КАК Е ВЪЗМОЖНО ЕДНА КУТИЯ ЗЪРНЕНА ЗАКУСКА ДА ОСТАНЕ „СВЕЖА“ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА ГОДИНА И ЗАЩО ТОВА НЯМА НИЩО ОБЩО С ХРАНАТА, А С ПЕТРОХИМИЯТА 

Чудили ли сте се някога как една кутия зърнена закуска остава свежа повече от една година, как е възможно хрупкавите пръчици, цветните топчета, сладките люспи и маслените хапки да запазят текстурата си, аромата си и вкуса си, без да гранясат, без да се променят, без да се развалят, въпреки че съдържат мазнини, масла и ароматни съединения, които по природа са изключително нестабилни при контакт с кислород. Повечето от нас смятат, че пакетираните храни просто си стоят на рафта, без да се развалят, че производителите използват специални опаковки, че въздухът е изтеглен, че продуктът е сух и затова не се променя. Но истината се крие в две синтетични добавки, наречени BHA и BHT, които са сред най‑широко използваните антиоксиданти в хранителната индустрия. Тези химични антиоксиданти се влагат в около 70% от предлаганите в големите вериги супермаркети зърнени закуски, чипс, преработени месни продукти и растителни масла. Основната им функция е да предотвратяват гранясването на мазнините и маслата при контакт с кислород. Гранясването е процес на окисление, при който мазнините се разпадат, образуват се летливи съединения с неприятен вкус и мирис, текстурата се променя, а продуктът става негоден за консумация. Без антиоксиданти зърнената закуска би започнала да мирише на боя, на старо масло, на гранясала мазнина само след няколко седмици. BHA и BHT са изключително ефективни в предотвратяването на окисляването, защото се свързват с реактивните кислородни молекули и ги неутрализират, преди да успеят да атакуват мазнините. Тези съединения са толкова стабилни, че намират приложение и извън хранителната индустрия. Същите тези вещества се използват в реактивното гориво, гумите за автомобили, козметиката, маслата за електрически трансформатори и дори в някои видове пластмаси, за да се предотврати химическото им разпадане. Това означава, че антиоксидантът, който предпазва зърнената ви закуска от гранясване, е същият, който предпазва реактивното гориво от разпад, гумите от напукване и трансформаторните масла от деградация. Според разпоредбите на FDA влагането им в храни е разрешено в концентрации до 200 части на милион спрямо съдържанието на мазнини. Това е малко количество, но достатъчно, за да стабилизира продукта за месеци или години. Опасенията произтичат от начина, по който тези синтетични съединения взаимодействат с човешкия организъм. Националната токсикологична програма на Съединените щати класифицира BHA като вещество, за което „основателно се предполага, че е канцерогенно за хората“, въз основа на данни от изследвания върху животни. Международни здравни организации посочват потенциални ефекти, нарушаващи хормоналния баланс, при по‑високи кумулативни дози. Това не означава, че малките количества в храните са доказано опасни, но означава, че съществуват научни основания за предпазливост. В Европа регулаторният подход е по‑строг. Европейският орган за безопасност на храните публикува научни становища, които поставят под въпрос безопасността на BHT при определени нива на прием, а някои държави ограничават употребата му в детски храни. Ако искате напълно да ги избегнете, проверявайте етикетите на любимите си закуски за BHA или BHT или търсете продукти, в които вместо тях се използва естествен витамин Е, посочен като смесени токофероли. Марки като Nature's Path, Seven Sundays или органичните серии на Simple Truth заменят синтетичните добавки с алтернативи на растителна основа за запазване на свежестта. Истинската свежест не идва от химията, а от качеството на съставките. Но индустрията разчита на BHA и BHT, защото те позволяват продуктът да стои на рафта повече от една година, без да се промени. Това е удобство за производителите, но не е непременно удобство за здравето.