Големият сфинкс получава тяло на лъв едва през 19 век!!!

 Големият Сфинкс в Гиза е една от най-известните фигури в света, но малцина осъзнават, че сегашният му вид е резултат от реконструкции, намеси и промени, извършени едва през XIX век, когато Египет се превръща в център на археологически интерес и европейските експедиции започват да оформят нова версия на древната история. В продължение на хилядолетия Сфинксът не е споменаван в нито един древен текст, нито в папируси, нито в хроники, нито в описания на пътешественици, което е странно, защото ако е бил огромна фигура с тяло на лъв, би трябвало да бъде описан от всеки, който е посещавал Гиза. Херодот през V век пр.н.е. описва подробно пирамидите, храмовете, статуите, стелите и всички забележителности на Египет, но не казва нито дума за Сфинкса, което е необяснимо, ако монументът е стоял там в същия вид, в който го виждаме днес. Страбон през I век също посещава Гиза, описва трите пирамиди, описва релефа, описва архитектурата, но отново не споменава Сфинкса, което поставя под въпрос дали фигурата е изглеждала така, както изглежда днес, или изобщо е съществувала в този вид. Първото ясно споменаване на Сфинкса се появява едва през XIII век, когато арабският учен Абдул-Латиф описва глава и торс, които стърчат от земята, но не споменава тяло на лъв, не споменава лапи, не споменава опашка, не споменава никаква форма, която да съответства на сегашната. Това означава, че през XIII век Сфинксът не е имал тяло на лъв или поне не е било видимо, което поставя въпроса кога и как се появява сегашната форма. През XVIII и XIX век започват първите големи разкопки около Гиза, когато европейски археолози и инженери започват да изчистват пясъка, да оформят скалата, да възстановяват повърхности и да реконструират части от монумента, което води до появата на сегашното тяло на лъв, оформено чрез изсичане, укрепване и добавяне на елементи, които не са документирани в древни източници. Снимки от XIX век показват Сфинкса без ясно оформено тяло, с различни пропорции, с липсващи части, с ерозирани участъци, които по-късно са били възстановени, оформени и изгладени, за да се създаде образът, който днес е известен по целия свят. Несъразмерността между главата и тялото е очевидна, защото главата е много по-малка от тялото, което е необичайно за древна скулптура, но напълно логично за реконструкция, при която тялото е оформено по-късно, а главата е оставена в оригиналния си вид или е променена минимално. Следи от инструменти, следи от обработка, следи от изсичане, следи от укрепване, следи от модерни материали около тялото подсказват, че сегашната форма на Сфинкса е резултат от намеси, които не са древни, а модерни, извършени през XIX век, когато Египет се превръща в археологическа сцена за европейски експедиции. Това обяснява защо древните текстове не споменават тяло на лъв, защо арабските хроники говорят само за глава и торс, защо ранните рисунки показват различни пропорции, защо първите фотографии показват непълна форма, защо сегашният вид изглежда като реконструкция, а не като оригинална древна скулптура. Сфинксът може да е бил частично разрушен от катаклизми, може да е бил ерозирал, може да е бил само глава, може да е бил част от друга структура, може да е бил напълно различен монумент, който е бил преработен през XIX век, за да се впише в новата историческа версия, която се оформя по това време. Пирамидите също са били обект на масивни реконструкции през XIX и XX век, което обяснява защо много от камъните изглеждат нови, защо има следи от модерни инструменти, защо има укрепвания, които не са древни, защо има участъци, които са били изграждани наново. Сфинксът вероятно е бил променян, оформян и реконструиран, за да се създаде образът на лъв, който днес е известен, но който не е документиран в нито един древен текст. Истинската история на Сфинкса е скрита под слоеве реконструкции, под слоеве пясък, под слоеве интерпретации, под слоеве модерна археология, която оформя миналото според нуждите на настоящето. Това, което виждаме днес, може да е само фасада, само реконструкция, само модерна версия на нещо много по-старо, много по-различно и много по-мистериозно, което е било заличено от времето и заменено с нова форма, която да поддържа легендата за древността на Гиза. Истината за Сфинкса вероятно е скрита под земята, в подземни камери, в тунели, в комплекси, които не са достъпни за обществеността, а сегашният му вид е резултат от намеси, които започват едва през XIX век, когато светът започва да пренаписва историята на древните цивилизации.