвпадат по описание с представите за динозаври, но науката ги нарича митични, защото не се вписват в модерната хронология. Проблемът става още по-голям, когато се разгледа въпросът за съхранението на костите, защото според официалната теория динозаврите са живели преди 230–65 милиона години, но костите им са се вкаменили, което е представено като процес, при който органичната материя се заменя с минерали, но дори камъните се разпадат за няколко стотин години, а костите са много по-уязвими. Влага, ерозия, температурни колебания, микроорганизми, бактерии, геоложки промени, радиация и катаклизми правят невъзможно органична материя да се запази милиони години, а дори бетон и мрамор не издържат 1000 години без ерозия, което прави идеята за кост, оцеляла милиони години, научна фантазия. Примерът с Нодозавъра, открит през 2011 г. в Канада, който е запазен с кожа, мускули и стомашно съдържимо след уж 100 милиона години, е физически невъзможен, защото органичната материя се разлага за дни, седмици или месеци, а не за милиони години. Земята е преживявала многократни глобални катаклизми през последните 10 000 години, включително вулканични изригвания, ледникови периоди, потопи и метеоритни удари, които са променяли релефа до неузнаваемост, а това означава, че костите на древни създания не биха могли да оцелеят през всички тези промени, защото катаклизмите унищожават всичко на повърхността. Ако динозаврите са живели преди 65 милиона години, техните кости отдавна трябва да са разпаднати, защото нито един материал не може да издържи толкова дълго, а кратерите от метеорити не могат да бъдат на милиони години, защото релефът се променя непрекъснато, а Земята не е статична, а динамична.Древните текстове от Китай, Европа, Африка и Южна Америка говорят за дракони, а не за динозаври, което показва, че понятието динозавър е ново измислено, за да замени старите описания и да създаде нова научна история, а драконите са били реални създания, описвани от 4000 г. пр.н.е. до XVI век, а техните характеристики съвпадат с представите за динозаври, но науката ги отхвърля като митични, защото не се вписват в модерната хронология, която цели да докаже, че Земята е на милиарди години, а човечеството е продукт на еволюция, а не на духовно сътворение. Създаването на динозаврите съвпада с възхода на теорията за Големия взрив през XIX век, еволюцията на Дарвин през 1859 г. и пренаписването на хронологията на човечеството през XX век, което служи за отдалечаване от духовността и замяна на религиозната истина с научна догма, която контролира възприятията на обществото. Музеите се превръщат в храмове на новата вяра, защото всички скелети на динозаври са реплики, изработени от гипс, смола и метал, а истински кости почти не се показват, а изображенията в учебниците и медиите са художествени интерпретации или компютърни реконструкции, които не могат да бъдат проверени. Новите теории от 2010 г. нататък твърдят, че динозаврите са били покрити с пера, като гигантски кокошки, което противоречи на десетилетия визуални представи, но обществото приема новата версия без съмнение, защото историята се адаптира според нуждите на времето, а ако динозаврите са били измислени, техният външен вид може да бъде променян без ограничения. Истината е по-дълбока от костите, защото динозаврите може би не са били древни гущери, а преименувани дракони, част от изгубен свят, заличен от катаклизъм преди няколко хиляди години, или може би никога не са съществували, а са създадени като инструмент за контрол, за пренаписване на историята и за изграждане на нова научна религия. Светът, който познаваме, е млад, защото геологичните промени от последните 2000 години са променили релефа до неузнаваемост, а историята е манипулирана, паметта е изтрита и истината е скрита под земята, в подземни комплекси, които пазят останките от предишни цивилизации. Динозаврите са ново понятие, защото всички древни сведения говорят за дракони, чудовища, елфи, феи, русалки, еднорози, грифони и великани, а костите, които се представят като древни, не могат да бъдат на милиони години, защото отдавна трябва да са разпаднати, а огромните катаклизми, които Земята е преживявала през последните 10 000 години, не позволяват никаква структура да оцелее толкова дълго, а кратерите от метеорити не могат да бъдат на милиони години, защото релефът се променя непрекъснато, а Земята не е статична, а динамична, а учените погрешно приемат, че промените са бавни, докато всъщност са били внезапни и разрушителни. Истината не е в костите, а в съмнението, защото само съмнението може да разкрие скритата история на света.

Уж откриват кости на динозаври, различни древни създания, дори мамути с кожа и тъкани, представяни като „древни“, но има сведения, че мамутите са живели много по-скоро, защото в Сибир през XX век и дори в началото на XXI век са виждани живи стада, а ловци и местни жители разказват за срещи с огромни космати животни, които не могат да бъдат обяснени с теорията за изчезване преди 10 000 години. Това поставя въпроса къде са костите на драконите, на другите създания от старите истории, на русалките, на грифоните, на феите, на еднорозите, на великаните, защото миналото е пълно с описания на гигантски хора с ръст над 5 метра, над 10 метра, над 15 метра, а в някои случаи дори повече, като откривани гробове, могили и скелети на гиганти са документирани в стари вестници от XIX и XX век, но тези кости са били прибирани тайно, унищожавани или фалшифицирани, защото не се вписват в теорията на Дарвин, която би се разпаднала, ако човечеството види истинските останки на древните раси. Същото се случва и с драконите, защото сега ги представят като динозаври, а извънземните сведения от древността, които идват от цял свят, не се признават, защото не се вписват в модерната научна догма. Истории за заловени русалки през XVIII и XIX век, за грифони в Европа, за феи в Ирландия, за еднорози в Азия, за гиганти в Америка, за дракони в Китай, за крилати създания в Африка, за морски чудовища в Скандинавия, за огнедишащи зверове в Близкия изток, всички тези сведения са били част от реалността на хората, но днес са обявени за митове, защото не съвпадат с новата научна картина, която се появява след 1850 г. и която цели да замени старото знание с нова версия на историята. Костите на великаните, които са били откривани в могили, подземни камери и древни гробове, са били прибирани от институции, които не позволяват тяхното показване, защото ако обществото види скелет с ръст 12 метра, теорията за еволюцията ще се срине, а заедно с нея и цялата научна структура, изградена през XIX и XX век. Същото важи и за драконите, защото ако се признае, че драконите са били реални създания, които са живели до преди няколко века, тогава динозаврите ще изглеждат като ново име за старо същество, а науката ще загуби контрол над историческия разказ. Затова всички древни сведения за извънземни, за небесни създания, за гиганти, за дракони, за хибриди между човек и животно, за морски създания, за крилати зверове, за огнедишащи чудовища, за колоси и титани, са обявени за митология, въпреки че се срещат в текстове от 4000 г. пр.н.е. до XIX век, което показва, че хората са виждали тези създания, а не са ги измисляли. Днес обаче науката не признава тези сведения, защото не се вписват в модерната хронология, която е изградена след 1859 г. с теорията на Дарвин и след 1920 г. с космологичните модели, които целят да представят Земята като древна планета, а човечеството като случайно явление. Истината е, че костите на великаните, драконите и другите създания са били укривани, защото ако бъдат показани, цялата научна система ще се разпадне, а заедно с нея и контролът над историческата памет. Истината не е в костите, а в това, което е скрито от обществото, защото древният свят е бил много по-разнообразен, много по-странен и много по-реален, отколкото науката позволява да се знае.